Сърцето на младия пилот се премества след тежка катастрофа - от същото загива принцеса Даяна
Сърце, обърнато на 180 градуса при катастрофа - едно и също сполетява българския военен пилот Здравко Димов и принцеса Даяна. Здравко обаче оцелява и вече мечтае отново да лети.
Уникалната операция за спасяването на младия мъж извършват лекари от столичната болница “Пирогов”. В нея има и друг куриоз - лекарите трудно успяват да върнат сърцето на Здравко обратно вляво.
Сърцето се държи в перикардна торба, която го фиксира. Отдясно тя се е скъсала и сърцето е изпаднало. Върнахме сърцето, то се опитва да се върне пак в дясната страна. Ние го репозиционираме, то се опитва, защото един ден е стояло, и не може да се върне по нормалния начин. По принцип на другите пациенти не се случва така.
Леко обърнахме масата, за да може сърцето да е в правилното място, за да можем да съшием парчетата от перикарда и да изградим нов, който вече задържа сърцето. Детайлният разказ е на един от героите в тази история с щастлив край - д-р Пламен Първанов, който е оперирал Здравко.
Лекарят е категоричен - оцеляването му е късмет. 29-годишният мъж изхвърча от мотора си.
Той е имал късмет, че анатомично съдовете му са малко по-еластични и дълги. Той е със слаба структура, с дълги крайници и тънки кости. Просто късмет - Божа работа, защото иначе нямаше да водим този разговор. Това става за минути - при принцеса Даяна е станало същото нещо - късат се обаче пулмоналните вени и умира, преди да стигне до болницата. Нейното сърце се е обърнало по същия начин, разказва д-р Първанов.
Операцията продължава два часа. Въпреки куриозното ѝ естество, лекарят я определя като най-интересната в практиката си, а не като най-сложната.
Нито за момент обаче той не се съмнява, че пациентът му ще се справи:
Когато го отворих и видях за какво става въпрос, нямах съмнения за него, а преди това не знаех какво да очаквам, защото не е нещо, с което се е срещал човек.
Когато си тръгнах от болницата, не усещах, че вървя, защото адреналинът ме носеше от преживяното, спомня си докторът.
И до днес Здравко помни момента на инцидента, който преобръща и живота, и сърцето му.
Спомням си абсолютно всичко от катастрофата - как се ударих, как си махнах каската, как лежах на земята,
как дойде линейката и ме качиха в нея, как влязох през спешния вход на “Пирогов”. Там вече почнах да усещам една доста остра болка в гърдите и виждах как тече доста обилно кръв. Това е последното нещо, което си спомням, разказа Здравко пред “24 часа”.
Над 45 дни прекарва в изкуствена кома. Първото, което вижда, когато се събужда, е драстично отслабналото си тяло: Това ми беше първото притеснение - че съм отслабнал много. Впоследствие осъзнах, че нещо с ръката ми не е наред. Това го разбрах още когато се блъснах, но отначало си мислех, че е счупена.
Когато идва в съзнание, се случва още нещо куриозно. Тази история разказва пред БНТ друг лекар от екипа в “Пирогов” - д-р Валерий Плачков, началник на Реанимацията в Неврохирургичната клиника на най-голямата спешна болница:
Когато дойде в съзнание, залата, в която се намираше в реанимация - там са 4 легла, срещу него беше пациентка, докарана по-рано. Имаше една голяма катастрофа в Ямбол, няколко пациенти тогава бяха докарани с военнотранспортен самолет в “Пирогов”. Най-тежкото състояние беше тя и беше в нашата реанимация, тя също оцеля и той я разпозна. Тогава, преди той самият да пострада,
в ролята си на пилот е транспортирал тази жена от Ямбол до София. И после, като се събуди, изведнъж я вижда срещу него”
Здравко Димов губи 25 кг в болницата. Постепенно започва да си ги възвръща и вече е близо до теглото си от преди инцидента.
Лявата му ръка остава парализирана. Няколко дни след идването му в съзнание му правят ядреномагнитен резонанс.
Надявах се, че просто са ми скъсани нервите, но се оказа, че е най-лошото - изтръгнати са от гръбначния стълб и че ще е много, много по-сложно, отколкото изглежда. Отначало си мислех, че за рождения ми ден през април ще мога да си тренирам, само че после осъзнах, че може би ще стане чак след няколко рождени дни, казва ни Здравко. Докато говори, се усмихва през цялото време.
Военен пилот - такава е професията му. Държи на уточнението, че все още е такъв, и е убеден, че отново ще лети.
И сега съм военен пилот, просто съм в летателна забрана и не изпълнявам летателни дейности, но помагам на командирите и на колегите ми с административната работа и ежедневните неща.
Ще летя пак със сигурност. Обещал съм на командира ми, убеден е Димов.
Беше трудно в началото, когато нямах абсолютно никакъв контрол върху лявата си ръка, защото вследствие на катастрофата остана парализирана.
Но благодарение на множество операции - над 12, вече доста мога да работя с нея - плувам, тренирам, карам колело и ски, плавам с кану-каяк, така че е супер. Само на самолета още не съм се качил, но и върху това работим, а това ми е заветната цел, споделя Здравко.
Без смирение и без страх - така живее и преди, и след инцидента. Майка му дори му казва: “Само човекът, който беше преди това - този огън и жупел, само той ще те измъкне от болничното легло”.
Въпреки че помни катастрофата, Здравко не желае да говори за нея.
Причината за катастрофата не искам да я коментирам - и аз имам вина, но не е изцяло моя. Бях с мотор - засякоха ме и ми казаха, че не са ме видели, обяснява той.
Инцидентът се случва преди точно две години - през октомври 2020 г.
Може би 2021 г. ми беше най-трудната година, защото цялата беше операция - 2 месеца възстановяване, нова операция - пак 2 месеца възстановяване, и не виждах резултати, защото нещата се случват наистина много бавно. Малко ми беше мъчно, но започнаха да идват резултатите стъпка по стъпка. Сега смея да твърдя, че съм много по-силен от миналия ноември, в пъти по-силен съм. Смятам, че догодина, живот и здраве, ще съм още по-силен, вярва Здравко.
Дните му минават в работа, рехабилитации и тренировки. Все още може да ходи единствено на фитнес и да прави само базисни движения. Обича и да плува - определя плуването като най-голямата си страст: От време на време и нея практикувам, но просто нямам тази сила, която имах преди. Не мога да изплувам 1000 метра сега - мога да изплувам около 200, но днес 200, утре - 210.
Въпреки преживяното и факта, че още не се е възстановил напълно, определя себе си като здрав човек - както името му повелява.
Най-благодарен съм на себе си, защото съм много корав. Родителите ми така са ме възпитали. Благодарен съм и на лекарския екип, казва младият мъж.
