- Правителството на Гълъб Донев напредна с военни сделки, пробив за газа, детската болница и пътищата
- Служебна власт този път влиза в политически битки, стартира с пълна подмяна на кадрите от “Петков”
Знакови 100 дни се навършиха тази сряда от встъпването в длъжност на четвъртия служебен кабинет на президента Румен Радев и стотен в историята на България.
“Обикновено 100 дни е време, в което едно редовно правителство има привилегията да разполага с кредит на доверие. Служебното правителство нямаше даже и 100 секунди”, обобщи премиерът Гълъб Донев. И напомни, че той и екипът му носят отговорност “за разрешаване на наследените кризи вече месеци”.
При забавения ход на политическата рулетка и крехкия шанс за излъчване на редовен кабинет е много вероятно Донев
да продължи да носи тази отговорност
още близо 100-ина дни. А при разтурен парламент - и поне два пъти по толкова (вероятно вече като 5-и кабинет на президента). Неслучайно все по-често се повтаря идеята служебните министри да бъдат излъчени като редовни, защото така или иначе партиите трудно ще намерят консенсусни експерти.
Самата формула на Радев за кабинета прокарва посланието му към тях да търсят допирни точки, макар президентският прочит да не допадна на част от централите. Той отново загреба в кадровата банка на водещите политически сили, най-дълбоко в тази на левицата (и предизвестено - само опоненти на официално “Позитано”). Това се отнася не само до министрите, но и до втория етаж на властта. И те заработиха с размаха на редовен кабинет пред перспективата да останат на “Дондуков” 1 колкото последния такъв - на Кирил Петков.
Какво свърши стотното правителство за първите си 100 дни?
Перлата в управлението на Донев
безспорно е пускането в експлоатация на интерконектора с Гърция, за да потече азерският газ.
С бързата смяна начело на “Булгаргаз” за първи път бяха обявени и дългосрочни търгове, а прогнозните цени, които дружеството дава, продължават оптимистично да падат. Друг въпрос е фигурата на енергийния министър, атакуван вчера и от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.
По темата “Енергетика” обаче още не са готови законовите промени, които трябва да въведат дефиницията за енергийна бедност, а после да се намери механизъм, по който тя да се прилага. По това работи ресорната Комисия за енергийна ефективност и енергийна бедност. Това е част от пакета промени, свързани с плана за възстановяване и развитие. България е обещала и поправки, които да стимулират енергийната ефективност и ползването на възобновяема енергия. Тежки реформи са заложени и за либерализация на пазара на еленергия. Излизането на домакинствата на борсата обаче се отлага.
Иначе тържествено бе огласен първият транш по плана,
а екипът на Донев се справи с изготвянето на прословутите промени в 22-те закона, които бяха условие най-сетне и България да започне да получава евросредства. Те трябваше да се приемат още през юни, но тогава падна кабинетът “Петков”. Общо 724 млн. евро трябваше да дойдат до Нова година, сега очакванията са за средата на 2023 г.
Макар и не така шумно прокламирано, наистина важно е и взетото решение къде да се изгради Националната детска болница. То идва повече от 43 г. след зараждането на идеята и 4 г. след обещанията, че вече се търси терен. Правителството прие, че педиатрията ще е обект от национално значение, което означава съкратени срокове на административните процедури. Тя ще е в кв. “Горна баня”, промяната в устройствения план се чака до месец-два. Успоредно с това енергичният здравен министър Асен Меджидиев полага усилия за оздравяване на големите болници и вдигане на заплатите на медиците. И няма брожение в гилдията срещу лекаря министър, за разлика от драматичните ѝ отношения с предишния служебен Стойчо Кацаров.
Пробив на кабинета “Донев” бе отпушването на проекта за
магистрала от Русе към Велико Търново
Проектирането започна в края на септември, а с приоритет е участъкът Русе - Бяла, който е с най-лоша настилка и е в топ 3 на черните пътища в страната по брой катастрофи и загинали. Размразено бе и строителството на АМ “Хемус”, което спря покрай Нова година, защото парите от излишъка в бюджета бяха прибрани обратно в хазната в средата на 2021 г. със заповед на тогавашния служебен финансов министър и по-късно вицепремиер Асен Василев.
По уверения на вътрешния министър Иван Демерджиев пък всеки момент ще бъдат разкрити висши политици, свързани с големи злоупотреби, като се твърди, че част от тях са по скандала с “Хемус”. Въобще парите за пътищата, които събориха кабинета “Петков”, бяха един от рубиконите и за служебния кабинет. Сега се развързаха средствата за поддръжка и ремонти, иначе имаше риск първият сняг да блокира напълно държавата.
“Стигнахме до шегата, че Гълъб Донев ще прави бюджет перо по перо”, пошегува се сам със себе си наскоро премиерът. Смешката се появи във фейсбук още след назначаването му заради очакванията, че трудно 48-ият парламент ще излъчи редовен кабинет и ще трябва този на Донев да прави бюджет 2023. МФ изготви три варианта, но министър Росица Велкова оттегли всички след изслушване в парламента и реши да предложи удължаване на тазгодишния бюджет. Сега
политиците са разцепени
дали новият трябва да се направи от бъдещия редовен кабинет, за да заложи той своите политики, или заради инфлацията и останалите кризи служебният все пак трябва да внесе по-актуални разчети.
Това бе играно и миналата година. Бюджет 2021 бе актуализиран от първото служебно правителство на Стефан Янев (с финансов министър Асен Василев). Тогава стана и голямото предизобрно наддаване за пенсиите. Вторият “Янев” внесе проект за удължаване на действащия бюджет през декември м.г., а през февруари “Петков” прие свой.
В края на август най-накрая стартираха и проектите за ВиК и общински пътища за почти половин милиард лева. От февруари до юни списъкът с общини, които ще получат пари, бе преправян 4 пъти. Накрая се оказа, че времето не стигнало да се задейства програмата и общините не са получили и лев. През август министър Иван Шишков и сдружението на общините се разбраха да се направи списък с нови критерии така, че парите да стигнат за всички, и към края на октомври вече са подписани 173 договора - 113 за ремонт на пътните мрежи и 60 за ВиК.
Първенци по проекти обаче са военните. Най-голямата и скъпа сделка вече бе одобрена от парламента - придобиването на още 8 изтребителя F-16. Покупката бе договорена от бившия министър Драгомир Заков, но на Димитър Стоянов му се наложи да преговаря с Вашингтон, защото срокът за одобрение на офертата бе 1 ноември, а парламентът се свика едва на 19 октомври. Сега военният министър е и пред договор за ремонт на 6 двигателя на МиГ-29 в Полша и закупуването на още 2. Ресурсът на руските самолети изтича в средата на 2023 г. и България няма с какво да си пази небето. Служебната власт задвижи идеята за заместващи до идването на първите F-16 след 3 г. Фаворити са шведските “Грипен”, на които е фен Радев, и френските “Мираж”.
Отделно бе задвижен проектът за бронираните бойни машини за над 1 млрд. лв. Говори се и за
подводници втора ръка,
а торпеда и ракети за двата нови бойни кораба, които се чакат след 2025 г., вече са купени.
По-бавно се движат нещата за еврото и Шенген.
Освен че много би желал да остане в историята с пробив за Шенген, парите по плана, овладяване на инфлацията и енергийната криза, 4-ият кабинет на Радев е по-различен от предишните служебни и с това, че открито влиза в политически битки. Последната - резкият тон на Донев към партиите, които поискаха оставката на МВР шефа. Всъщност всяка сряда премиерът открива заседанието
петминутка по адрес на политиците,
призовавайки ги как да преговарят и какви закони да приемат. А в навечерието на изборите обяви, че ще се постараят да извадят всичко за предишната власт, за да знаели хората за кого да гласуват. Явната война на част от министрите му с Корнелия Нинова също е прецедент за служебно управление. Самото назначаване пак на Антон Кутев за говорител на МС бе приятелски огън по соцлидерката.
Много бърза и повсеместна бе смяната на шефовете на държавни предприятия - от ББР, АПИ, ДКК и военния комплекс до КЗП. Отстранените бяха основно свързани с “Позитано”, но и с Петков и Василев. Донев нареди и проверка на всички граждански договори със съветници и експерти на предишната власт. В списъка от 63-ма са шефката на премиерския кабинет Лена Бориславова, външната му съветничка Весела Чернева, съпругата на Даниел Лорер и дори имунологът проф. Радка Аргирова. Не е ясно дали проверката е приключила.
Амбицията е “да” за Шенген през декември
Външно със совалки в Нидерландия, евродепутатите ни пишат на Рюте
Още при назначаването на 4-ия си кабинет Румен Радев заяви амбиция влизането в Шенген да е неговият пробив. През октомври кабинетът докара у нас експертна група от ЕК, която да удостовери, че страната ни наистина покрива критериите, и така да се опровергаят съмненията на държавите, които не ни дават заветното “да”. Остана само Нидерландия и сега външният министър Николай Милков ще праща дипломати да лобират на място. Надеждите са за края на декември, когато ще е последният за годината съвет на ЕС.
В тази посока единно работят и българските евродепутати. Вчера те изпратиха писмо до премиера на Нидерландия Марк Рюте и до членовете на Комисията по европейски въпроси в Камарата на представителите на парламента, в което призовават да бъде прекратено безпрецедентното и неоснователно блокиране на присъединяването на България и Румъния към Шенген.
“Борисов 3” ни “сдобри” с македонците в първите си 100 дни, Петков в края на мандата си им отвори вратата към ЕС
Северна Македония обединява последните два редовни кабинета в страната - в първите 100 дни на третото си правителство Бойко Борисов подписа договор за добросъседство със Скопие, а в последните дни на своето Кирил Петков вдигна ветото на България за членството им в ЕС.
Три бяха основните пробиви, които Борисов отчете в първите 100 дни на своя мандат през 2017 г. Тогава бе направено първото по-голямо увеличение на учителските заплати, като основното месечно възнаграждение стана 760 от 660 лв. Борисов започна и административна реформа - настоя министрите му да изготвят план за това как ще намалят опашките за чакане в ресорните им институции. А в края на юли получи и дългоочакваното писмо от Брюксел, с което ЕК разреши руски газ да се влива в хъб “Балкан”.
За същия период пък правителството на Кирил Петков успя да докара до първо четене законопроекта за закриване на специализираните съдилища и прокуратура, който впоследствие бе приет окончателно. По това време бившият председател на КПКОНПИ Сотир Цацаров подаде оставка. В отчета си Петков пък обясни, че е доволен и от овладяването на здравната криза, причинена от щама омикрон, както и от организацията на държавата за посрещане на бежанците от Украйна. Войната започна в първите 3 месеца от управлението на кабинета “Петков”.
