Нелегални мигранти, придвижващи се нов маршрут през високите части на Родопите, са причинили огромния пожар по българо-гръцката граница.
Това е една от версиите, по която работят гръцките власти.
Огънят обхвана пограничните части в южната ни съседка на 22 октомври. Първото огнище е регистрирано на връх Папико в гръцката част на Родопите. Заради силния вятър пожарът бързо се разпространи в планината и на 31 октомври се прехвърли през границата в България в района на най-южната точка на страната ни – връх Вейката.
Ден по-късно български пожарникари и лесничеи успяха да потушат пламъците. Два дни по-късно – на 2 ноември, пожарът отново премина на наша територия, но този път пробива беше на няколко места, а фронтът му достигна 25 километра.
Според съобщенията на противопожарната служба в Гърция в деня на избухването на пожара, не е имало мълнии, които да са причинили пожара. Имало е сигнали от планинари за наличието на много импровизирани огнища.
Има и няколко случаи, в които гърци са се сблъскали лице в лице с големи групи имигранти. В гръцките медии дори бяха разпространи снимки от социалните мрежи на нелегални мигранти, които са се снимали на връх Папико.
Разпространени бяха и снимки, на които се виждат надписи на арабски език, изписани върху скали и дори върху гръцкото знаме. Най-вероятно пожарът е тръгнал от огън, който мигрантите са напалили в планината, за да се топлят през нощта.
Според гръцките медии след изграждането на защитните съоръжения по турско-гръцката граница, мигрантите са тръгнали по нов планински маршрут.
От Турция бежанците влизали в България, след което по т.нар. родопски канал пресичали границата с Гърция и достигали до връх Папико, който се използвал като отправна точка към района на гръцкото село Состис.
То се намира в подножието на планината. Край Состис мигрантите били поемани от трафиканти по пътя им към Европа.
Районът на българска територия, през който според гърците преминава новия планински маршрут на мигрантите, е трудно достъпен. От българска страна планината достига височина 1400 метра.
Районът е обявен за защитена местност и повече от 30 години в него не е извършвана никаква дейност. Това беше и причината за трудностите, които имат пожарникари и лесничеи при потушаването на пожара.
Единственият начин да се борят с него беше на ръка, използвайки лопати и гръбни пръскачки.
Военният хеликоптер, който се включи в потушаването на пожара, имаше ефект, но заради лоши метеорологични условия и голямо задимяване, имаше дни, в които не бяха извършвани полети.
Стратегията, която беше приложена за справяне с огнената стихия, беше ограничаването й в определен периметър. Това стана с помощта на прокарването на просеки и разчистването на стари горски пътища с помощта на тежка верижна техника.
Усилията на над 300 пожарникари, лесничеи, войска и доброволци дадоха резултат и разпространението на огъня беше спряно. Според специалисти пожарът ще загасне едва когато завали дъжд.
