По-ниски глоби за обида и клевета приеха депутатите с промени в Наказателния кодекс на първо четене. Те са внесени от служебното правителство заради редица осъдителни решения срещу България на Европейския съд по правата на човека, установяващи нарушения на свободата на изразяването на мнения.
Сега в НК за обида е разписана глоба от 1000 до 3000 лв., а за клевета - от 3 до 7 хил. лв., но депутатите решиха минималните прагове да отпаднат. По ниски стават и санкциите за обида и клевета на длъжностно лице или представител на обществеността - долният праг за обида пада от 3000 на 500 лв, а за клевета - от 5000 на 1000 лв. Запазват се горните прагове съответно от 10 и 15 хиляди лева.
С намаляването на долните прагове, от една страна, се защитава свободата на изразяване на мнение от страна на журналисти и други обществени фигури, като се ограничава възможността за налагане на прекомерни и непропорционални на извършеното парични санкции, а от друга страна, се осигурява възможност на националните съдилища да имат по-голяма свобода на преценка при налагане на съответното наказание в зависимост от тежестта на престъплението и обществената опасност, което то представлява, във всеки конкретен случай, обясняват вносителите. Промените бяха представени пред депутатите от служебния правосъден министър Крум Зарков.
В мотивите са цитирани конкретни дела, заведени пред Европейския съд от български журналисти. У нас те са били осъдени за клевета заради свои статии, но съдът в Страсбург е преценил, че наложените им санкции са били непропорционални.
Под удара на закона за разпространение на обида обаче вече попадат всички средства за масово осведомяване, а досега в НК бе разписано само за печатните издания. Така в този текст вече попадат всички медии, като радио- и телевизионни програми, интернет сайтове, блогове, социални мрежи и т.н., обясняват вносителите.
Депутатите приеха и още едни промени в Наказателния кодекс, които са свързани с изискванията на ЕК във връзка с плана за възстановяване. С тях се утежняват наказанията за редица престъпления по расистки или ксенофобски подбуди - отвличане, оскверняване на религиозен храм или надгробен паметник, и др.
Те са мотивирани с необходимостта от отговор на образуваната от ЕК процедура за нарушение за неправилно транспониране от България в националното законодателство на определени разпоредби от Рамково решение на Съвета за борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия.
