България да се превърне в най-притегателното място за инвестиции в ЕС – това предвиждане е залегнало в есенната прогноза на Европейската комисия, публикувана по-рано този месец, предаде БТА.
Очакванията на ЕК са, че през 2024 г. общият обем на инвестициите у нас – публични, частни и чуждестранни, ще нарасне до 7 на сто от прогнозирания брутен вътрешен продукт (БВП), след като през 2023 г. ще се покачи с 5,5 на сто. Така страната ни ще прекъсне серията от две последователни години (2021 г. и 2022 г.), за които се очаква понижаване на обема на капиталовложенията в икономиката със съответно 8,3 и 8 на сто от БВП.
С прогнозирания 7-процентов ръст на инвестициите през 2024 г. България би застанала на първо място в целия Европейски съюз, изпреварвайки Румъния, където се предвижда показателят да достигне 5,9 на сто, и Полша с ръста й от 4,3 на сто от прогнозния БВП.
Ако прогнозите се изпълнят, притокът на капитали към икономиката ни ще бъде три пъти над очакванията на ЕК за растежа на инвестициите както в еврозоната, така и в целия ЕС (2,3 на сто прогнозиран ръст и за двете зони).
Кои пет фактора ще изведат България начело?
Според очакванията на Брюксел основната причина за растеж на инвестициите у нас ще бъдат постъпващите средства от европейските програми, както и по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Наред с това, икономическият съветник в Българската стопанска камара гл. ас. д-р Щерьо Ножаров очертава още поне четири фактора, които могат да допринесат за положителното развитие на инвестициите през следващите две години.
"На първо място, през 2024 г. се очаква България да стане член на еврозоната. Ако сравним това очакване с 2007 г., когато България се присъедини към ЕС, то това събитие оказа силно положително въздействие върху инвестициите в онзи период", заяви за БТА икономистът, който е и преподавател и научен секретар на катедра "Икономикс" в Университета за национално и световно стопанство.
След това, по думите му, се нарежда
"бета-конвергенцията или, казано разбираемо – догонването"
"Освен България, Румъния също има доста високо ниво на инвестиции през 2024 г. След България, Румъния е на второ място. Хърватска, Латвия и т.н. нови членки също са над средното за ЕС ниво. Обратното, Швеция и други от най-развитите държави са под или на средното ниво. България и Румъния са двете държави в ЕС, които тръгват от най-ниска изходна база, и процесите на конвергенция мултиплицират инвестициите", допълва икономическият съветник в БСК, която в момента е ротационен председател на работодателските организации в България.
"На трето място,
фазата на бизнес цикъла на българската икономика вероятно ще е в подем през 2024 г.,
което ще стимулира инвестициите", посочи още Ножаров.
На четвърто място, по думите му, осъзнаваме, че "икономика, която разчита БВП да расте на база потребление, остава винаги бедна, защото парите, които се раздават за увеличение на заплати и пенсии, не отиват само за потребление на български стоки. С тях се стимулира и БВП на много други развити държави, като се купуват техни стоки". Според експерта такъв (потребителски) модел използват основно развиващите се държави.
Обратното - пари, инвестирани в българската икономика и предприятия, стимулират българския икономически растеж. Те правят икономиката експортно ориентирана, какъвто модел използват САЩ, Япония, Германия и т.н. Този модел би следвало да доведе и до увеличаване на публичните инвестиции (бюджетни капиталови разходи), каза още Ножаров.
Той коментира и в кои отрасли на икономиката се очаква ръст на инвестициите през следващите две години, както и в кои се очаква да има спад.
Според него положителната тенденция ще засегне транспорта, енергетиката, индустрията, строителството и информационните и комуникационни технологии (дигитализация).
Спад се очаква да има в производствата, които са изключени от зеления преход и не могат да се трансформират ефективно например добив на високо въглеродоинтензивни и високоемисионни (сяра и др.) въглища.
Факторите, които ще способстват за ръста според Ножаров, ще бъдат процесите на дигитална и енергийна трансформация, зеленият преход и декарбонизацията, политическата стабилност, стабилността на данъчната система, предвидимостта на политиката по доходите.
Къде се крият рисковете?
Икономическият съветник към БСК смята, че увеличаването на инвестициите може да се забави от политическа нестабилност, остарялата концепция за бюджетен процес (която игнорира програмното бюджетиране), популизмът, който е насочен към увеличение на публични заплати без реформи и това отнема средства от публичните капиталови разходи, и заради други фактори на несигурност.
