Ако "Лукойл" работи само за вътрешния пазар и не изнася продуктите си за други държави, има два варианта - или цената на горивата у нас ще се вдигне на 5-6 лв. за литър, или рафинерията ще затвори.
Това заяви министърът на икономиката Никола Стоянов пред депутати по време на изслушване в икономическата комисия. Причината е, че разходите на рафинерията били много високи, а при ограничаване на износа тя ще ограничи натовареността и продукцията си. "Самият текст на дерогацията позволява категорично износа от България на продукти от руски петрол, преработен в България. Забранено е изнасянето на продукти от руски петрол, преработени в Русия. България може да внася руски петрол още 2 години и продуктите от него да се изнасят", категоричен беше Стоянов.
Забраната за износ на петролни продукти всъщност ще влезе в сила от 5 февруари догодина, след като бъде приета с нарочно решение от Съвета на ЕС. Предишното правителство на Кирил Петков обаче искаше да въведе такава забрана за България още от 5 декември.
Министър Стоянов обясни и логиката зад предложението на служебното правителство за изземане на свръхпечалбите на производителите на горива, които да отидат във фонд, от който да се отпускат средства за отстъпка. Тя обаче трябвало да важи не само за физически лица, както е в момента, но и за фирми. Покачването на всички цени и вдигането на инфлацията се влияе и от цените на логистиката, а фирмите в момента ги вдигали, защото си начислявали процент за риска от неясната ситуация с цените на горивата. Ако получават отстъпка, това щяло да свали всички цени, смята Стоянов.
Той представи и концепцията на икономическото министерство за привличане на инвестиции и развитие на индустриалните зони. "Инвеститорите имат много голям интерес, но бягат от инвестиции на зелено, искат готови сгради, защото имат нужда от бързи решения и бързо преместване, но и генерално заради лошия ни имидж за бавна администрация. Затова трябва да се промотират повече индустриалните зони, пуснали сме запитване към всички общини с конкретни изисквания към парцели - кой има такива и има интерес за изграждане на нова зона съвместно с националната компания. Трябва да инвестираме предварително в инфраструктурата и да имаме готови парцели, които да предлагаме, например да има няколко построени оборотни халета, в които инвеститорите да се настанят временно, докато си построят свои", смята Стоянов.
За да се привлекат инвеститори към по-малките населени места пък, в които липсват кадри, се готвят промени в Закона за насърчаване на инвестиции, с които да се насърчават по-малки проекти в такива области - например с до 100 работни места и след това да се надграждат.
Два били основните приоритета на България в момента - локацията, тъй като европейските компании се прелокират към по-близки до тях държави, и стабилността в енергийните ни доставки. Третото предимство на страната ни биха могли да бъдат природните ресурси, с които разполагаме. Те обаче нямат вторична преработка в страната, а ги изнасяме. Затова министерството работи с Минно-геоложката камара да се намерят подходящи места за поне 2 специализирани зони за компании, които преработват метали и други полезни изкопаеми.
От думите на министър Стоянов стана ясно още, че служебното правителство все още не е намерило удачен начин да узакони ремонтираните от държавното дружество "Монтажи" язовири, за които държавата отпусна 500 млн. лв., но които се оказаха незаконни, тъй като нямат необходимите документи. Предложението на регионалното министерство беше с промени в ЗУТ те да се обявят за "допустими", но така щяло да се загуби 10-годишната гаранция на ремонта, изрази опасенията си министърът. За язовирите, които тепърва ще започнат да се ремонтират, пък вече се повдигал въпроса за индексация на цените. Друг проблем бил, че водните обекти не са собственост на "Монтажи", което пречело да се върне ДДС-то на държавата, за което също в момента се търсело решение.
