Парламентът наддаде на първо четене по предложение на БСП, но механизмът стъпва на липсваща статистика
Нова битка срещу политическите партии, главно срещу БСП, започна служебното правителство. Ден след като по предложение на социалистите парламентът прие на първо четене рязко вдигане на минималната заплата, то обяви своето предложение какво да е увеличението за 2023 г. Досегашната му позиция бе, че служебен кабинет не може да прави политика по доходите - затова и кабинетът на Гълъб Донев отказа да внесе проект на бюджет за догодина.
Въпреки този отказ кабинетът “Донев” не е спирал преговорите със синдикатите и работодателите дали и как да се увеличи минималната заплата за 2023 г., обясни наскоро социалният министър и ресорен вицепремиер Лазар Лазаров. Сигналите от кабинета обаче бяха, че по-скоро няма да се правят движения. Още повече че всяко вдигане на минималната работна заплата (МРЗ) с 10 лв. означава допълнителни 50 млн. разходи за бюджета, както обясни финансовата министърка Росица Велкова. Според изявление на Гълъб Донев от събота при стъпка от 140 лв. вече се отива към
1 млрд. разходи
По-скоро нарочно, отколкото случайно обаче служебният кабинет обяви в петък предложението си за вдигане от 1 януари на МРЗ на 770 лв.
Ако промените в Кодекса на труда, внесени от БСП, бъдат приети и на второ четене, от Нова година минималната заплата ще трябва да скочи от сегашните 710 лв. директно на около 850 лв. на месец. Около, защото предложението на Корнелия Нинова и нейните депутати, което мина на първо четене в парламента, предвижда до 31 октомври правителството да определя размер на МРЗ за следващата година, като той е не по-малък от 50% от размера на средната за предходните 12 месеца. Експертите веднага посочиха пропуск - към 31 октомври реално няма отчетени и верифицирани данни за последните 12 месеца, а единствено към второто тримесечие на съответната година.
За първи път служебният вицепремиер Лазар Лазаров е придружил предложението си с цели 28 страници обосновка. От нея става ясно, че освен увеличение на 770 лв. е разглеждано и минималната заплата да стане 830 лв. (доста близо до варианта на БСП). Предложението на Лазаров и служебния кабинет е подложено на обществено обсъждане до 23 декември - последният възможен срок преди Коледа. Като в правителството не крият надеждите си депутатите да се вразумят и дори да довършат промените в Кодекса на труда, да приемат реалистични критерии за промяната на МРЗ.
Надежда в тази посока има от страна на ГЕРБ, които планират да внесат предложение на второ четене, с което за база при определяне на минималната заплата да се ползва приключен статистически период. Това наподобява сметките на служебния кабинет, който взема за база на увеличението средната заплата за 2021 г.
1530 лв. е била средната работна заплата в България за декември 2021 г., като в нея са включени и 83 лв. средни бонуси, които са изплатили работодателите, пише в обосновката и оценката на въздействието на правителственото предложение. Така нова минимална заплата от 770 лв. ще изпълнява условието да е 50,3% от средната.
Служебното правителство изрично напомня, че вдигането до сегашните 710 лв. бе направено от коалиционния кабинет на Кирил Петков, в който участваше и БСП, но тогава то не достигна въпросните стойности - 710 лв. са покривали малко над 45% от нивото на средната заплата за 2021 г. и са паднали до малко над 40% спрямо средната за 2022 г.
За тази година има ново увеличение на средното възнаграждение, като в частния сектор вече надхвърля 1700 лв., а
при бюджетните служители дори е над 1800 лв.
Тези данни обаче още не са верифицирани от НСИ и не биха могли да се ползват като основа за пресмятане на минималната заплата. Но ако тя изобщо не се вдигне, изоставането ѝ спрямо средната ще стане прекомерно.
770 лв. изпълнява и изискването минималната заплата да е 60% от медианната (какво представлява тя - виж долу), въпреки че реално правителството залага в сметките си екстраполации на медианна заплата за 2021 г., а не реално отчетена стойност. Причината е, че последната официално отчетена от европейската статистика медианна заплата за България е за 2018 г. Прогнозната медианна за 2021 г. е в размер на 1144 лв., или около 400 лв. под средната.
Какъв е разглежданият сценарий за 830 лв. минимална заплата, което е близо до предложението на БСП? В служебния кабинет
са стъпили на ръста на инфлацията
при определянето на това число. Работено е с инфлация от 17,6% към октомври 2022 г., става ясно от оценката на въздействието, изготвена на предложението на Лазаров. При увеличение на минималната заплата от 710 лв. на 830 лв. от 1.01.2023 г. вдигането ще е с 16,9%, което догонва натрупаната годишна инфлация, изразена чрез индекс към октомври 2022 г. Изчислената стойност на МРЗ е 834,96 лв., пише в документа.
Този вариант обаче не кореспондира с бюджетното планиране и
ще натовари прекомерно работодатели,
които не отчитат висока добавена стойност - главно малки и средни фирми, сочи оценката на въздействието. Допълнително това може да напомпа инфлацията. В момента над 465 хил. души работят на минимална заплата, а вдигането ѝ със 120 лв. ще увеличи тази група.
Защо медианната е по-ниска от средната
Средната заплата и медианната са два от термините, ползвани от синдикати и бизнес да защитават исканията си по отношение на минималната. Но рядко някой обяснява, че става въпрос за два различни показателя и медианната заплата е по-ниска от средната.
Средната заплата взема възможно най-простото математическо осредняване - събират се всички суми и се разделят на броя на хората, които ги получават. Но това дава голяма тежест на най-високите и най-ниските заплати при изчислението.
Най-простата формула за получаване на медианната пък е да се подредят в цифрова редица заплатите. И числото, което е в средата на тази редица, е медианната заплата. Така се премахва тежестта на най-ниските и на най-високите възнаграждения.
Например, ако 10 cлyжитeли paбoтят нa eднa и cъщa пoзиция и нaй-ниcкo плaтeният взема 800 лв., cpeдният 1300 лв., a нaй-виcoкo плaтeният - 1900 лв., тo cpeднaтa paбoтнa зaплaтa нa тази гpyпa e 1115 лв. Meдиaннaтa тyк e 925 лв.
