Нейни поддръжници започнаха подписка за помилването ѝ
Бившата кметица на “Младост” Десислава Иванчева е бездействала умишлено по преписката на предприемача Александър Ваклин. Поведението ѝ е напълно преднамерено и е типично бюрократичен административен произвол, довел придвижването на документа до задънена улица, пример е за параграф 22 в продължение на много месеци.
Това посочва в мотивите си Върховният касационен съд (ВКС), който в сряда осъди на 6 години затвор Иванчева.
Аргументите на съда официално бяха публикувани в петък, защото по закон присъдата се обнародва едва след като осъденият влезе в затвора.
Бившата кметица и заместничката ѝ Биляна Петрова, която получи 5 години лишаване от свобода, бяха откарани в женския затвор в Сливен в четвъртък. Петко Дюлгеров, който играел ролята на посредника при предаването на подкупа, получи 4 г. лишаване от свобода. Той пък вече е в софийския затвор.
Тримата бяха осъдени, че са взели 70 хил. евро от Александър Ваклин за да придвижат разрешително, което е получил за строеж в местността Камбаните още през юни 2017 г. След като Иванчева месеци наред не правела нищо по документа, макар че по закон нямала право да откаже, предприемачът подал сигнал.
Близо четири години и 10 месеца след като се оплаква в антикорупционната комисия и ДАНС, Ваклин е убеден, че пак би постъпил по същия начин.
Мотивите на съда са 32 страници. В тях магистратите
оборват
твърдението,
че Иванчева е
била провокирана “Тя е можела да се предпази от каквито и да било опити за въздействие с кратко действие по служба изцяло в нейните прерогативи”.
Магистратите посочват, че тя е изпълнила задълженията си едва след като Петко Дюлгеров оставил в колата ѝ подкупа.
Още в хода на делото стана ясно, че Иванчева се обажда в “Младост” преписката да се задвижи веднага след получаването на парите. Малко след това тя и Биляна Петрова са арестувани пред спортното министерство.
Ден след като беше осъдена, поддръжници на Иванчева започнаха подписка за помилването ѝ. Това може да направи единствено вицепрезидентката Илияна Йотова, на която президентът е делегирал това право. Процедурата е дълга, а решението се взема и след като комисия проучи случая на човека, който иска помилване.
