Наближава времето на дигиталното евро
През вече далечната 1994 г. основателят на Microsoft Бил Гейтс скандализира с твърдението си, че банкирането е необходимо, но банките не са.
Прогнозата му се оказа наполовина вярна. Необходимостта от посещение в реален физически банков клон постепенно намалява и по всяка вероятност съвсем скоро ще бъде елиминирана, т.е. банките ще се превърнат изцяло в дигитални.
Защото бизнес и домакинства очакват от банките повече услуги, които да са по-качествени и на ниски цени. За да отговори на тези очаквания, финансовият сектор се променя с бързи темпове.
Физическите банкови клонове, каквито ги познаваме, са на път да изчезнат, а управлението на финансите се премества във виртуалното пространство. И изобщо
не е сценарий от фантастичен филм
изкуствен интелект да оценява дали
клиент отговаря на условията
за отпускане на кредит, да обработва нареждане за плащания или да подготвя инвестиционни съвети.
Банките все по-често използват компютърни системи, които по зададени критерии преценяват колко рисков е клиентът. Предимствата са, че в голяма степен така се елиминира субективният фактор, минимализират се възможностите за грешки при оценка на риска, бързината за получаване на отговор на клиента се увеличава значително.
Банките навлязоха и в
телефоните ни
чрез приложения, които позволяват управление на парите, независимо къде се намира клиентът физически.
Огромната база данни, която имат, им позволява да използват умни решения за своите клиенти. Съхраняваната информация за активи, трансакции и предпочитания може да осигури много по-прецизно и персонализирано обслужване.
А и по-ниските такси за обслужване убеждават лесно клиентите, че онлайн банкирането е сигурно, а и по-евтино от класическото.
Другата важна промяна, която настъпва в бизнес модела на банките, е да се фокусират върху цялостното преживяване на своите клиенти, а не само върху отделни операции. Потребителите вече искат не просто ипотека, но и застраховател и интериорен дизайнер. А когато загубят работата си, очакват от банката да им помогне в кариерното планиране и защитата на плащанията.
Натиск в тази посока оказва и смяната на поколенията. Когато си избират банка, младите хора имат много по-различни очаквания в сравнение с техните родители. Те оценяват нивото на услуги в зависимост от това доколко то е равностойно и достъпно през останалите приложения и услуги, които използват. Те все по-малко имат привързаност към една банка и са готови във всеки момент да я сменят, ако не им предлага това, което им е нужно.
С дигитализацията на банковите услуги и физическите банкноти стават сякаш излишни. Виртуалните пари все по-често са предпочитани за разплащане.
Още през 2020 г.
големи централни банки съобщиха, че се
подготвят за дигитални валути
и че ще търсят признаването им за законно платежно средство. Тогава членове на изпълнителния съвет на ЕЦБ коментираха, че подобно развитие е вероятно и в еврозоната.
В края на миналата година Фабио Панета - член на Управителния съвет на ЕЦБ, заяви, че Европейската централна банка ще гарантира, че дигиталното евро ще е достатъчно атрактивно за потребителите и няма да бъде пренебрегнато за сметка на други валути.
Според Панета, за да бъде успешно дигиталното евро, трябва да бъде широко достъпно и евтино за използване както от потребителите, така и от търговците.
Очаква се ЕЦБ да бъде една от първите централни банки на развити икономики, които издават дигитални валути, като това е възможно да стане още до средата на това десетилетие.
И още една промяна предстои - т.нар. светкавични преводи.
Преди по-малко от месец ЕК одобри законодателна инициатива за въвеждане на незабавни банкови преводи, които трябва да станат достъпни за всички, имащи банкови сметки в ЕС и Европейската икономическа общност.
Незабавните разплащания трябва да стават по всяко време на деня и то за 10 секунди, а не както е в момента - нареждат се само в работно време и пристигат в сметката на получателя на следващия ден.
Светкавичните преводи значително увеличават скоростта и удобството за потребителите, например при плащане на сметки или получаване на спешни преводи. Наред с това те значително ще подобрят паричния поток и ще спестят разходи на бизнеса, особено за малките и средните предприятия, включително и търговците на дребно, са мотивите на ЕК за тази инициатива.
От началото на 2022 г. едва 11% от всички парични трансфери в евро са реализирани чрез незабавни преводи. Предложението цели да премахне бариерите, които възпират незабавните трансфери и те да станат по-широко достъпни.
Предвижда се незабавните европлащания
да станат универсално достъпни
със задължение операторите да гарантират, че те не се таксуват по-високо от традиционните.
В новата директива ще бъде регламентирано задължение доставчиците да проверяват съответствието между номера на банковата сметка (IBAN) и името на бенефициента, предоставено от платеца, за да се предотврати възможна грешка или измама, преди плащането да бъде извършено.
Ще има и задължителна проверка дали незабавни преводи в евро не се правят между санкционирани лица в ЕС.
Още преди обявяването на регламента всички клиентски кредитни преводи в левове у нас постепенно преминават към нова технология, като времето за постъпване на парите по сметката на получателя се очаква да е в рамките на час.
“През следващата година се очакват съществено ускоряване и оптимизиране на платежните процеси у нас. Това е свързано с изпълнението на доста сложни инфраструктурни проекти, в които участва цялата банкова общност, БОРИКА и БНБ, която осъществи необходимите функционални промени в механизма на сетълмент в RINGS”, обяви подуправителят на БНБ Нина Стоянова.
Силен тласък за развитието на бързите парични разплащания се оказа пандемията, която промени потребителското поведение във всички сфери на живота, включително и във финансовия сектор. Наблюдава се все по-интензивно използване на дигиталните канали за плащания, както и засилване на започналата още преди пандемичната криза миграция от плащания в брой към безкасови електронни плащания. Още от 2020 г. над половината от безналичните плащания се извършват с банкови карти.
Според прогнозите на БНБ бъдещето принадлежи на отвореното банкиране, незабавните плащания и мобилните технологии. Така например мобилният телефон все повече се превръща в своеобразно виртуално банково гише, портал за нареждане на различни платежни операции, който се използва все по-често. Според Стоянова дори
наближава времето, в което няма
да се използват банкови карти
“Съчетанието на технологиите с мобилните приложения, незабавните плащания, възможността за сканиране на QR кодове е една изцяло нова платежна стратегия и инфраструктура, около която със сигурност ще се задвижат процесите през следващите няколко години в Европа, а е тенденция и по света. Това неизбежно ще доведе до една технологична конкуренция между вече утвърдените модели за плащания, включително широко разпространените карти, и новите модели за плащания, които ще дават допълнителна бързина и сигурност на платежния процес”, категорична е Стоянова.
