С поскъпване от 53% на хранителните стоки в България за времето от началото на пандемията през март 2020 г. до септември 2022 г. страната ни определено се отличава в ЕС. За общността през този период средното поскъпване на храните е 29%, а в еврозоната – 24%.
Има само две страни членки, в които храните са поскъпнали с повече отколкото в България. В Унгария повишението е 76%, а в Литва 55%. Дори в Естония, която иначе има най-високата инфлация в ЕС, храните са поскъпнали с 48% за тези две години и половина.
“24 часа” направи експеримент с цел да видим дали нашите заплати са достатъчни и доколко, за да пазаруваме насъщните продукти у нас и в четири други държави: Франция, Италия, Германия и Великобритания.
Цените на продуктите, които подбрахме, бяха проверени от наши сътрудници в обектите на големите търговски вериги в петте държави, като навсякъде за по-удобно сме превърнали цените в български левове. В кошницата няма луксозни стоки, нито такива, които са характерни само за дадената държава.
Оказа се, че и след инфлацията цените не само са съизмерими, но някои продукти в по-богатите от нас държави струват дори по-евтино.
Например литър слънчогледово олио у нас в момента струва средно 5,50 лв. и много рядко цената му пада под 5 лева. Примерно за двулитрови бутилки, които понякога на промоция може да се купят за 8,50-9,00 лв.
Но в Германия редовната цена на олиото в магазините Aldi е 5,40 лв., а във Великобритания в същата верига дори е 4,68 лв. (виж инфографиката)
Само в Италия и Франция е по-скъпо, но не особено много – например в Италия е 6,96 лв. У нас през лятото цената му също бе стигнала до това ниво, после падна леко, но напоследък се задържа на около 5,50 лв. Във Франция то е 9,94 лв. за литър.
Или ако вземем последно обявената средна за България работна заплата 1710 лв. и я разделим на цената на олиото, ще излезе, че у нас можем да купим с тези пари 310 еднолитрови бутилки, но със същите пари в Германия ще се снабдим с 6 бутилки повече, а в Лондон ще имаме по една бутилка за всеки ден от годината - можем да купим точно 365 литра.
Да вземем ориза. Това е пакетирана стока с голяма трайност. У нас най-евтините разновидности струват средно по 2,90 лв., но в Германия те са с близо 1 лев по-евтини – 1,96 лв.
Във Великобритания оризът отново е най-евтин - 1 лв., и то при положение, че у нас се отглежда ориз, а във Великобритания се внася. Ако той ни е основната храна, с една родна заплата ще имаме 589 пакета от 1 килограм. Но в Англия ще можем да храним цял квартал в продължение на един месец с тези 1710 пакета.
Франция и Италия отново са изключения, макар че във Франция килограм обикновен ориз струва само с 9 стотинки по-скъпо, отколкото у нас. В Италия обаче е 7,35 лв.
Един от основните хранителни продукти поскъпна много тази година – захарта. Причините за това са глобални. В Европа отдавна не се отглежда захарно цвекло, само във Франция и Португалия има регионални субсидии за тази дейност. Дори бялата кристална захар навсякъде вече се прави от тръстика, която се внася от Латинска Америка и малко от Азия.
Две години лоша реколта в Бразилия бяха достатъчни цената на суровината да се увеличи на моменти с 50%, а глобалната криза с транспорта по море и скъпите горива направиха останалото. И сега захарта навсякъде по борсите е с около 40% по-скъпа от миналата година.
Но изглежда търговците на дребно не навсякъде реагират по един и същ начин, защото у нас с нашите заплати можем да купим само 519 кила захар, но в Германия – 578. Във Великобритания тя отново е най-евтина и със същите пари там едно семейство може да изкара години – 1023 кила. Любопитното е, че дори в традиционно скъпата Италия захарта в момента е само с десетина стотинки по-скъпа, отколкото в България и струва 3,38 лв.
Във Франция захарта е по-скъпа но не много. В момента килограм бяла кристална захар в Париж струва 4,97 лв.
Тези сравнения могат да се правят безкрайно и за почти всичко излиза, че ако не по-евтино, в Западна Европа поне струва приблизително колкото и у нас.
При плодовете и зеленчуците почти навсякъде разликата е в полза на българските потребители, но не много. При средна цена на доматите у нас 3,90 лв. за килограм, в останалите държави тя е над 5 лв. Но примерно морковите във Великобритания са по-евтини, отколкото в нашите магазини.
Едно от малкото изключения е сиренето във Франция, чиято средна цена е значително по-висока, отколкото във всяка друга държава, но и това си има обяснение. Там многобройните сирена са предимно със защитени географски наименования. Това, което консумираме у нас под формата на френски сирена са всъщност произведени в Полша, Румъния или Унгария за големите търговски вериги подобия – рецептата и вкусът са същите, но не са оригинални френски продукти.
За да изчисли и сравни достоверно стандарта на живот в различни държави, Евростат прави от години изчисления на паритета на покупателна способност. При него брутният вътрешен продукт се разделя на населението и се изчислява какво може да се купи с тези пари от една определена кошница стоки и услуги.
По този паритет България години наред беше на предпоследно място в ЕС, а на последно беше Румъния. От три-четири години насам обаче сме сменили позициите си и Румъния е вече предпоследна, а ние – последни.
Всъщност ние би трябвало да се съизмерваме със съседните държави, които все още не са членки на ЕС и само сравнението с тях би могло до известна степен да ни повдигне самочувствието. Защото в Сърбия, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Косово паритетът на покупателна способност е под този в България.
Но и изчислението на паритета е относително, защото кошницата може да е от еднакви стоки, но кулинарната култура във всяка страна е различна и ако някъде един продукт се консумира много и редовно, в друга може да е почти непознат.
Но и изчислението на паритета е относително, защото кошницата може да е от еднакви стоки, но кулинарната култура във всяка страна е различна и ако някъде един продукт се консумира много и редовно, в друга може да е почти непознат. Например бялото саламурено сирене е много консумирано в България, но в страните от Западна Европа то е непознато и за сравнение се използва сиренето тип фета, което не е съвсем същото.
Кравето масло у нас се използва предимно на закуска и ограничено в рецепти за готвене, но френската кухня не може без него. Съответно там за пържене на картофи използват предимно палмова или друга мазнина, докато у нас - слънчогледово олио.
Затова от време на време Евростат прави отделни изчисления на покупателната способност, при които се взема една стандартизирана и масова стока и се пресмята какви количества от нея може да се купят с един и същ среден месечен разполагаем доход. Това не е средната работна заплата, а всички доходи в едно семейство, разделени на неговите членове.
Например масовият бензин А-95 има едни и същи показатели в целия свят и ако цената му се отнесе към разполагаемия доход във всяка държава, се вижда какви количества може да се купят с него.
Но и тук България се представя много зле. Според данни от края на май със средния разполагаем доход на лице от домакинство у нас може да се купят 313 литра бензин А-95 и се оказва, че само в Румъния може да се купят по-малко – 248 литра.
Към момента на изследването по бензиностанциите в Германия литър А-95 е струвал 2,04 евро, а дизеловото гориво – 1,98 евро. При 2600 евро средномесечен разполагаем доход на лице от домакинство в Германия с тези пари през май е можело да се купят 1274 литра бензин А-95.
След публикуване на изследването обаче настъпиха промени. В Германия направиха 9 евро месечния билет за ползване на всякакъв вид транспорт без скоростните отсечки на влаковете, а в зависимост от котировките на нефта за предишната седмица се въведе отстъпка, която е около 35 цента за литър бензин и 17 цента за дизел.
У нас пък с отстъпката от 25 ст. за литър бензин за частните коли цената му вече не е същата като през май. На много от обектите литър А-95 сега излиза по 2,33 лв. заедно с държавната отстъпка и тази, която дава самият търговец. Но все пак разликата между 313 и 1274 литра бензин на месец е твърде голяма и няма как да се стопи съществено (още за горивата виж вдясно)
Същото изследване показа, че в Люксембург може да се купят 1993 литра бензин А-95 месечно, в Австрия – 1360. И изобщо в горния край на класацията са все богатите държави от Западна и Северна Европа.
В долния край освен България и Румъния са още Гърция, Хърватия, Словакия и т.н. Любопитното е, че Естония, която е с най-високата инфлация в ЕС, през май е била точно в средата на класацията. Естонците тогава са могли да купят 572 литра бензин със средния си доход.
Същото изследване е направено и по региони и оттам се вижда, че при средно 313 литра бензин в страната в нашия Югозападен район количеството е 530 литра.
В този район се намира столицата и очевидно по-добрите покупателни възможности се дължат на нея. С други думи, софиянци живеят ако не чак като германците и австрийците, то поне колкото естонците и по-добре от гърците. Друг е въпросът, че в самата Гърция има и региони, в които положението е доста по-зле от средното.
