Местните сортове грозде са начин за справяне с промените в климата и за открояване сред пренаситения от традиционните сортове пазар. Около тази теза се обединиха специалистите в областта на виното Красимира Кодукова и Гергана Тодорова, които водиха презентация на тема "Пътят на местните сортове грозде" в семеен хотел "Вила Флавия" в Пловдив, съобщава БТА.
Събитието е част от фестивала "Дефиле на младото вино" и дава началото на седмицата, посветена на популярната напитка. Ценители и професионалисти дегустираха вина от традиционни сортове "Димят" от Северното Черноморие, "Розе от Широка мелнишка лоза" от долината на Струма и "Рубин" от Великотърновско.
Всички сортове грозде са около 6000, като от тях 33 са основните, които заемат над 50 процента от всички лозови насаждения в световен мащаб. Предпочитането на определени сортове е следствие от различни обстоятелства. През 1860 година насекомото "филоксера" унищожава за 30 години една трета от лозята в Европа. След нея лозарите се ориентират към по-устойчиви и рентабилни сортове.
Следват двете световни войни, по време на които също са съсипани много насаждения. Икономическите кризи водят до търсене на повече количество, отколкото на качество и след тях редица сортове също отпадат, коментира Тодорова. Районирането и създаването на защитените наименования за произход, които действат от 1930 година, определят в кой регион какви сортове вино да се произвежда. Колкото и добра да е идеята, толкова и в някои отношения е ощетило сортовия състав на лозята, смята специалистът. По думите ѝ Европейският съюз се намесва в някои отношения по негативен начин, като се опитва да регулира свръхпроизводството на континента с регламенти за изкореняване на лозя. И когато един лозар трябва да избере кои сортове да се изкоренят, той решава, воден от икономическите причини, да премахне местните, непознати сортове и да запази по-известните, обясни Тодорова. Така през годините сортове като "Мерло", "Шардоне и "Каберне Совиньон" превземат целия свят.
След като пазарът се е пренаситил с тях, малките страни не са толкова интересни с тези вина и започват да обръщат внимание на местните сортове, коментира Кодукова. По думите ѝ се стига до появява на тенденция, първо към храната и после към виното, да се произвеждат местни, локални продукти. В чужбина тя се наблюдава от 20 години.
Различните източници дават различна информация, но безспорни български сортове са "Мавруд", "Широка мелнишка лоза", "Червен мискет". Спорни са "Димят", "Тамянка", "Гъмза", които присъстват и в Румъния, Сърбия, Република Северна Македония и Албания, но не се знае кое е родното им място.
Да направиш една селекция отнема много години, посочи Кодукова. В България от 1951 до 2015 година са създадени общо 124 винени сорта. Тяхната цел е била да се повишат технологичните им качества - устойчивост на студ, да зреят по-късно, да са издръжливи на транспорт и т.н., обясни специалистът. По думите ѝ много от познатите сортове, като "Кайлъшки мискет", "Варненски мискет" и "Рубин", са именно такива. България има много добра база в Аграрния университет, който притежава насаждения с над 400 различни сорта. Той е на второ място по сортова палитра след университета в Монпелие, Франция, посочи Кодукова.
Освен икономически похват за справяне с пренаситения пазар, насочването на вниманието към местните сортове е и начин на оцеляване на лозарството във връзка с глобалното затопляне, смятат специалистите. По думите им има няколко сорта, които зреят по-късно, устойчиви са на болести и са адаптивни на климатичните промени, сред които е "Сторгозия".
