Верен на приятелите и принципа “Омразата е път за никъде”
Казва без страх какво мисли за свои и чужди
Намира ценното в боклука, без да се срамува от миналото си
Когато преди седмица проф. Николай Габровски се осмели да убеждава за правителство различни партии, един българин показа за пореден път, че това го умее най-добре.
Колеги и приятели се събраха на 7 декември при Вежди Рашидов за откриване на новата му изложба. Този път обаче не с негови творби, а с фламандска живопис, която се оказа тайната му страст.
От момче започнах да колекционирам, но не каквото ми попадне, а каквото е добро. И понеже всички събират стари български майстори, реших да събирам западноевропейски. Винаги съм бягал от суетата, но реших да покажа на приятелите си реставрирано, спасено, подредено изкуство. Една част от тях човек ги намира в лошо, окаяно състояние, разкъсани, но когато е добра живописта, си струва да инвестираш в реставрация и хубави рамки и да му вдъхнеш втори живот, разказа пред “24 часа” Вежди Рашидов.
Едно е сигурно - той е човек с много страсти и приятели. Разбира се, и с врагове
Те не пропускат при всеки негов успех пак да залепят определението “мултак” заради приятелството му с Илия Павлов. За разлика обаче от гузните, които не споменават това име, Рашидов неведнъж е казвал:
“Познавам Илия Павлов от социализма и никога нищо лошо не ми е направил. Малко хора знаят, че той работеше в Министерството на културата и оттам го познавам. Осъдете го, щом е спорно. Той за нищо не е осъден.
От приятели не се отказвам никога. Нямам повод да се срамувам от биографията си
Така и когато десетки известни българи тръгнаха по заобиколен начин да си търсят парите, изгорели във фалиралата КТБ, Рашидов обяви публично, че това е изкарал за цял живот и го е направил пред очите на цяла България.
И ако изложбата с фламандската страст е била подарък, планиран за рождения ден, то избирането му за председател на Народното събрание не бе в плановете на Рашидов.
“На такава възраст съм, че трябва да ми остане още малко време за рисуване, за внуците и за приятелите”, дърпаше се той, когато вече се виждаше, че ако не се съгласи като доайен на 48-ото НС за председател, парламентът ще се разпадне и страната ще потъне в още по-яростна спирала от кризи, омраза и противоборство.
Вежди се оказа този център на тежестта в разгара на кризата, около който партиите някак успяха да оберат страстите
и да подредят пъзела. Сигурно защото не се умори да повтаря, че “Омразата е път за никъде и ражда само омраза”.
Сега пак влиза в окото на политическата буря навръх празника си - в сряда, когато кабинетът “Габровски” ще бъде гласуван в пленарната зала, Рашидов навършва 71 г.
Вероятно има нещо символично в съвпадението, че този, когото и опонентите приеха да заеме първия пост в държавата, ще удари звънеца за първия от десетилетия опит да се излъчи по-различно правителство.
На пръв поглед нямат много общо с проф. Николай Габровски (освен знаменателя ГЕРБ), но всъщност и двамата са доказали се мъже, които искат и могат да говорят с хората, опитват да събират, не да разделят. И донякъде романтично и наивно твърдят, че може пък най-после да ни се получи. Не са партийци.
Никога в живота си не съм слагал нищо пред името си и никакви звания. Аз съм прям, но не конфликтен. Идвам от сиропиталище в село Студен кладенец. Завършил съм Художествената гимназия и Националната художествена академия с отличен. 11 години съм преподавал в академията.
Когато говорим за критерии, да си кажем и биографията. Академик съм в две държави, от Франция до Москва, член-кореспондент съм, два пъти съм обсъждан за академик, но отказах, защото и там се получи едно говорене. Почетен професор съм, доктор хонорис кауза. Помните навремето Дечко Узунов, водят го на изложба в Париж на Пикасо, стигат с бай Марин и го представят. Това е големият български художник, професор, академик и т.н. Пикасо вдига ръка и казва - приятно ми е, Пикасо. От доброто име, което има човек, няма по-добро!
Отказах трети мандат, разболях се, тежка болест имах, отказах и миналия парламент, защото
винаги съм напускал удоволствието, преди то да ме напусне
Това е речта, с която Рашидов първо отказа председателския стол и бе аплодиран от всички. Дори от тези, които бяха против него. Просълзи и колеги, и непознати, а със сигурност съпругата му - лекарката от “Пирогов” д-р Снежана Бахарова, се е разплакала, когато на другия ден (вече буквално принуден да приеме поста) той емоционално сподели, че в тази сграда вероятно ще е и неговият гроб.
След два мандата като министър на културата Вежди е диагностициран с рак на гърлото. Опериран бе успешно в Германия през 2015 г., оттогава не пие и не пуши. Нищо че в “Шоуто на Слави” го играха все с пура и чаша в ръка. Милионер го направих с образа си, махва с ръка Рашидов. “Ние всички имаме недостатъци - аз много”, затваря темата.
Животът му определено не е лек и много преди рака. Когато е на 11 г., майка му - певицата Кадрие Латифова, загива в катастрофа. Колата тогава кара по-големият му брат. “Майка умря в ръцете ми... Брат ми живя живота си с чувство за вина, че я е убил”, разказва по-късно скулпторът, израснал в дом за сираци. Първия път не го приемат в Художествената гимназия в София и баща му го записва в техникума по минна електромеханика в Мадан. След година обаче бяга, за да кандидатства пак в Художествената, спи на гарата. Този път го приемат. После в Художествената академия
става първи по успех за скулптура и втори за илюстрации
И като ученик, и като студент чиракува в ателиетата на професори и така си изкарва пари, но и се учи на занаят. Бил е и общ работник на Гара Искър, а летата работи в рудниците на Мадан. Рашидов става известен скулптор единствено благодарение на таланта си. Бившият първи секретар на БКП в Кърджали Георги Петров го забелязва и му съдейства да продължи да се образова в областта на пластичните изкуства.
Малките форми са емблемата на Вежди. Печели стипендия да работи в Париж, но точно тогава - 1985-а, у нас тръгва възродителният процес и успява да замине само благодарение на гаранцията, която дава за него зам.-председателят на Държавния съвет Георги Джагаров.
Не се връща след отпуснатите му 2 месеца, а остава година и половина в Париж
До днес има над 50 самостоятелни и групови изложби у нас и в чужбина.
Вежди никога не забравя живота в сиропиталището. Изпраща редовно храна, дрехи и обувки за децата там, дава стипендии на талантливите. Построи паметник на загиналите в река Лим деца, помагал е на много в битките им с тежки заболявания.
Но най-вече Рашидов е човек, който
винаги си позволява да каже това, което мисли
През юли 2019 г., докато ГЕРБ се тресеше от вътрешнопартийни скандали, Рашидов не се побоя да обяви, че в някакъв момент Бойко Борисов трябва да се оттегли от лидерската позиция в партията и да последва примера на Ахмед Доган, който стана почетен председател на ДПС.
“Чувам го напоследък, хвърля едни хубави изречения - път на младостта, явно той е разумен човек, ще намери границата, за да може като Доган в един момент - да има влиянието, но да може по един елегантен начин да подготвя кадри. Доган навреме се отдръпна. Остави едни по-млади хора да въртят това колело, но без да изпуска колелото, все пак то е негово. Смятам, че той е разумен и ще влезе в тази схема”, заяви тогава Рашидов.
Настоящият председател на НС не е пестил и критиките си по адрес на ДПС. Макар в края на 90-те години Рашидов да не криеше добрите си отношения и с Доган, това се промени и през 2005 г. определи движението като “последната тоталитарна партия в България”. “Българските турци са смачкани от обръчите на Доган. В районите, доминирани от ДПС, няма политически, а икономически проблеми”, атакува той през 2009 г.
Години по-късно, когато на власт бе правителството на Пламен Орешарски, а ГЕРБ в опозиция, Рашидов пред микрофона изнесе гневна тирада именно за ДПС и неговата роля в управлението и обществения живот. Без никакви притеснения. И до ден днешен е един от много малкото политици, които независимо дали са казали нещо недообмислено, никога не се отричат от думите си.
Но Рашидов е и от хората, които умеят да се извиняват, когато съгрешат. Прави това публично, и то не само към политици, с които си е разменял остри реплики, както направи с Корнелия Нинова, а и с хора от културните среди, които е засегнал като министър, както се получи с визитата на хор “Йоан Кукузел” в Нотър Дам преди 7 г.
И сега честно признава, че не е голям оптимист за излъчването на правителство. Сигурно защото от председателската трибуна ясно вижда, че първите му думи като шеф на парламента още не са стигнали до повечето избраници: “Намалете перченето. Не ви помага. Намалете липсата на разум, а влагайте повече работа.
Стойте близо до хората. Не сатанизирайте една или друга група,
призова още Рашидов.
Има един гъдел, който не всички могат да усетят. Гъделът да видиш как едно бижу се скапва в боклука, намериш го, реставрираш го, почваш да търсиш удобната рамка, виждаш го в един прекрасен вид. Да даваш втори живот на една картина - няма такава радост. Винаги във всеки боклук има диамант, обясни пък на гостите на изложбата за рождения си ден.
“Никога не пренебрегвайте боклука - най-хубавото място”, съветва Вежди от своите 71 години, през които е видял и хубаво, и лошо, но неизменно вярва в доброто изкуство, добрите приятели и думите без злоба.
