- Стоките край Босфора вече не са за докосване - инфлацията е над 108%
- Пловдивски зам.-кмет се облича само от града на два континента
- И в Одрин българи са разочаровани от поскъпването
Истанбул е вече скъп като Милано. Това твърдят българи, завърнали се тези дни от мегаполиса. Статистиката отчита за октомври инфлация в града на Босфора от 108,77% на годишна база. Най-голям скок има в цените на облеклата - 7,98 на сто, следват стоките за домашни потреби - 6,95%, и храните - 5,54%.
“Бях в началото на миналия месец в Истанбул. Не усетих такава скъпотия. Може сега да се е появила, но тя е по-скоро за местните жители”, коментира пред “24 часа” зам.-кметът по сигурността в Пловдив Йордан Ставрев.
Той се появи с чисто ново кожено яке, реплика на световната марка “Филип Плейн”. Справка в сайта на бранда показва, че цената на тези артикули тръгва от 3000, а най-скъпият модел е 180 000 евро.
“Мислите, че ще дам толкова пари? Да не съм луд”, отговори Ставрев.
Почти всеки месец отскачал до Истанбул. “Тръгвам обикновено в четвъртък призори около 4 ч от Пловдив и в 9 вече съм на Босфора. В петък обикалям фабрики и шоурумове, а в събота, когато тълпите от България поемат към Одрин, се прибирам и така избягвам висенето по границата”, разказа той.
Въпросното яке си купил от квартал “Зейтинбурну”, където кожените магазини били един до друг. “Взех го за 150 евро.
Но не можеш да го различиш от оригинала
Ако обаче пипнеш кожата на “Филип Плейн”, веднага ще усетиш разликата. Якето ми е реплика”, каза Ставрев.
Обувките му също са с бранда на “Филип Плейн”. Тях ги купил от магазин в квартал “Аксарай” срещу 170 евро.
Шопингът в Турция върви към залез, казват все повече българи, връщайки се от Одрин. Мнозина твърдят, че им е за последно.
“Нито е евтино, нито има кой знае какъв избор, нито пък си струва убийственото висене по границите”, констатира семейство от Плевен преди седмица, връщайки се у нас с празен багажник. “През лятото идвахме,
тогава цените бяха други. Вече не са изгодни”,
констатира млада плевенчанка.
Въпреки това и миналия уикенд стотици автобуси и хиляди автомобили се носеха по магистрала “Марица” към Капитан Андреево. По бензиностанциите беше стълпотворение. Къде отива този народ, питаме продавачка.
“Е, как къде? На пазар в Одрин”, отговаря тя.
Някои, решили да избегнат колоните на най-голямата ни граница, отбиха през ГКПП Петко Войвода, за да влязат в Турция, но през гръцкото селце Кастанес.
Българо-гръцката граница се минава за минути. Но и в Кастанес пада голямо чакане. Пунктът е малък, само с едно гише и 20 коли ги обслужват за два часа и половина. Има обаче риск за тези, които решат да се върнат през същия пункт.
“В никакъв случай! Ако носите храни и перилни препарати от Турция, гърците ще ви ги конфискуват. Ако искате да се приберете със стока - през Капъкуле и Капитан Андреево”, съветва млад мъж от Симеоновград.
Но още на паркинга до прочутата Селимие джамия заговаряме две случайни сънароднички от Пазарджик. “Идваме от Синия пазар. Нищо не си струва. Минахме и през центъра - не ни допадна никаква стока. Сега тръгваме към един от моловете. Дано там намерим нещо”, никак не бяха обнадеждени те.
Новодошлите нашенци не им хванаха вяра. И се понесоха по главната улица. Първо седнаха да обядват. Трима души си поръчаха дроб сарма, нахут, супа, пилешки кебап, два айряна, чай и две порции печена тиква. Сметката им излезе 220 лири (24 лева). “Е, за толкова пари у нас къде можеш да се нахраниш”, коментираха те. И окуражени влязоха в покрития пазар. Там очите им не се спряха на нищо. После се отбиха в отсрещния магазин на прочута турска марка за дрехи. Мериха, гледаха и накрая единият си купи късо яке за 60 лв., а жена му -
горнище на анцуг за 40
“Има ги и в България на същите цени”, каза им сънародничка от Русе.
По централната улица се чуваше повече българска, отколкото турска реч. Жени от Силистра носеха в найлонови торбички само по една кутия локуми. “Колкото да не сме валат”, обясниха те.
Пред магазина за точени кори за баница чакаха четирима. “Миналата година си купих пет кори оттук за 2,60 лева, сега са на двойна цена”, обясни българка от Ловеч. На рибния щанд бяха подредени пресни паламуди. Бройка се продаваше за 30 лири - около 3,60 лв. “Струва си. У нас е 10 лева парчето”, рече сънародничка от Шумен и замоли мъжа си да вземат.
“Да не си луда! Времето е топло, ще се развали, докато се приберем”, отказа той. Но съпругата продължи да настоява. “Хайде, бе! Ще си направим прясно солен паламуд. Знаеш ли как ми се яде”, молеше тя. Мъжът беше непреклонен. “Виж какво.
Турският паламуд изобщо не може да се сравнява с нашия
Те го ловят в Босфора, а там водата е замърсена. Докато нашето море в момента бъка от риба. Ще поръчам на приятели от Бургас да ни пратят”, убеди съпругата си той.
Часът е около 16. Поемаме към един от моловете. Жените тръгнаха да търсят обувки, блузи и якета. Обикаляха, гледаха, смятаха, сравняваха и накрая едната си взе блузка за 20 лева.
“Колкото да не е без хич, макар че и у нас ги има на тези цени”, рече тя. Другата не купи нищо. А тя най-много настояваше за ходенето в Одрин. По едно време в мола се засякоха с пловдивчани, с които заедно висяха на граничния пункт до Кастанес. Те също не бяха във възторг. Носеха в малки торбички по една тениска.
“Не сме капризни. Но нищо не ни грабва”, казаха и други сънародници. Имаше обаче и такива, които твърдяха, че все още много от стоките са по-евтини, отколкото у нас. “Извинявайте, взех килограм масло за 11 лева. Я го намерете на тази цена в България”, репликира асеновградчанка. Тя обясни, че веднъж месечно идвала и пълнела багажника до горе и така спестявала едно 300 лева. Влязоха в супермаркета на самия мол и зърнаха сънародници да товарят олио в количките. Колко му е цената, попитаха. Излиза по 4 лева литърът, отговориха им.
“Ами то у нас в промоция също
струва толкова”, казаха дами от Хасково. И подминаха щанда с мазната течност. Взеха по един буркан маслини за 34 лири (4,08 лв.), после сложиха в кошницата по половин килограм пити кашкавал за 10,80 лв. бройката (излиза 21,60 кг), сложиха някоя дребна почерпка за колегите и излязоха от супера.
Нетърпеливи, отвориха единия буркан с маслини да ги опитат. “Леле, как горчат!”, намръщи се едната. Другата резна парче от кашкавала. На нея пък и се видя
кисел и твърд като сапун
Поеха към Капъкуле към 18 ч с почти празен багажник. Завариха границата с 9 колони плътно наредени автомобили, които от време на време едва помръдваха. А когато трябваше да се придвижат леко напред, от всички страни ги притискаха други сънародници.
“Тук важи законът на джунглата - който може, изпреварва”, обясниха други нашенци. Още преди да се насочи към българския граничен контрол, всяка кола биваше обливана с дезинфектант. Срещу такса от 5 лева.
“Това ли е златният гьол”, попитаха те.
Служителят, който прибираше парите, се направи, че не знае. “Така ли му казват”, учудено отвърна той.
Точно в 20 ч се озоваха на българската граница “Капитан Андреево”. И в този момент започна “смяната на караула”. Спуснаха се бариерите. И настана едно чакане. Колите нервно бибиткаха. Мнозина излязоха да пушат и ядно коментираха, че това вече е нетърпимо. От надписа “Република България” се четеше само “Републ... ...гария”.
“Гледайте! На това се казва европейска граница! Толкова ли е трудно да се подменят три крушки”, възмущаваха се стотици българи, докато чакаха.
След пауза от половин час служителите се смениха и автомобилът с хасковлии успя да мине през граничен и митнически контрол. Часът беше 21 - общо три часа висене.
Мнозина коментираха, че ако така продължава, потокът от българи към Одрин ще намалява. Сега новата дестинация за нашенци била Люлебургаз (Къркларели). Той се намира на 100-ина километра от Одрин.
