Още преди 180 г. френски пътешественик пише, че са по-красиви от Алпите
Червеният цвят идва от желязо
Край тях Стефан Данаилов стреля с картечница в “На всеки километър”
“Нито прочутите клисури на Олиул в Прованс, нито дефилето Пинкарбо в Испания, нито Алпите, нито Пиренеите, нито най-древните планини в Тирол и Швейцария притежават нещо, което би могло да се сравни с това, което видях в България при Белоградчик.”
Това не са думи на Илон Мъск, а на големия пътешественик Жером Бланки. Бланки е френски икономист, привърженик на свободната търговия. Автор е на книгата “Пътуване из България през 1841 г.”
Но тогава няма имейли, вайбър, уикипедия, туитър и т.н., за да сподели с милиони хора впечатленията си, както го направи милиардерът Илон Мъск, след като видя част от белоградчишкото чудо, заснето от фотографа Владислав Терзийски.
От скалите с образи на хора и животни, от замъците като в приказките се възхищава и Константин Иречек. “Това с думи не може да се опише. Това трябва да се види!”, възкликва чешкият историк. Той е автор на първия академичен труд по история на България, през 1881-1882 г. е български министър на народното просвещение.
“Едва ли някога е построявана по-романтична крепост от белоградчишката”, казва през 1862 г. австрийският и австро-унгарският учен и художник Феликс Каниц.
Той посещава
България 18 пъти
Каниц е евреин, но е приел християнството Заради изследванията си на Балканите е наречен Балканския Колумб. Почетен жител на Ловеч. На него е кръстено видинското село Каниц.
Всъщност Белоградчишките скали са много по-красиви и величествени от пейзажа на компютърната игра Elden Ring, с който Мъск ги сравни.
А как е образуван този скален природен феномен? Ето официалното научно обяснение.
Преди около 230 милиона години в този район се наслояват песьчливомергелни скали. По-кьсно те са залети от море, на дъното на което се отлагат пясък, чакъл и глина.
С течение на времето тези материали са свързани от пясъчноглинеста спойка. Така се получават конгломерати и пясъчници.
Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагъва и се показва на сушата, като районът на Белоградчик попада в центъра на голяма пукнатина. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушават и се разкриват силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години природата извайва от безформения камък скулптури на митични същества, хора, животни и птици.
Белоградчишките скали бяха единственият номиниран природен обект от България
за конкурса за
Седемте нови чудеса
на света през 2011 г. Благодарение на кампанията тогава страната влезе в списъка на световните туристически дестинации, а чрез снимката на скалите милиони хора по света научиха къде е България.
Белоградчишките скали се простират върху площ с 30 км дължина и от 3 до 5 км ширина. Ако пътувате за Белоградчик от София, първата ви среща с уникалния природен феномен е край с. Белотинци на трийсетина километра след Монтана. Там червената скална верига започва с образуванието, наречено Сто овце.
Следващата среща е при с. Фалковец, където буквално над шосето е надвиснала каменната скулптура Момина скала. После е с. Боровица, край което се издигат величествено скалите на Боровишката скална група и самотните Дръгняш и Боров камък.
Неговите отвесни червени стени завършват с недостъпно било, обрасло с борове. В подножието му се вие стар път, който стига до колосите на местността Долни Крупец, скалата Динозавърът край Лепенишки печ и терасите на Маркашница.
Продължавате по шосето за Белоградчик и веднага след с. Извос започва най-красивата част от скалите. Отляво една след друга следват Мадоната, Монасите, Конникът, останките на сринатия от земетресение според легендата манастир. С влизането ви в града веднага се озовавате в неговия център.
От тук има великолепен изглед към замръзналото каменно море с култовите фигури на Ученичката, Дервиша, Мечката, Мислен камък. Долу в Панаирището се извисяват гордите фигури на Адам и Ева.
Красива пътека ще ви отведе до лятното кино “Гъбите”, кръстено на близката скална група.
Скалите са обявени за природозащитен обект на 1 февруари 1949 г. Югозападно над града се извисява прочутата Белоградчишка крепост, наречена Калето. В сегашния си вид тя е от XIX век, но първите застроявания са от V-VI век.
На запад от крепостта край Скорошин дол в местността Магаза се издигат скалните групи Близнаците, Сбеговете и Еркюприите. Скалите свършват с легендарния Борич край селата Граничак и Дъбравка. Общата им площ е 339,1 хектара.
Белоградчишките
скали са и идеална
снимачна площадка
Тук са заснети много чуждестранни и български филми: копродукциите “Заветът на инките” и “Михаил Строгов”, френският “Версенжеторикс”, италианският “Чифликът на чучулигите”, руско-българският сериал “Децата на капитан Грант”, българските “Под игото”, “Буна”, “Стъклената река” и много други.
Край скалите Стефан Данаилов, светла му памет, в ролята на бате Сергей, избиваше лошите с картечницата си в третия епизод “Пеещият часовник” на култовия сериал “На всеки километър”.
Заповядайте в най-бедния район на ЕС и България, г-н Мъск. А ако се покажете добър и щедър гостенин, можем да наречем с. Стакевци на вас. Как ви звучи село Илонмъсково?
Шегувам се.
Познавам местните хора, защото в Стакевци е родена моята майка, и знам, че те никога няма да предадат паметта на предците и селото си.
