Край на експорта на български ток означава недостиг в региона, а електроенергията в България ще поскъпне, сметнаха експерти
40% намаляване на въглеродните емисии е равно на 50% затваряне на въглищни централи. А срокът е средата на 2026 г.
Това пресметнаха за “24 часа” няколко независими един от друг специалисти. Това би се случило, ако се изпълни поетият във финалния план за възстановяване и устойчивост ангажимент за намаляване на емисиите от тецовете до точно определена година.
Пореден шумен скандал по темата за въглищните централи и опасността от затварянето им се вихри от седмица. Тръгна от ГЕРБ, като лидерът ѝ Бойко Борисов предупреди българите за опасност от режим на тока.
В отговор източници от служебния кабинет задават контравъпрос - сега ли в ГЕРБ видяха този план, след като е публикуван от април.
Някои виждат в ангажимента за намаляване на емисиите поредното грандиозно прецакване на нацията, второ след затваряне на малките блокове в АЕЦ “Козлодуй”. Други пък очакват зелен възход и батерии, в които да бъде складирана енергията.
Но с пълна сила, тъй като остават само 4 години дотогава, стои въпросът какво ще се случи след изпълнението на реформа 10 в последния финален вариант на плана за възстановяване и устойчивост. Самият план е приет и подписан както от Европейската комисия, така и от българското правителство -
това е договор,
а не меморандум
С реформа 10 държавата поема ангажимент до средата на 2026 г. не само да бъдат намалени с 40% емисиите от въглищните централи спрямо 2019-а, която е приета за базова година. България се задължава и поетапно да затвори тецовете до 2038 г.
В реформата са изброени поименно и централите, които имат това задължение - “Марица 3”, ТЕЦ “Марица-изток 2”, “Бобов дол”, AES 3C Марица-изток 1”, “Контур Глобал Марица-изток 3”, БРИКЕЛ, “Република”, “Русе Изток” и “Топлофикация Сливен”. А това са над 90% от въглищните мощности у нас.
През приетата за базова 2019 г. въглищните централи са произвели 17 356 780 мегаватчаса електроенергия. При всеки произведен мегаватчас се отделят 1,3 т въглеродни емисии, което означава, че във въздуха са излетели 22,56 млн. тона. 40% от тях са над 9 млн. т, които трябва да се спестят. Приравнени към тока, те правят 6,9 млн. мегаватчаса. С други думи - с толкова електроенергия трябва да намалят производството си въглищните централи.
Сметката показва, че след 2026 г. тецовете трябва да произвеждат малко над 10,4 млн. мегаватчаса.
Към 13 ноември тази година те са произвели 19,3 млн. мвтч електроенергия, до края на годината числото ще надмине 20 млн., според някои специалисти ще са и 22 млн. Базирано на статистиката, това означава, че производството им трябва да бъде намалено наполовина, за да е факт заложеното спестяване на въглероден диоксид. Всъщност към 13 ноември износът е 10,89 млн. мвтч, а към 20 ноември изнесеното електричество е вече 11 176 326 мегаватчаса.
Експерти коментират, че свиването ще стане, като бъдат спрени половината мощности на въглища, тоест – към 1400-1500 мегавата. Едни визират централите извън Маришкия басейн, а други – държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”.
Вторият начин е те да работят през половината време. Такъв сценарий се развиваше при преговорите с ЕК по плана - централите да бъдат натоварвани през зимата, а лятото да не работят. Заради нуждата от охлаждане в горещите дни обаче товаровият график през лятото и през зимата се сближава.
Едва ли ще има
режим на тока,
както твърдят от ГЕРБ, заявиха пред “24 часа” специалисти в енергетиката. Цената това да не се случи - ще спре износът на електричество. В същото време обаче целият регион страда от недостиг на близо 20 млн. мвтч електричество - от Унгария до Гърция. В момента поне
на Балканите половината
липсващ ток се покрива от българските
централи, които работят на макс.
Очаква се този дефицит да се задълбочи. Заради войната в Украйна и ударите върху енергийната ѝ система Молдова се обръща към страната ни с молба за доставки. Министърът на енергетиката Росен Христов заяви в парламента, че скоро се очаква и Украйна да поиска наш ток.
Няколко независими експерти пресметнаха, че при спиране на износа от България и при дефицит в региона цените на тока ще се повишат и страната ни няма как да е изолирана.
Освен ценови удар се очаква и напрежение в електроенергийната система. Шефът на Електроенергийния системен оператор Ангелин Цачев заяви, че резервът ще намалее, а автоматичен резерв от тецовете няма да има: “Няма как да чакаме след 8 часа да запалят спрени блокове в тецовете”.
През зимата ще е трудно да се върже енергийният баланс. Опасенията са, че няма как блокове в тецове да работят през половината година, а през другата да са спрени - кой ще плаща на работниците?
В 16,14 ч във вторник товарът на системата бе 4935 мегавата, като делът на въглищните централи беше 50,90%, 33,92 на сто на АЕЦ “Козлодуй”, фотоволтаиците даваха 0,18% от тока, вятърните централи – 1,28 на сто, топлофикациите – 5,67%. Видно е - още преди да е свил истински зимен студ, тецовете дават над 50 на сто от тока у нас, като в сметката е включен и износът.
В енергетиката се тревожат и от неяснотата с какво ще бъдат заменени настоящите базови мощности. Експертната общност е единодушна - за 4 години няма как да се реши проблемът.
Как се стигна до
тази реформа
В националния план “Климат-енергетика” е записана европейската цел, че 40% намаляване на емисиите трябва да се постигне през 2030 г., но на база 1990 г. Спрямо тази базова година обаче 40% спестявания вече са постигнати, а до 2030 г. ще станат 80 на сто. Този план е преди подписването на Парижкото споразумение, поставило по-високи цели, уточни пред “24 часа” бившият екоминистър Борислав Сандов.
В предпоследния вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост бе записан газопровод от 125 км от интерконектора с Гърция до централите в Маришкия басейн с инвестиция от над 300 млн. лв. Планираше се част от блоковете в комплекса да минат на газ и така през преходното гориво да се постигне спестяване на емисии и изпълнение на целите на Зелената сделка. Този газопровод обаче отпадна от финалната версия - войната в Украйна и спирането на руските доставки доведоха до енергийна криза, пикови цени и синьото гориво отпадна като преходно в декарбонизацията.
Пак в предпоследния вариант на плана, изработен от втория служебен кабинет на Стефан Янев, бе записано извеждане на 1400 мегавата въглищни мощности до 2026 г., които да бъдат компенсирани с нови мощности на газ и от ВЕИ. В него се
предвиждаше и 1000 мегавата
нова мощност на газ в Маришкия басейн
Хора от екипа на вицепремиера Атанас Пеканов, който бе на този пост и при втория кабинет на Янев, разкриха, че натискът от Брюксел е бил голям и затова е записано спиране на тези мощности. До подписване на подобен вариант в Брюксел обаче изобщо не се стигна - властта у нас се смени, а войната сериозно разбърка газовата карта на ЕС.
Така се стигна до финалния вариант от април 2022 г., изготвен от кабинета на Кирил Петков.
В него затварянето на мощности е преоформено в спестяване на 40% въглеродни емисии. Според бившия екоминистър Борислав Сандов (виж интервюто на 2-а стр.) преговарящите от българска страна са успели да убедят ЕК, че целите са спестяване на емисии, а не затваряне на мощности.
Само че експерти изчисляват, че щетата от тези 40% спестявания на емисии е 1-1,2 млрд. евро на година.
Компаниите на протест,
ако Радев не свика КСНС
13 енергийни, въгледобивни и транспортни компании изпратиха горещо открито писмо до президента Румен Радев, премиера Гълъб Донев и до правителството, председателя на парламента Вежди Рашидов. Те настояват да бъде свикан Консултативният съвет по национална сигурност и срокът за затваряне на въглищните централи да бъде преразгледан.
В противен случай сме готови за протестни действия, както и за стартиране на подписка за провеждането на национален референдум за бъдещето на българската въглищна енергетика, предупреждават те в писмото.
В ангажимента за 40% спестяване на емисии компаниите виждат затваряне на въглищните централи, които осигуряват през лятото до 50%, а през зимата 60% от тока на България. Опасяват се и от поскъпване на електроенергията.
След свиването на доставките на природен газ въглищните централи работят на макс и с голяма печалба. Пример е държавната ТЕЦ “Марица-изток 2”, която трупаше загуби, а сега е на над 700 млн. печалба, а “Мини Марица-изток” са на плюс с 600 млн.
Борислав Сандов, бивш екоминистър в правителството на Кирил Петков:
Другите държави затварят тецове, а ние го заменихме със спестяване на емисии
- Г-н Сандов, как се появиха във финалния вариант на плана за възстановяване тези 40% спестяване на емисии? В предпоследната версия има затваряне на 1,4 гигавата мощности?
- България като част от международната общност и част от Европейския съюз има ангажименти с най-сериозния глобален проблем - климатичните промени. Най-големият излъчвател на емисии са въглищните централи. Така че би следвало тя да ограничи своите емисии. Допреди нашето правителство този ангажимент беше свързан с директно затваряне на централи, но заради голямото напрежение при синдикатите и хората в енергетиката успяхме да убедим ЕК, че има и други начини за намаляване на емисиите и че е по-добре да бъде разписан такъв ангажимент. И така дойдоха тези 40%. Те са непреодолимо условие България да получава европейски средства. Страната през годините е успявала да издейства отсрочки за затваряне на мощности и затова през плана за възстановяване е поет този ангажимент.
- Защо го няма това като изискване за другите държави?
- При тях директно е заложено затваряне на централите. Ние просто успяхме с логически аргументи да убедим комисията, че намаляването на емисиите е важно, а не да се затварят тецовете. Това може да стане по три начина - тяхното физическо затваряне, което повечето държави го правят, вторият е ефективност на процесите, което означава технически средства, с които емисиите от комините биват улавяни и превръщани в друг тип продукти, или през работен режим на централите, който да ограничи тяхната работа във време, в което енергията им не е нужна и може да бъде замествана. Ако ГЕРБ твърди, че България може да продължава с увеличаващи емисии въглероден диоксид, това е лъжа и категорично не отговаря на поети ангажименти, включително и на правителства на ГЕРБ през годините.
- Защо в плана се спряхте на 2019 г. като базова година?
- Защото щеше да е най-малък процентът на намаляване на емисиите. Когато погледнем в годините назад, виждаме, че през 2019 г. има най-малко емисии. Това означава, че 40% намаляване би означавало най-малко намаляване на общия обем. Ако имаме 1000 като число, 40% е намаляване с 400, ако имаме 2000, намаляването е с 800.
- Експерти изчислиха, че при отделяне на 35 млн. т емисии на година тези 40% са адекватни за 1400 мегавата мощности, което е същото като в предишния план.
- Да, но в единия случай говорим за директно затваряне на мощности, в другия – намаляване на емисии с вариантите, които вече ви казах. Това, че България иска да изнася електроенергия, не означава, че трябва да изградим още няколко теца.
- Защо сте поставили за цел спестяване на емисии през 2025 г., а не 2030 г., както е планът “Климат-енергетика”?
- Защото планът за възстановяване и устойчивост има срокове за финансиране и реформи, които са до 2026 г. И за да може България да участва в него, тя трябва да изпълнява ангажименти, включително и с реформа по линия на декарбонизация. Допреди нас беше директно разписано да бъдат затворени мощности.
- Това при втория служебен кабинет на Стефан Янев.
- Дали е кабинет на Янев, или на Борисов, това са европейски и световни ангажименти. Не може, както на Теменужка Петкова (бивш министър на енергетиката, сега депутат от ГЕРБ - б.р ) ѝ се иска, България да изгаря въглища до 2080 г. Това е огромна лъжа и популизъм. България не би могла да бъде част от ЕС и от международните пазари, бихме се превърнали в страна като Северна Корея, ако смятаме, че ще продължаваме по същия начин с увеличаване на емисиите.
- При тази променена ситуация в Европа и в света заради войната в Украйна възможно ли е предоговаряне на тези проценти?
- Възможно е, но в обратна посока, завишаване на целите за възобновяеми енергийни мощности и по-бърза декарбонизация. Режимът на Путин като режим на държава, най-голям износител на газ и нефт, създава риск за доставките на фосилни горива. Ако ЕС беше послушал учените и преди 10 г. беше започнал да прилага политиките за диверсификация на енергийните източници в посока възобновяеми, сега щеше да е още по-малък дефицитът и рискът за енергийните доставки.
- Коректни ли са тези изчисления, че спрямо 1990 г., която е базова година в плана “Климат-енергетика”, вече са изпълнени 40% намаление на емисии?
- Коректни са, защото в началото на 90-те години спряхме голям брой предприятия, които бяха с големи емисии. Нямат връзка с наши ангажименти. Освен това, предвид че проблемът с климатичните промени става все по-голям, не трябва да се уповаваме на такъв тип стари замърсявания, по-скоро трябва да мислим как да намаляваме сега емисии.
- Затова ли избрахте 2019 г.?
- Можеше да се избира между определени години и една от тях беше именно 2019 г. Това не беше в моя ресор, но доколкото си спомням, беше въпрос от 2015 г., след приемане на Парижкото споразумение, до 2020 г.
