Георгиос Даларас, наричан от сънародниците си Йоргос Даларас, е смятан за най-големия гръцки певец. Познат е по света като Джордж Даларас. За българската публика не е толкова известен.
Роден е на 29 септември 1949 г. в Неа Кокина – Пирея. Баща му Лукас Даларас е сред най-изявените изпълнители на ребетико. За Даларас пишат най-известните гръцки композитори като Микис Теодоракис, Ставрос Куюмдзис, Апостолос Калдарас, Манос Лоизос и други. Текстовете на песните му са по стихове на изявени поети, сред които Нобеловия лауреат Одисеас Елитис.
Първите си стъпки в музиката прави, когато е 15-годишен. До момента е продал над 15 милиона копия на своите албуми. Силен глас, завладяваща мелодия, темперамент, талант, смислени песни със социални послания, перфекционизъм – това е ключът към успеха на Даларас.
Става толкова популярен в родината си, че за него Стелиос Казандзидис – друг голям гръцки изпълнител, казва: “Което и радио да пуснеш – Даларас!”. Паметен остава концертът му в Ню Джърси през 1994 г., където пее пред 25-хилядна публика. От сътрудничеството му с Пако де Лусия и Ал ди Меола се ражда албумът Latin.
Свирят му най-известните световни оркестри – Metropole Orchestra (Холандия), Израелският симфоничен оркестър, Московският, Оркестърът на Филаделфия, BBC Concert Orchestra, руският оркестър “Осипов”.
Със Симфоничния оркестър на Монреал Даларас изнася рецитал в Notre Dame Basilika. Незабравим е концертът му под съпровода на 10 бузуки в чест на Василис Цицанис.
Програмата на Даларас е заета за години напред. Когато през февруари т.г. от българска страна е отправена покана към него за участие през лятото в Созопол, от екипа на известния певец отвърнали, че най-рано може да приеме през 2018 г. След като самият изпълнител чул обаче, направил корекции в ангажиментите си и приел. В интервю специално за в. “24 часа” Даларас обещава да представи на българската публика най-доброто от своя репертоар.
Женен е за Ана Даларас, която в предишния гръцки парламент беше депутат от ПАСОК. Двамата имат дъщеря Георгиана.
- Маестро Даларас, изпели сте най-емблематичните песни на Гърция. В момента родината ви минава през големи изпитания. Коя от вашите песни би била символ на сегашната ситуация, която преживява гръцкият народ?
- Имах щастието да изпея знакови песни, написани от най-известните поети и композитори на Гърция. Техните текстове и музика са утеха за нашия народ, преживял неведнъж тежки времена. Една от тях, която би подхождала най-много в настоящия момент, е “Потърпи малко” (Kane ligaki ypomoni). Тя е на великия композитор на ребетико Василис Цицанис, чийто вековен юбилей отбелязваме тази година. Друга песен, подходяща за нашата държава сега, е “Слънцето на справедливостта” (Tis dikaionsinis ilie noite). Тя е по стихове от поемата Axion Esti на гръцкия Нобелов лауреат Одисеас Елитис. А музиката е на големия Микис Теодоракис, чийто 90-и рожден ден отпразнувахме преди няколко дни с внушителен концерт на античния театър “Иродио” в Атина. Нашата музика е много богата и затова се сещам за още една драматична песен, която илюстрира сегашното положение в страната ни - “Думи за оплакване” (Paraponemena logia) от друг велик композитор - Янис Маркопулос, а текстът е на Манос Елефтериу. Когато я изпълнявам, цялата многохилядна публика пее с мен.
- Реших, че трябва да направя нещо за моя народ по време на тежка криза. Чувствах се морално задължен.
Организирах серия
безплатни концерти
там, откъдето
навремето съм
тръгнал – малките
квартали, училищата,
площадите. По този начин смятам, че отвръщам на любовта на хората, с която ме даряват през всички тези години. По време на тези концерти се случи нещо неприятно – появиха се крайно леви екстремисти, които се държаха като фашисти. (Някои от тях замерваха Даларас с кофички кисело мляко на сцената, защото съпругата му Ана Даларас по същото време беше депутат и подкрепи мерките, наложени от Европа – б.а.). Въпреки опитите им те не успяха да провалят тези мои концерти, тъй като публиката реагира остро и ги изолира.
- Пели сте с най-големите световни звезди като Стинг, Пако де Лусия, Ал ди Меола, Ариел Рамирес, Горан Брегович, Брус Спрингстийн, Питър Габриел, Дулце Понтес, Емма Шаплин и други. Какво е усещането да сте на една сцена с такива хора?
- Невероятно е да пееш с хора от такава величина. Но концертите ми с тях не са били случайни. Те не бяха организирани от мениджъри или някоя звукозаписна компания. Преди всичко се дължат на лични контакти и уважение. Само ще допълня, че да пееш с такива имена, не се дължи на случайност.
- С кого още от световните изпълнители бихте искали да направите концерт?
- Пял съм с много певци за албуми и по концерти. Ще ви кажа за една изпълнителка, която не идва от западната музика, а от източната. Тя е легенда, на която се възхищавам от дете. Говоря за голямата ливанска певица Фейруз – невероятно силен глас, който обединява цялата арабска музика.
- Син сте на Лукас Даларас - известен изпълнител на ребетико. Какъв отпечатък сложи той във вашата музика, която е смес от темперамент, хубава мелодия, емоционалност и социални послания?
- Баща ми беше изпълнител на ребетико. (Характерно за гръцката музика направление, което я откроява и я прави разпознаваема в цял свят – б.а.) Баща ми беше много добър певец, музикант и композитор. Благодарен съм, че наследих неговия талант.
Социалната
ориентация в песните
ми и в живота
получих от майка ми
- Смятате ли, че песента на Микис Теодоракис “Вали в бедняшкия квартал” (Vrexei sti ftoxogetonia), многократно изпълнявана от вас, е още по-актуална днес, когато светът е нее само в криза на икономиката, а и на ценностите?
- Абсолютно.
Теодоракис
е легенда
С неговата музика и песни, както и с физическото си присъствие, той винаги е бил опора за нас, гърците, в тежки периоди и кризи. Спомнете си за неговата роля по време на хунтата. Макар и емигрант, той беше стожер на гръцкия народ.
- “Не”-то на гръцкия народ беше “Не” на остеритета и наказанието на банкерска Европа, която се опита да го наложи, а не на Европа на хората. Нашата нация в болшинството си вярва в мечтата за Европа. Но на антропоцентрична, хуманистична, солидарна, с равни задължения и равни права Европа. Няма първа и втора класа граждани в Европа.
- Пели сте в много страни по света, видели сте, съпреживели сте съдбата на много народи. Какво ви кара да се ангажирате с обществени каузи като тези в Кипър, Сърбия, Израел?
- Виждам себе си като ученик на Теодоракис. В моята страна историята ни се е сблъсквала с последиците на миграция, откъсване от земята и рода си, неравноправие, граждански войни, дори етническо прочистване. Моята музика, моите песни, моята идеалогия не ми позволят друго освен да присъствам и да бъда солидарен към тези обществени и достойни каузи на другите страни.
- Обмисляте ли нов проект с Горан Брегович, след като преди повече от десетилетие издадохте общ албум?
- Вероятно да.
При всяка наша
среща с Брегович
обсъждаме бъдещия
ни проект
Преди две години заедно с него изнесохме концерт на фестивала Аvo session в Швейцария и публиката полудя.
- А мислите ли за проекти с други музиканти, с които да покажете пред света балканската музика и балканската съдба?
- Mного ценя балканската музика. Смятам я за изключително богата, много силна и емоционална. В България имате невероятни певци, с трима от тях, които са в състава на Брегович, съм пял. Спомням си от ранното ми детство “Мистерията на българските гласове”, които ме докоснаха дълбоко емоционално.
- На 5 август ви предстои първият концерт в България. С каква нагласа идвате? Какво знаете за българската публика и какво очаквате от нея в Созопол?
- Странно е, че съм обиколил целия свят, а не съм посетил България досега. Много се радвам, че ще пея пред съседите ми. Поканата дойде от Созопол и аз приех с удоволствие, дори направих известни корекции в програмата си и отмених други ангажименти, за да пея пред българска публика.
- Какво ще представлява концертът ви на стадиона “Арена Созопол”? С какъв оркестър идвате и какъв репертоар сте подбрали?
- Понеже идвам за първи път у вас, подбрах песни, които обединяват Изтока и Запада. Водя със себе си едни от най-добрите музиканти на Гърция. Оркестърът ми от солови изпълнители е внушителен. Сред тях са най-прочутите майстори на бузуки, китара, пиано, флейта, акордеон, барабани, цигулка в Гърция. Ще изпея най-известните си хитове пред българската публика и мисля, че ще се получи незабравим концерт в Созопол. С мен ще бъде и известната гръцка изпълнителка Аспасия Стратигу. Двамата с нея на 10 март тази година открихме международния артфестивал в Белград и събрахме многохилядна публика, която няколко пъти ни изкара на бис.
- Знаете ли, че всъщност една много известна ваша песен - “Не ми се сърди, мила”(Mi mou thimonis matia mou) е станала нещо като химн на Созопол?
- Казаха ми и това много ме радва. Тя е от най-любимите ми песни, с която обикновено завършвам концертите си. Написана е от скъпия ми композитор Ставрос Куюмдзис, на когото дължа началото на кариерата си. Mi mou thimonis matia mou е много мила песен, която действа емоционално дори на хора, които не разбират текста. Това е песен за живота в чужди страни и за общата болка на хората, които са далеч от родината си. Навсякъде по света, когато я изпълнявам, публиката много я харесва и силно аплодира.
- Изпълнявате ребетико, лаика, димотика, латино, класика и поп. Как пречупвате през себе си спецификата на всеки един от тези стилове?
- Всичко това - може да се каже - съм аз като музикант. Това са моите избори, безбройните часове работа, звуковите блендове, които напълно ме представят. Те показват моята естетика, защото вярвам, че добрата музика няма граници.
- Имате ли някакъв специален режим да поддържате физическата си форма, за да издържате на тези дълги турнета и концерти?
- Нищо специално.
Моята противоотрова
е контактът с
природата и особено
с морето и скоростта
Обичам да пътувам с мотора си.
- Започнали сте да пеете от 15-годишен по улици, заводи и площади. Талантът и трудът, естествено, са ви направили богат, за което някои ви наричат “социалист с диаманти”. Как се виждате днес - като онова момче от “бедняшкия квартал, където все вали” или като човек със световна слава?
- Дори не съм чувал, че ме наричат “социалист с диаманти”. Ето нещо ново, което сега научавам за себе си. Кариерата ми потръгна, защото хората вярваха в мен и особено “малките” хора. Сдобих се с икономически комфорт най-вече от продажбата на албумите си. Дължа това на публиката. Връзката ми с нея е много силна, тя е чиста и издържа на годините. Това е причината, поради която не мога да бъда нещо друго в живота си, освен да остана един от тях - от децата, които настояват техният живот и бъдеще да вървят по пътя на честността, на морала и усърдната работа.
