Сега музиката повече се гледа, отколкото се слуша - скъпи, лъскави клипове, с много сексапил, танци и ефекти. Сляп човек не може да го направи
- Г-н Мурад, в какви отношения сте с бившата си съпруга и дъщеря ви Сузанита?
- С бившата ми съпруга и Сузанита не съм в добри отношения, но не по моя вина и по мое решение. Разведох се заради тежките зависимости на Шенай, тъй като не бях удовлетворен като мъж, като съпруг и като баща. В подробности, естествено, няма да влизам, отново твърдейки, че това са много лични неща и не би трябвало да интересуват хората. Макар че Шенай и Сузи много се престараха с детайлите, търсейки известност. Разбрах, че това е важно за някои социални мрежи, защото се печелели пари от това. Но струва ли си да печелиш пари от лъжи, обиди и оскърбления?
- В интернет пространството се появи информация, че не сте поздравили дъщеря си за раждането на сина ѝ. Това така ли е, или са някакви спекулации?
- Така е, да! Тя отдавна ме блокира по всички възможни начини и не контактува с мен. Трябва да ми се извини за много неща и да ме помоли за прошка, защото тя много добре знае, а и обществото също, колко съм я защитавал, въпреки че не съм бил съгласен с много нейни действия и постъпки.
През цялото време се опитвах да ѝ посочвам правилния път в живота. Настоявах да завърши средно, че и висше някакво, за да има професия. Плащах ѝ клиповете и всички прищевки, за да се чувства подкрепяна и сама да се убеди, че има стабилен гръб в мое лице. А в замяна получих много разочарования от нейна страна. И накрая обиди по адрес на новата ми спътница в живота. Може ли да окачествяваш и да обиждаш някого, когото въобще не познаваш?! И защо аз да нямам право на човек до себе си, на любов, грижа и щастие? Но в един момент отказах да финансирам зависимостите и всичките им глупости, отказах да съм “неодушевеният банкомат” и реших да се погрижа за себе си, а и годините ми минават. Затова станах най-лошият човек на света. Избълваха какви ли не обиди по адрес на Ками, която срещнах 7 месеца след развода си и 7-8 години, след като Шенай се отдаде на зависимостите си и заряза и мъж, и деца.
Но това не означава в никакъв случай, че не съм щастлив, че Сузи е станала майка. И почерпих, и продължавам да черпя за тази голяма радост. А това, дето някои жълти бълвочи написаха, че съм изтрил поздравленията от стената си във фейсбук, е такава елементарна глупост, че няма накъде повече.
- Ще се справи ли дъщеря ви с майчинската задача? Все пак не е никак лесно, а тя все още е на крехка възраст.
- Искрено вярвам, че ще се отключат в нея майчините чувства, които са святи и много силни, и тя ще проумее много житейски истини. От сърце ѝ го пожелавам. Тя е със силен характер и също така е много оправна. Дано да се обичат и да се подкрепят с Марк. Да отгледат здрав, красив и достоен юнак. Много ме боли, че тази година трябваше да е абитуриентка, а не беше.
- Когато Сузанита пусна песента “Луцифер и Буда”, клипът беше доста провокативен. Тогава вие я защитихте и казахте, че не сте го видели. Стана ли ви ясно по-нататък защо тази песен разбуни духовете и каква би била реакцията ви сега?
- Понякога нещата стават неочаквано и без да иска човек. Кажете ми песента за “Васко Жабата” защо стана световноизвестна, и аз ще отговоря на вашия въпрос. Но аз бях длъжен като баща след разразилия се скандал да защитя детето си. А това всъщност е продукт на цялото състояние на нашата родина и на образованието, на срива на ценностната система и епидемичното наркоманизиране на нацията. Допуснахме го всички ние. Кой ще хвърли камък?!
- Има ли в наши дни жена до вас?
- Имам прекрасна жена. Вече споменах за нея. Най-важното е, че сме щастливи и ни е много хубаво заедно. Пасваме си във всичко. И най-вече в отношението си към живота.
- Какво следва в личен план и искате ли да станете баща отново?
- Моля се и се надявам да имам още здрави и пълноценни годинки, за да ги изпълня с щастливи и споделени моменти с Ками и любими хора. А също и много красиви и вълнуващи емоции. И още хубави песни, естествено.
Представяте ли си, на 56 години, като стана баща, как, като водим малкия на детска градина, другите дечица ще казват, че дядо му и баба му са го довели и го вземат всеки ден
Е, има и по-готини родители в това отношение, но нейсе! Понякога се изумявам от човешката тъпотия, честно! Ами и ние разбираме малко от пиар и реклама...
- Колко е трудно да пробиеш във вашето поприще в България, когато си незрящ?
- Много е трудно. Липсата на зрение е огромен проблем. Сега вече, както знаете, музиката повече се гледа, отколкото се слуша. Скъпи, лъскави клипове, с много сексапил, танци и ефекти. Един сляп човек не може да го направи. Вярно е, че мога да си наема актьори за всичко. Даже могат така да гримират някого, че да прилича на мен, и той да излезе на сцената, но това би било много скъпо и няма никаква възвръщаемост.
В България нещата са сбъркани из основи и няма никакъв пазар за нашия т.нар. бизнес. Мога много да кажа по тази тема, но не искам. Няма смисъл. Музикалните парчета уж се различават, а всъщност много си приличат, особено тези, чиито бийтове са купени за по 20-30 долара. Много от тях дори са едни и същи. Пък за текста въобще да не говорим. Такива тъпи елементаризми стават хитове, че губя и ума, и дума.
- Какво трябва да се промени в нашия шоубизнес, за да достигне той до други желани от артистите в България висоти?
- Системата е сбъркана, грешно измислена е и в останалите сфери на живота. Всичко е под контрола на няколко монополисти.
И медии, и продуцентски компании, и всичко. Не си ли с тях, си аут. А най-лошото е, че ние много се делим - чалгаджии, рокаджии, народни, естрадни, наши и ваши. Това само у нас е така. В другите балкански държави не се случва. Ние сме много наведени и сме чуждопоклонници. Не се подкрепяме, а си правим мръсно.
Даваме 100 лв. за билет на всяка чужда звезда, че и много повече, но за наш изпълнител 10 лв. ни се свидят.
Обаче искаме да се снимаме с него и да си качим снимката в социалните мрежи. Ей такива работи.
- Случвало ли се е да бъдете отхвърлен в музиката заради това, че сте незрящ?
- Случвало ми се е, разбира се. Много пъти съм говорил за това.
- Как постъпвате в подобни ситуации?
- Как постъпвам в такива моменти ли? Никак! Оставям се в Божиите ръце. А той ми е дал толкова много, че винаги мога да разчитам, че самият наш създател ще нареди нещата по техния заслужен начин.
- В момента сте се съсредоточили повече над музиката или над семейството?
- В момента съм се съсредоточил върху ремонта на жилището, в което ще живеем. Музиката заради всички тези сътресения съм я загърбил малко. Имам предвид творческия момент. Иначе участията по всякакви видове частни, фирмени и общински празници си продължават с пълна сила. Лятото и есента бяха много плододайни в това отношение.
- Какво следва в музикален план?
- Сега повече обръщам внимание на канала ми в ютюб и каня всички мои почитатели да го намерят и да се абонират, защото това е важно за нас, изпълнителите. Освен това в него има много от старите, но и много нови песни, които само там моите почитатели могат да видят и да чуят.
- Създаването на коя песен ви отне най-много време? И имате ли си любима?
- Честно казано, не помня. Не правя песни по шаблон или по план. Правя тогава, когато имам какво да кажа. И когато имам вдъхновение, разбира се. А за любима песен въобще да не говорим. Всичките са ми любими. Друг е въпросът, че едни са ми донесли повече дивиденти от други.
- Творчеството ви е огромно. Кога сте срещали критики и как ги приехте?
- Срещал съм и съвети, и критики, но най-вече похвали. Казвали са ми например, че съм демоде, което е вярно. И какво от това?! Нима е лошо да си отвориш бутилка 24-годишно уиски...
- Кога разбрахте, че искате да се занимавате с музика?
- Като много малък. Идваха да свирят в родното ми село по разни събития, а аз стоях най-отпред при чалгаджиите и никой не можеше да ме махне оттам. Бил съм на около 4 години. После вече започнах да свиря на пиано, а в тийнейджърските години на китара. След това станах част от рок група “Лотос” и пр. Много пъти съм разказвал историята си.
- Имали ли сте друга мечтана професия?
- Да, определено! Като малък исках да стана шофьор. Даже и летец. По едно време исках да работя на боклукчийския камион, дето събираше сметта от казаните. Бяха страхотни тия пичове.
А сега ми се иска да бях животновъд и земеделец. Малко по-далеч от хората, че нещо не ми харесват днешните взаимоотношения.
Хората не могат да общуват вече. Не се изслушват. Прекъсват се. Постоянно търкат по тия смартфони. Ти се опитваш някакъв разговор да проведеш, той постоянно ти показва нещо от акаунта си или пък говори с някой друг по телефона.
Пък за тия селфита и снимане на късметчетата от кафето, и кюфтетата, и лъскавите коли, покрай които случайно минават - да не говорим каква простотия е. Успяха да ни направят зависими от много неща. И ще ни довършат, сигурно е. Обезличихме се. Съществуваме, но не сме личности.
- През 2006 г. основавате фондация “Шанс за децата”. Защо решихте да я създадете и кой ви помогна в осъществяването на тази ваша идея? Имаше ли негативно отношение от странични хора по пътя?
- Имах желание да помагам на талантливи деца с увреждания. Също и на деца в затруднено материално положение.
С мои приятели направихме доста концерти и с част от приходите закупихме инструменти за двете училища за незрящи деца в България. Но не постигнахме кой знае колко. Не срещнахме голяма подкрепа от спонсори - кметове, бизнесмени и пр. Отказах се, като видях колко е трудно. Много отдавна приключи тази хубава илюзия. Болна тема е, защото в България нещата с меценатството са на много ниско ниво. И как да помагат хората с добри сърца, когато нищо не върви? Дребният и средният бизнес са удушени от корупция и бедност на потребителите.
Всичко е в ръцете на корумпирани чиновници начело с най-висшестоящите управници, които за лични облаги са предоставили всички възможности за правене на бизнес в ръцете на чуждите корпорации и те изсмукват жизнените сокове и на природата, и на народа ни. Малко остава на тая територийка. Бог да пази България.
