Те са задължителни, но предимно морските градове не са се справили с приемането им
Парламентът може за пореден път да отложи задължението всяка община да изработи и приеме общ устройствен план за територията си. Група депутати от ГЕРБ са внесли в предложение, според което това задължение, чийто краен срок за изпълнение е 1 януари 2023 г., се отлага с две години – до 1 януари 2025 г. Проектът ще се гледа тази седмица в парламентарната регионална комисия.
Това е на практика шестото отлагане на крайния срок, като всеки път досега
мотивите бяха
почти еднакви
Приемането на общ устройствен план означава всички земи на територията на общината, независимо дали са вътре в населените места, или извън тях, да имат точно определен статут, т.е. да се знае кои са земеделски, кои – за стопански строежи, за вилни зони и т.н.
За първи път краен срок бе посочен през 2012 г., и тогава всичките 264 общини трябваше да са приели такива планове до 1 януари 2015 г.
Според един от вносителите на сегашния проект – депутата от ГЕРБ Николай Нанков, в България все още има 85 общини, които не са се справили със задължението, но
за това имало обективни
обстоятелства
През 2021 г. Конституционният съд реши, че приемането на общи устройствени планове на цялата община може да се обжалва от всички заинтересовани лица.
“Това така разшири възможността за обжалване, че ако сега примерно се приеме план за Борисовата градина в София, той може да се обжалва от НПО от Варна. Освен това съгласуването с районните екоинспекции е много бавен и труден процес и това не позволява на общините да са готови”, коментира пред “24 часа” Нанков.
Проверка показа, че към момента със задължението да са приели общи устройствени планове
са се справили предимно
големите общини
като София, Пловдив, Варна, Бургас и всички по-големи градове в страната. Онези, които не са довършили процедурите, са предимно малките морски общини.
Това е причината строителството около курортните градове да е хаотично, тъй като местните власти лесно издават разрешителни за строеж, когато териториите не са точно определени. Промяната на един устройствен план, примерно превръщането на земя за стопански постройки в терен за хотели, е значително по-трудна процедура – отнема години и изисква съгласуване с много институции.
Освен това общите устройствени планове се приемат с решение на общинските съвети, а там е рядкост да се стигне до общо съгласие къде какво може да се строи.
