- Инфлация, нов дълг и ръст на икономиката определят равнището на доходите за догодина
- Само ДПС предлага редовен кабинет с антикризисна програма
Как ще живеем през следващата година по сметките на партиите?
Вече седмица ГЕРБ, “Продължаваме промяната”, БСП и “Демократична България” се опитват да намерят пресечни точки по 3 критично важни за нов бюджет показателя - ръст на икономиката, инфлация и дълг. Защото от тях зависи размерът на минималната заплата, на социалните помощи, компенсации и добавки, както и това дали ще има увеличение на пенсиите.
Ако се разберат бюджетният дефицит да е под 3%, да не се тегли скъп дълг и да се овладее инфлацията до под 7%, тогава има реален шанс пенсии и заплати да бъдат извадени от фризера.
Вариантите за минималната заплата догодина се движат в интервала от 50 лв. - от 800 лв., колкото е офертата на ГЕРБ, до 850 лв., за какъвто размер настояват от БСП. Базовият вариант на бюджета предлага тя да остане на равнището на 710 лв., колкото е сега. Ако се реши да се спазва европейската препоръка за
минималната заплата като 50% от средната,
тя би трябвало да се колебае дори около 860 лв., след като последните данни за средната заплата са над 1750 лв.
От минималната заплата пък зависи размерът на социалните помощи, в т.ч. майчински, детски и други добавки, обезщетения за безработица.
Вариантът за пенсиите варира в най-широк диапазон от всички спорни въпроси - от индексиране само по швейцарското правило до 20%. Решението ще зависи и от разчетите на НОИ, които ще покажат колко струва всеки от вариантите за преизчисляване на пенсиите.
Окончателните числа обаче ще станат ясни едва когато партиите постигнат консенсус по основните параметри на бюджета. След седмица разговори във всякакви формати и нива стана ясно, че 6 точки събират политиците, а 3 ги разделят. (Виж инфографиката.)
Разговорите в парламента се наложиха, след като служебният финансов министър Росица Велкова избра да предложи удължителен бюджет, а не някой от останалите три варианта, подготвени от финансовото министерство. И предупреди партиите да внимават в предизборните обещания, защото те се плащат или с увеличение на данъците, или с нов дълг.
Разчетът за държавните финанси за догодина, поне до март, а според някои експерти и политици - и до средата на 2023 г., вече бе приет от бюджетната комисия на първо четене.
Партиите се опасяват, че ако удължаването на бюджета бъде прието и в зала, продължаващата инфлация при замразяване на пенсии, заплати и социални плащания
ще доведе до социално напрежение и протести
В петък синдикатите дори направиха генерална репетиция за тях, след като поискаха 20% увеличение на заплатите.
Действието на стария бюджет поне през първите три месеца на новата година ще прекрати и някои антикризисни мерки, чийто срок изтича в края на тази година. Най-напред - още през декември, ще спре помощта от 25 ст. на литър гориво, тъй като бе предвидено тя да действа до изчерпване на заделените за нея 150 млн. лв.
Служебният кабинет, а и неутрални анализатори се опасяват, че “мирисът” на избори ще се превърне в истинска надпревара между партиите при бюджетните дебати, в която всяка ще развърже кесията и ще предлага щедри разходи при очаквана стагнация на приходите.
Единствено ДПС отказа да раздели разговорите за кабинет и за бюджет и излъчи посланието за редовен кабинет с антикризисна програма.
Всички са категорични, че нов дълг трябва да се взема само при поносими лихви, защото лихвените разходи са перо в бюджета. Декларираха и готовност да се търси такова отношение между приходи и разходи на държавата, при което дефицитът да бъде около и под 3% - колкото се очаква от нас, за да покрием критериите за прием в еврозоната на 1 януари 2024 г.
На фона на общо съгласие за нови данъчни отстъпки за младите семейства участвалите в разговорите партии настояват компенсациите и помощите вече да не се дават на калпак, а само за нуждаещите се. Решение, което може да бъде обмисляно мярка по мярка.
Облагането на свръхпечалбите на енергийните и петролните компании вече дори мина на първо четене в комисии. Стана ясно, че служебният кабинет готви нов вариант, за да се реши казусът с “Лукойл”, при който данъчно задължената компания “Литаско” не е базирана у нас.
Партиите подкрепят и повече пари за образование и здравеопазване.
Миналата седмица ясно се видя, че и при бюджетните преговори има “червени линии”. Докато БСП например предлага необлагаем минимум, то “Промяната” са категорично против. Очевидно е, че може да се търси компромисен вариант като запазване на плоския данък с необлагаем минимум на линията на бедност.
Запазване на диференцираните ставки по ДДС
и догодина също ще породи напрежение. БСП ще продължи да настоява за по-ниско облагане на храните, ДПС вероятно ще се включи със свои предложения, ПП засега са против ново удължаване на сроковете за действието им.
Спорно и трудно приложимо ще се окаже и предложението на БСП за таван на цените на ток, парно и газ. Изходът вероятно ще се търси в компенсационните мерки и за битови потребители, а при доплащанията за гориво - и за фирмите.
Къде разговорите показаха, че може да се стигне до консенсус и какво означава това - виж по-долу.
Инфлацията остава висока или пада под 7 процента
Повечето прогнози сочат инфлация за догодина под 7%. Става дума обаче за обезценяване на парите към края на годината. През първата половина, когато се очаква да се работи със сегашния бюджет, тя може да се задържи в рамките на 11-12%. По-високата инфлация естествено увеличава приходите в бюджета, основно от ДДС заради повишените цени и позволява повече разходи, без това да води до дефицит, но едновременно с това “отхапва” от доходите на хората. Всички партии, участвали в преговорите, декларират готовност за антиинфлационни мерки. Докато за БСП обаче те са в силна социална програма, за ДБ са в повече инвестиции и облекчения за бизнеса, а ПП балансира между силни и социална и инвестиционна програма. Най-вероятно за да се освободи финансов ресурс за увеличаване на доходите догодина, решението ще се търси в орязване на помощите на калпак и във възстановяване на единна ставка по ДДС. Което означава, че ще има недоволни от отпадане на някои от тях.
Рецесия или над 2% ръст на икономиката
Партийните прогнози се колебаят от 2 до 2,6% в тесен интервал за ръста на икономиката догодина. А това означава и на размера на БВП, върху който пък се проектират и приходите, и разходите в бюджета, респективно дефицитът и размерът на дълга. Определя и темповете, с които ще растат доходите на хората. Залагането на реалистичен ръст ще е трудно, като се има предвид, че разлика от половин процентен пункт се измерва с милиарди левове номинален ръст. Последната прогноза на ЕК, обявена в петък, рязко свали очакванията за българската икономика от над 2% на 1,1%. Тази година българската икономика показа неочаквано висок ръст и бе движена от вътрешното потребление. Вътрешното потребление е сочено като неутрализатор на задаващата се рецесия от “Промяната”, към което БСП и ДБ имат известни резерви. Най-вероятно след края на бюджетните дебати сметките ще бъдат направени при ръст около 1,5% - 2%, което ще означава, че все още не се очаква рецесия - т.е. безработица и стагнация.
Нов дълг - да, но основно за рефинансиране и при ниски лихви
Споровете тук са най-остри, защото ГЕРБ продължава с обвиненията си към ПП, че са теглили дълг, едва когато лихвите са се увеличили от около 2% до над 5% и изчисляват загуби за хазната от близо 1 милиард. На свой ред ПП контрират, че за отлагането на емисиите са били посъветвани от банките мениджъри заради войната, която стресира пазарите и качи рязко цената на дълга. Соченият от служебния кабинет размер на дълга от около 15 милиарда лева за догодина бе единствената конкретика, която ДПС вкара в разговорите, като обясни, че само редовен кабинет може да очаква по-ниски лихви, а високите са нашето “наказание” за служебния кабинет. Ако партиите успеят да се обединят около бюджетен дефицит от 3%, то тогава лимитът на дълга ни може да се върне до тазгодишните нива от 10 милиарда, от които над 3 милиарда са рефинансиране на стари дългове. А това също означава да се свият разходите и да се заложат реалистични приходи в бюджета.
