Ако до 2024 г. страната ни обаче не изпълни нормите, пак може да отидем на съд
България може би ще се спаси от глоба в размер на поне 10 млн. лв. заради мръсния въздух. Мнението на генералния адвокат на Европейския съд е, че Европейската комисия няма причина да наложи санкция на страната ни.
В становището на Жулиан Кокот, публикувано на сайта на Съда на ЕС, се посочва, че няма причина за глоба, а еднократно плащане на сума е нецелесъобразно, тъй като за България би било по-добре да насочи оскъдните ресурси към подобряване на качеството на въздуха. София и Пловдив са едни от големите замърсители, но проблем има и в други 3 района - Югоизточен, Югозападен и Северен.
Препоръчва се да бъде призната единствено оценката на ЕК, че към 9 февруари 2019 г. България все още не е изпълнила изцяло решение от 5 април 2017 г. за задължението си за качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа. Европейският съд обичайно се съобразява със заключенията на генералния адвокат в решенията си.
Според Кокот на България може да се даде повече време - до 2024 г., за да изпълни необходимите мерки. Такава е прогнозата в местните планове за качеството на въздуха. Отсрочката би била допустима, тъй като у нас разпространеното отопление на твърдо гориво е сериозно предизвикателство, а замяната му е свързана със значителни разходи, които обременяват България повече от другите държави членки поради икономическото ѝ положение.
ЕК е критикувана именно за това, че не е разгледала местните планове на България, а само националните, така че не може да определи доколко страната ни е взела мерки за отстраняване на нарушението.
Годината 2024 е заложена и в Националната програма за контрол на замърсяването на въздуха съгласно анализ на Световната банка.
В становището си генералният адвокат посочва, че има опорочена досъдебна процедура, тъй като комисията е направила съществен пропуск в официалното уведомително писмо, с което определя предмета на спора с българските власти. ЕК не е написала изрично, че превишаването на пределно допустимите стойности на прахово замърсяване е продължило и след решението на съда през 2017 г. Вместо това тя е посочила надхвърляне на пределните норми само за 2015 г. и 2016 г. , които не са обект на делото.
През 2017 г. съдът на ЕС установява, че пределно допустимите стойности на фини прахови частици са систематично нарушавани и не са създадени планове за качество на въздуха, с които да се преустанови нарушението.
През март миналата година Европейската комисия поиска на България да бъде наложена глоба в размер на 3156 евро за всеки ден просрочие от 5 април 2017 г. до деня на определяне на решение по делото, но глобата няма да е по-малка от 653 хил. евро. Това прави поне 10 млн. лв. Освен това комисията искаше България да бъде осъдена да плати и 5677,20 евро на ден за всяка от зоните с мръсен въздух от датата на постановяване на решението до годината на пълно изпълнение на задълженията, което е около 20 млн. лв. на година.
