ЕС ги забранява от 2035 г., но оставя вратичка за производителите на свръхскъпи возила
Смъртният акт на автомобилите с двигатели с вътрешно горене, както стана известно решението в ЕС да не се продават такива коли след 2035 г., всъщност ражда парадоксални трендове на пазара.
Според автодилъри в момента цените на малко употребявани дизелови коли със сертификат Евро 6 не само че не падат, а търсенето се увеличава и цените вървят нагоре. Още повече че забраната на ЕС не спира използването на вече купени автомобили, задвижвани от бензин или дизел.
Поради това някои модели, които използват двигател с директно впръскване на горивата, поскъпват. Причината - прекъснатите вериги на доставки от доста време правят желанието да се купи нова кола трудно осъществимо. За съвсем нов автомобил се чака между 4 месеца и една година, а заради създадения дефицит малко употребяваните коли са силно търсени.
Търговци разказват, че клиенти, купили наскоро нов автомобил, имали предложения от други клиенти, при които цената дори надхвърляла, макар и с малко, тази при вземането на колата от магазина.
Търсенето на дизелови коли се увеличавало, когато става въпрос за големи лимузини и джипове. При тях разходът на 100 км път е по-нисък в сравнение с бензиновите двигатели и това компенсирало разликите в цената на двата вида гориво, която вече достига 40 ст. на литър. (Колко излиза разходът на километър с различно гориво - виж карето долу.)
Динамиката на тези двигатели правела шофирането доста комфортно, а купувачите се притеснявали, че няма да имат същото усещане, ако вземат електрически автомобил, твърдят търговците. Интерес към по-стари дизели пък имало в малките населени места. Вероятната причина била, че те са сравнително евтини и се използват за работни автомобили.
Нерешителните действия на общините, които реално не въвеждат ограничения за цапащи коли, също подхранвали интереса към возила на бензин и дизел.
Забраната за коли с двигатели с вътрешно горене на ЕС обаче оставя вратичка, от която да се възползват богатите купувачи. След 2035 г. остава възможността такива автомобили да се продават от производители, които правят до 10 хиляди коли годишно.
Това изключение вече доби известност като поправката “Ферари”, защото позволява на компаниите за свръхскъпи коли спокойно да търгуват с тях и след 2035-а. Това решение предизвика много критики за двуличие на Европейската комисия, която ограничавала всички без луксозните спортни коли от бутикови производители.
Съгласно решението на ЕС всеки производител трябва да гарантира, че средните емисии на въглероден диоксид от новорегистрираните му превозни средства в рамките на една календарна година не надхвърлят определеното от ЕС количество. Ако те не спазят това ограничение, ще плащат солидни глоби - 95 евро за всеки надвишен грам въглероден диоксид.
Най-евтино 100 км път излизат на газ и ток
Въпреки ефективността на съвременните двигатели, които използват дизелово гориво, изминаването на 100 км път се оказва най-скъпо с такъв вид гориво. В момента у нас цената на дизела е 3,35 лева на литър.
Ако за база се вземе разход от средно 10 литра на 100 км, то тогава за изминаването им са необходими 33,5 лева. За същото разстояние и разход за бензинов автомобил се харчат 29,5 лева.
Пpи тази база за изчисляване използването на пропан-бутан в момента се оказва най-изгодно. При този тип гориво разходът е по-голям с поне 15 на сто от бензина и дизела, но пък цената е чувствително по-ниска - средно 1,15 лв. на литър. Така изминаването на 100 км ще струва 13 лева.
Силна конкуренция на газа, използван за автомобили, правят електрическите превозни средства. Ha плaтeнитe cтaнции средната цена е 90 ст. на киловатчас. Намират се и безплатни, но те стават все по-малко, поради това са изключени от изчисленията. Средният разходи при кола на ток е в рамките на 156-160 киловатчаса на 100 километра път. Обърнато в пари това прави 13,5 лева.
Зареждане на екектрички може да се прави и от обикновен контакт вкъщи, където цената е в пъти по-ниска от тази на зарядната станция - през деня е близо 25 ст., а на нощна тарифа пада на 13-14 ст. Ако се изполва основно такъв тип зареждане, то тогава разходите за изминаването на 100 километра път падат значително и са в рамките на средно 3 лева.
Електричество и водород са бъдещето
До 2026 г. трябва да има зарядна станция на всеки 60 километра
Електричество и водород - това са горивата, които ще задвижват автомобилите в бъдеще. Според решение на Европейския парламент до 2026 г. трябва да има поне една електрическа зарядна станция на всеки 60 км по главните пътища на ЕС. Ще има изключения от правилата само за най-отдалечените региони, островите и пътищата с много малък трафик. Евродепутатите предлагат местата за зареждане с водород да са на всеки 100 км и това да стане до 2028 г.
Станциите трябва да са достъпни за всички марки превозни средства и плащането да е лесно. Те трябва да показват цената за киловатчас или за килограм, като изискването е да е достъпна и сравнима. Членовете на ЕП също така искат до 2027 г. да бъде създадена единна точка на ЕС за данни къде може да се зареди, времето за чакане и цените в цяла Европа.
Изследване на аналитичната компания J.D.Power пък показва, че на 100 коли на ток се съобщава за 240 пpoблeмa. А при пpeвoзни cpeдcтвa c двигaтeл c вътpeшнo гopeнe оплакванията са 175 на 100 автомобила.
Повечето сигнали при електричките са свързани с електрониката и климатичната система, но рядко с двигателя например, показва изследване на Consumer Reports.
Проблемите със задвижването на електрическите превозни средства са два пъти по-рядко срещани, отколкото същите при традиционните коли.
Трудностите при електричките според J.D.Power са свързани с пандемията и нарушените вериги за доставки. Въпреки това продажбите на електромобили нарастват непрекъснато. За първата половина на тази година в световен мащаб са продадени 4,3 млн. на ток и хибриди, което е с 62% повече на годишна база, показват данни на портала EV volumes. Очаква се 2022 г. да приключи с продажбата на 10,6 млн. коли на ток, което е с 57% повече от 2021 година.
Основният пазар остава Китай, където търсенето е нараснало със 113%. Следват САЩ и Канада с увеличение на продажбите от 49 на сто. В Европа ръстът е с 9%, като сравнително слабото нарастване се обяснява с липсата на компоненти, поради което производителите не могат да изкарат от фабриките достатъчно количества.
При продажбите на автомобили с двигатели с вътрешно горене се отчита спад от 16%.
