Международната конференция е част от битката на вицепрезидента срещу спекулациите за приноса на България в историята на славянския свят
Между 250 и 300 милиона души по света пишат на кирилица. Тръгнала от българските земи, днес тази азбука е в основа на целия славянския свят. А България е държавата, благодарение на която оцеля славянството и тази култура. Което е основа за национална идентичност, самоопределяне и самочувствие. Затова от години вицепрезидентът Илияна Йотова води битка срещу опитите на други славянски държави да изопачат историята и срещу спекулациите кой и кога е създал кирилицата.
От години тя настоява за създаването на български културен институт от типа на испанския "Сервантес" и немския "Гьоте". Нееднократно е акцентирала на необходимостта от стандарти за преподаване на български език извън страната ни. Пак нейно е настояването владеенето на български език да бъде условие за даване на гражданство.
Част от цялата тази битка е и международният форум "И ний сме дали нещо на света", който ще се проведе в София днес. Той е организиран по инициатива на Йотова със съдействието на БАН и на Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев". И ще събере някои от най-добрите българисти у нас и от целия свят, които освен научните аспекти, ще коментират и политическата употреба на кирилицата. Събитието е замислено като част от бъдещата Национална единна стратегия за опазването и развитието на българския език в България и извън пределите й.
"Необходимо е да се подчертае българският принос в европейската култура. Кирилската азбука, създадена в България след идването на Кирило-Методиеви ученици, става емблема на славянските народи. Кирилската азбука, преводът на християнските книги и създадените на територията на Първото българско царство през Х в. литературни школи са основата, върху която израства цялостната славянска културна цивилизация от Средновековието до наши дни", обясни проф. Вася Велинова, директор на център "Проф. Иван Дуйчев". Тя напомни, че България задава основните параметри на славянската литературно-книжовна дейност Ц с преводите от гръцки, които се правят тогава, и с оригиналните творби, създадени от първото поколение старобългарски книжовници: Климент Охридски, Наум Охридски, Константин Преславски, Йоан Екзарх, Черноризец Храбър, презвитер Козма и др.
Такава конференция с участието на световно признати авторитети в медиевистиката и палеославистиката би била противодействие срещу поредните кражби на национална история, срещу криворазбрани и умишлено зле интерпретирани факти за делото на светите братя Кирил и Методий и на учениците им, убедена е проф. Велинова.
Част от форума ще е посветена и на лекторатите по български в университетите в цял свят. Преди 1989 г. български език се е учил в над 200 вуза в чужбина, днес обаче такива курсове има само в 39 такива.
Ще бъдат представени и няколко дигитални проекта за популяризация в интернет на старобългарското културно наследство, на балканските кирилски ръкописи и съхранените в тях четива. Те са разработени в Института към литература при БАН под ръководството на проф. Анисава Милтенова. "Един от тях е електронното издание на Супрасълскаия сборник, който е най-големият по обем запазен кирилски ръкопис с небиблейско съдържание. Възникнал е през Х в. в Източна България (вероятно в Преслав), а днес части от него се пазят в 3 държави Ц Словения, Русия и Полша, които изданието обединява виртуално", разказа доц. Мая Петрова.
Българската следа в историята на славянството и опазването на делото на Кирил и Методий и техните ученици е кауза на Илияна Йотова от години. Всяка година около 24 май тя празнува Празника на буквите с българските общности в чужбина. И винаги благодари на всички, които поддържат жив българския дух зад граница, пазят и разпространяват езика, културата и традициите ни, определяйки ги като днешните пазители на великото дело на Кирил и Методий и техните ученици. А преди да замине за Босилеград тази година, вицепрезидентът откри паметник на Светите братя край Созопол.
През пандемичната 2020 г. тя изпрати 250 аудио урока по български език до сънародниците ни в чужбина.
А през май 2018 г. Йотова направи поклонническа мисия до светите места на Кирил и Методий в Европа. Посети градовете, в които двамата братя са работили по време на своята Великоморавска мисия в Чехия, Словакия и Сърбия. И измина онези близо 4000 километра, които Кирил, Методий и техните ученици след това са извървяли преди 11 века, за да стигнат накрая до България. "Предприех тази мисия с идеята да разкажа, че освен една малка държава, България е една от най-древните държави в рамките на Европа, която създава и опазва славянската култура и цивилизация. Защото за хората по тези места историята на Кирил и Методий приключва с Великоморавската мисия, а почти не се говори за техните ученици и за това, че именно България спасява тяхното дело, след като княз Борис ги приема и им създава условия да създадат Преславската и Охридската школи", разказа тогава Йотова.
