Пенсиите се вдигнаха с 44% - буфер срещу 18-процентната инфлация
Работещите в частни фирми понасят по-леко поскъпването
В здравеопазването и образованието ръстът на заплатите изостава с много
Инфлацията, която през октомври достигна почти 18% на годишна база – 17,6%, удари всички хора и бизнеси и се усеща в цяла България. Но се оказва, че ударът върху покупателната способност на хората далеч не е еднакъв във всички региони, различава се съществено от това с какво се занимавате, дали работите в частна фирма, или в държавно ведомство и дали сте пенсионер, или работещ.
Изчисления на Адриан Николов от Института за пазарна икономика (ИПИ), които сравняват ръста на заплатите с инфлацията, показват, че например във Враца се справят доста добре с инфлацията – ръстът на средната заплата в тази област е само с 0,4 пункта по-нисък в сравнение с инфлацията.
Според последните данни на НСИ средната работна заплата във Враца през септември е била 1698 лв. и
е на второ място в България веднага след столицата, където е 2423 лв.
Но за една година средната заплата във Враца се е вдигнала със 17,2%, докато инфлацията е 17,6%, т.е. нейният ръст изостава от общото поскъпване с под половин процентен пункт.
Обяснението за това се крие изключително и само в енергетиката – на територията на област Враца се намира АЕЦ “Козлодуй”, а държавната енергетика отбеляза рекордни печалби през последната година заради високите цени на тока. Само атомната централа например има 1 млрд. лв. печалба за три месеца и тя е пет пъти по-висока от миналогодишната за същите тези три месеца.
Със сходен резултат е и Видин (виж инфографиката). Разликата е само в това, че във Видин средната заплата за септември е 1245 лв. Но все пак тя беше 1068 лв. по същото време миналата година и ръстът ѝ също почти компенсира този на инфлацията.
Следващите области, в които средната заплата расте почти колкото инфлацията, са Благоевград и София-област. По-надолу в тази класация са Стара Загора и самата столица. В Стара Загора средната заплата сега е 1655 лв., но и там, и в столицата нейното повишаване е с малко повече от 2 процентни пункта по-ниско от самата инфлация, т.е.
за една година заплатите са се увеличили само с около 15%
В дъното на това подреждане е Смолян, където изоставането на заплататите от инфлацията надвишава 10 процентни пункта. Зле се представят също Разград, Ямбол, Ловеч, Кърджали и други области, където изоставането е между 8 и 10 пункта.
Друго интересно сравнение, което правят от ИПИ е между растежа на заплатите в отделните икономически дейности и цените на стоките и услугите, както и между това дали работите в обществения сектор, или в частния.
По принцип средният ръст на заплатите в България към този момент е 15,8% и той изостава от инфлацията. Но изоставането в обществения сектор е по-голямо, отколкото в частния, където
работодателите могат да са по-гъвкави
Средната заплата в държавните ведомства и фирми засега се е увеличила само с 13%, докато в частните фирми – с 16,8%.
Това отразява най-вече забавянето на заплатите на редица професии в публичната сфера, които зависят от държавния бюджет, а при него не може да се реагира толкова бързо. Сред отделните сектори най-малко изоставане има в селското стопанство, държавното управление и търговията, а най-голямо – в здравеопазването и образованието. Голямото забавяне при болниците и училищата потвърждава наблюдението, че бюджетната сфера не успява да реагира навреме на свиването на реалните заплати на работещите в нея.
Обратно, аутсорсинг секторът и преработването като цяло се справят относително добре. Въпреки това
няма нито един отрасъл, в който ръстът на заплатите да надхвърля индекса на потребителските цени.
Ако инфлацията се сравни с доходите на домакинствата, се вижда пък, че тя влияе най-слабо на пенсионерите. Агресивното вдигане на пенсиите тази година е довело до това ръстът на дохода от пенсия да е цели 44%, а от работна заплата – само с 11%. Тоест излиза, че
пенсионерите не би трябвало да усещат толкова силно инфлацията, колкото работещите.
От ИПИ все пак отбелязват, че това сравнение има слабости, тъй като борави със средното заплащане и не отчита ценовите равнища в отделните краища на страната.
Секторът на информационните и комуникационни технологии например винаги отчита най-високите заплати - 4276 лв. месечно към момента. Но НСИ нарича този сектор “Създаване и разпространение на информация и творчески продукти” и в него влизат не само IT секторът, но и медиите и издателствата, което изкривява резултата. От специализирани проучвания става ясно, че в самия IT сектор средното заплащане в момента в действителност е 5730 лв. месечно.Въпреки това от института отбелязват, че готвените промени, които да обвържат минималната заплата със средната, очевидно не отчитат реалността.
Има различни темпове на развитие на отделните региони и индустрии, а средната заплата е много чувствителна към водещите отрасли и региони. Ако с нея се обвърже и минималната, това неминуемо ще доведе до още по-големи проблеми при най-малко развитите и слабо конкурентните, отбелязват от института.
