Часове след като служебното правителство и ръководството на “Лукойл България” сe договориха да има износ на нефтопродукти от рафинерията и след 5 декември срещу това тя да пренесе цялата си дейност в България и да плаща всички данъци тук, се разгоря задочен засега политически дебат.
В понеделник стана ясно, че кабинетът има принципна договорка с рафинерията да се смени моделът
на работа. Вместо бургаският “Нефтохим” да преработва на ишлеме руски нефт, внесен тук от швейцарската фирма “Литаско”, рафинерията ще го купува директно. Така тя ще плаща у нас всички данъци, от което в бюджета според вицепремиера Христо Алексиев още догодина ще влязат към 700 млн. лв.
Още сутринта във вторник депутатът от ДБ Ивайло Мирчев написа във фейсбук, че това е “задоволяване на руска прищявка”. Той призова за политическа подкрепа за законодателни промени, които да поставят рафинерията под специален надзор по примера на Германия. Мнението на Мирчев е, че забраната за износ и реекспорт е за суров руски нефт и продукти от него, а не само за суров нефт, както твърди вицепремиерът.
“Продължаваме промяната” също като Мирчев са убедени, че ако нефтопродуктите на бургаската рафинерия остават само за българския пазар, това би довело до чувствително намаление на цените на бензина и дизела. Те настояват парламентът да гласува предложението им правителството да бъде задължено да забрани вноса на горива с руски произход.
Страните - членки на ЕС, наложиха ембарго над вноса на руски петрол като санкция заради войната на Русия срещу Украйна. Мярката
влиза в сила от 5 декември за суровия петрол и от 5 февруари догодина за преработения.
България обаче получи отсрочка за въвеждане на ембаргото до края на 2024 г. Правителството на Кирил Петков въведе заедно с това забрана за износ на горивата, получени от преработен в България руски нефт. Целта им беше да изпълнят условието, с което върви дерогацията - България да не препродава внесената от Русия суровина.
ЕК отговори вчера на въпрос, зададен от “Свободна Европа”, че целта на дерогацията за България е да се снабдява с петрол поради специфичната ситуация, а не да го продава на други държави членки или на трети страни, включително ако е преработен. Ден преди това вицепремиерът Алексиев също обясни, че е проучил внимателно регламента и дерогацията и забраната за реекспорт се отнасят само за суровия петрол, но не и за продуктите от него.
Само около 40% от продукцията на бургаската рафинерия
остава на българския пазар
Останалото се изнася, като част от тези горива и масла нямат потребление в България, нито в страните от ЕС.
До момента “Лукойл Нефтохим” работи у нас чрез посредник – дъщерната фирма на руския “Лукойл” - “Литаско”, която е базирана в Швейцария. Сега тя купува от руския “Лукойл” суров руски петрол и го продава на рафинерията в България. След това купува обратно преработените продукти и ги продава на потребителите. По този начин рафинерията в Бургас само преработва петрола на ишлеме, а всички данъци върху печалбата ѝ
се връщат обратно в Русия чрез сложна схема от свързани фирми.
Заради тази схема през почти всички от последните 15 години рафинерията декларираше, че работи на загуба, а през 2021 г. отчете печалба от 67 млн. лева. Другите три години с печалба са 2007, 2016 и 2017 г. и за цялото си съществуване рафинерията е платила към 163 млн. лв. корпоративни данъци.
Според обявената в понеделник нова схема би трябвало сега посредникът “Литаско” да отпадне и от 1 януари 2023 г. “Лукойл Нефтохим Бургас” да прехвърли цялата си икономическа дейност в България. Това ще понижи себестойността на горивата, тъй като
руският петрол е значително по-евтин
от останалите сортове, на моменти разликата в котировките стига 40%.
Според сметки на експерти, за да плати 700 млн. лв. данъци догодина, “Лукойл” би трябвало да направи към 1,8 млрд. лв. печалба.
Сметката се получава, ако към корпоративния данък от 10% се добавят и онези 33% от предстоящия за гласуване законопроект за облагане на свръхпечалбата на енергийните предприятия. Той се отнася и за производителите на нефтопродукти.
