- До емблематичния от XVI в. ще възстановят два антични - воден и слънчев
- С около 600 000 лв. хълмът се превръща в атрактивно място за отдих, твърди кметът на район “Централен”
Кой пловдивчанин не е виждал емблематичния часовник на Сахат тепе, който едно време красеше кориците на тетрадките? И до днес той отмерва с прецизна точност всеки час със съответните удари, а мнозина си сверяват часовниците по него.
На върха на хълма обаче следващата година ще се появят още два часовника - воден и слънчев. Те ще отмерват времето по начини, които са използвали древните жители на Филипопол.
Хълмът е полегат – височината му е едва 46 м над града и е подходящо място за разходки. Официалното му наименование е Данов хълм, но името на големия книгоиздател така и не се наложи и всички го наричат Сахат тепе заради построената през XVI в. на върха му часовникова кула (сахат на турски означава час - б.а.). Тя представлява каменна призма с височина 17,5 м и е
една от най-старите в Източна Европа
Преди векове на хълма е имало друга постройка - храм на богинята Венера от римско време.
В последните години кулата на хълма беше реставрирана. “Механизмът на часовника е автентичен, но част от детайлите му са подменени”, каза пред “24 часа” кметът на пловдивския район “Централен” Георги Стаменов. Той обясни, че освен на всеки кръгъл час звън озвучава алеите на Сахат тепе по веднъж 5 минути преди и 5 минути след това, за да изпрати отминалия и да поздрави идващия нов час.
“В някои исторически записки е отбелязано, че около 125 г. сл. Хр. горе е имало воден часовник”, разказва Георги Стаменов. Съоръжението е включвало
механизъм, който чрез преливане на течност е отбелязвал отминаващите часове
“Имало е една основна разграфена колона с две амурчета. Водата ги е повдигала и така хората са разбирали колко е часът”, обясни кметът.
Този тип часовници е изобретил Ктесибий от Александрия, който е създател на фонтаните под налягане и автоматичните хидравлични съоръжения. Според различни исторически източници механизмът е действал така - първоначално се е издълбавал отвор в къс злато или скъпоценен камък, през който е преминавала водата. Тя повдигала обърната наопаки чаша, на която е бил закрепен диск с въртящи се зъбчати колела. Задвижването им е премествало фигурките (в случая - амурчета), които сочели часовете, отбелязани на колоната.
Плановете на общината са
античната колона да бъде пресъздадена и монтирана на площадка до телевизионната кула
Така, когато хората си правят снимки до нея, зад тях ще се виждат емблемите на града - Трихълмието и Античният театър от едната страна и Небет тепе и Бунарджика - от другата.
“Водният часовник ще превръща всеки един кадър във визитна картичка на Пловдив”, убеден е Стаменов.
Слънчевият часовник пък ще се намира в противоположния край на Сахат тепе. Северозападната част на хълма е най-скалиста и няма толкова много дървета, които да хвърлят сянка и да пречат на измерването на времето чрез слънчевите лъчи. Той ще се пада отстрани на каменните потоци, които бяха почистени и откъдето в летните дни се пуска вода за растенията и животните, обитаващи района.
Разработката за начина, по който ще изглеждат новите часовници, вече е готова. С тях Сахат тепе ще защити окончателно името си, смята Георги Стаменов.
С часовниците плановете за облагородяването на Сахат тепе не се изчерпват. Община Пловдив планира да възстанови електрозахранването на върха на хълма. Преди години то е било изцяло подземно, но след това е дало дефекти.
“Вместо да го ремонтират, са пуснали един въздушен кабел, който е закачен за кулата. Това е, меко казано, недопустимо, най-малко от естетическа гледна точка”, коментира кметът. Предвидено е догодина старото захранване да бъде възстановено.
През т. г. беше подменено осветлението на източната част на Сахат тепе. Георги Стаменов планира догодина същото да се случи и по западните алеи, където е пътят от Лятното кино. Целта е старите лампи да бъдат заменени от съвременни по-силни LED осветителни тела. А в източната част на хълма ще бъде изграден и
розариум с над 100 вида
от това цвете.
Преди десетилетия на Дановия хълм е имало ресторант, където посетителите да хапнат по нещо или да пият кафе в приятната атмосфера на тепето. Той е открит на 19 февруари 1933 г. по проект на известния пловдивски архитект Никола Овчаров, който е направил плановете за училище “Кочо Честеменски”, а с колегата си Димитър Попов е работил по СУ “Патриарх Евтимий”. 11 години по-късно заведението е прекръстено на “Младежка среща”. Разрушено е през 1975 г., а по-възрастните пловдивчани още разказват как там винаги е било пълно. Местната власт е възнамерявала да построи на негово място нов ресторант, но плановете са останали нереализирани и оттогава заведения на тепето няма.
Георги Стаменов иска бюфетът на Сахат тепе да бъде възстановен, за което вече има съгласуван проект. “Въпрос на време, на воля и на гражданска енергия е това да се случи. Още преди 2 години повдигнах темата”, обясни той.
Мненията на пловдивчани за ресторант на Данов хълм обаче са разделени
Една част казват “да”, защото е редно там да има поне един санитарен възел, както и място, откъдето да се купи вода или нещо за хапване. Противници на идеята твърдят, че по хълма не трябва да има друго освен растителност.
Според районния кмет обаче върхът на Сахат тепе е идеално място за заведение. “От едната страна се виждат Бунарджика и Младежкият хълм, а от другата цялото Трихълмие буквално е като на тепсия. Един такъв проект със сигурност ще допринесе за социализацията на хълма и ще привлече доста хора”, коментира той.
Друга стъпка в плана за развитие на Сахат тепе е да бъдат обозначени
няколко пешеходни маршрута
Посетителите на хълма ще могат да минават по панорамно, културно-историческо и ботаническо трасе, ще има и кът с къщичка за птици и прилепи. За да не се отклоняват, хората ще следват маркировки от цветни блокчета, поставени през метър и половина. Идеята е маршрутите да се превърнат в атракциите на тепето.
“В крайна сметка Пловдив е хълмовете и реката. Ако не желаем да изгубим своята идентичност като град, трябва да се грижим за тях”, заяви Георги Стаменов. Кметът на район “Централен” подчерта, че всяка година от градския бюджет се заделят средства за благоустрояването на тепетата.
“По нашите изчисления инвестиция от около 600 хил. лв. е достатъчна да превърне Сахат тепе в безопасно и изключително атрактивно място за посещение от пловдивчани и гости на града”, обобщи Георги Стаменов.
