- Догодина ще е първокласничка, с “Българската Коледа” бори мускулната атрофия
- Майка ѝ няма право да е личен асистент, търси си работа на 4 часа
Емили Бонева от Казанлък тръгва в първи клас другата есен. Ще бъде на инвалидната си количка в нормално училище. Сега е в предучилищната детска градина, има много приятели и децата не я делят. Ще стане и кака - семейството чака второ дете.
С пари от “Българската Коледа” Емили продължава с рехабилитациите срещу спиналната мускулна атрофия, от която страда. Тя няма сили да върви, може само да седи. В детската градина се храни сама, но е там до обяд, после я взема майка ѝ. За Емили се грижи отделна възпитателка.
“Дъщеря ми все още няма своя прощъпалник, не е направила първата си крачка. Емили
се роди здраво бебе, но на 8 месеца прекара бронхит
Бяхме в болница, тя тъкмо беше започнала да пълзи. След това личната ни лекарка откри, че мускулите ѝ атрофират, започнахме с масажи и гимнастика”, разказва майка ѝ Стеляна Господинова.
Започнали рехабилитация при специалистка, която работела в София, сеансите били ту в столицата, ту на място. После разбрали, че има и лечение с инжекции, но то се оказало много скъпо за възможностите им.
“По това време се бяхме разделили с баща ѝ, който работеше в Шотландия. В името на детето се събрахме и тримата заминахме за Италия. В Милано бяхме на квартира, а той започна работа в местен завод. Така можехме да ползваме безплатно услугите на здравната им система.
Италиански лекари започнаха лечение с инжекции,
които се поставят в гръбначния стълб. Биха ѝ 9, първата доза беше ударна. След това се наложи да се върнем в България, където аз претърпях операция. Но продължихме с италианското лечение на детето, тук му поставиха още 3 инжекции, даваха му специален сироп. Лежахме в Александровска болница в София”, продължава майката.
Там Стеляна научила за възможността да кандидатстват за “Българската Коледа”. С пари от инициативата платили част от рехабилитациите, с които продължават и сега. Един час от тази манипулация струва 30 лева, процедурите с детето продължават обикновено по час и половина на ден. Правят ги в Павел баня, където живее бабата на Емили и може да помага финансово на внучката си.
Бащата отново ги напуснал, а Стеляна намерила друг мъж до себе си. Той приел болната Емили като свое дете и се грижел за нея.
Бъдещата първокласничка вече може да пише и чете,
макар и все още на срички. Дори изпрати писмо до Дядо Коледа с желанията си - детски комплект за прически и книжка със занимателни игри. В замяна е обещала да научи ново стихотворение за Дядо Коледа.
“Емили пише на телефона си, за компютър още ѝ е рано. Освен това рисува хубаво и постоянно изработва поздравителни картички. Сама си съчинява и задачи по математика”, хвали я майка ѝ.
Стеляна нямала право да е личен асистент на детето си. Тя сега е безработна. Има средно образование, била е сервитьорка и шивачка, но напуснала, защото се страхувала да остави дъщеря си сама. Мечтае да завърши курс за маникюристки, но ще бъде благодарна, ако някой ѝ предложи работа на 4 часа, за да може в останалото време да се грижите за болното си дете.
