Социалните плащания и данъчните отстъпки се запазват като тазгодишните, а пенсиите няма да може да се коригират до март
Отказът на служебния кабинет да внесе вариант за нов бюджет означава, че до март 2023 г. държавата ще може да харчи по 1/12 на месец от стария бюджет, коригиран с приети по съответния ред промени. Ако и дотогава няма нов бюджет, както се очертава засега, казусът ще стане по-труден за разплитане, тъй като в Закона за публичните финанси не е предвидена такава възможност.
Нещата се усложниха, след като в четвъртък парламентът изслуша служебния финансов министър Росица Велкова. Тя отговаряше на депутатски питания близо 5 часа и накрая се отказа от двата други варианта за проектобюджет и обяви, че ще внесе в парламента предложение тазгодишният да действа догодина до март или т.нар. от нея удължителен бюджет.
В петък финансовото министерство публикува на сайта си проект за решение на Министерския съвет. Според него служебният финансов министър предлага на колегите си за одобряване три законопроекта - за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2022 г., на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. и на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г. Така
държавата ще може да посрещне належащи плащания преди третия месец на 2023 г.
В доклада към проекторешението Велкова пише какви са мотивите да се откаже от останалите два варианта. Първият вариант предвиждаше стряскащите 6,6% дефицит и 16 млрд. лв. нов дълг, ако продължат политиките и мерките от 2022 г. В него нямаше ограничаване на разходи и значителни промени в приходните и разходните политики.
Вторият вариант също се оказа неприемлив, тъй като промени на политиките и допусканията, за да се балансира бюджетът до нужните нива, е правилно да бъдат внесени от редовен кабинет, какъвто в момента няма.
Предложеният за внасяне в парламента удължителен бюджет позволява да се харчи по 1/12 на месец от януари до март 2023 г. по правилата на сегашния, но коригиран с актове на Народното събрание и на Министерския съвет.
За да няма изненади обаче, министър Велкова предлага МС да вземе решение и да удължи действието на плащания, размери и квоти, които да се запазят на нивата от 2022 г.
Кои са те?
Първият размер, който ще действа и догодина поне до март, е този на минималната заплата. Тя ще остане 710 лв. От запазването ѝ на свой ред зависят някои социални плащания.
Базата за определяне размера на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност на лицата в сектор “Сигурност и отбрана” вече не е 380 лв., а 710 лв.
За първите три месеца на 2023 г. максималният размер на държавните парични награди за особени заслуги към българската държава и нация, както и максималният размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата, ще останат също 710 млн. лв.
За да се ползват данъчните отстъпки за деца, Велкова предлага авансовото ползване на тези отстъпки да бъде месечно и
да се ограничи до размера на месечната данъчна основа
Предлага се също отстъпката да се ползва не само от хората с доходи от заплата, но и от тези, които придобиват доходи от стопанска дейност, наеми и от други източници.
Проблемът при пенсиите не е в запазването на тазгодишния им размер до март, тъй като те по принцип се осъвременяват през юни. Дотогава минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст остава 467 лв.
Максималният размер на получаваните пенсии остава 3400 лева
Размерът на социалната пенсия за старост и обвързаните с нея размери на пенсиите, несвързани с трудова дейност, както и добавки е 247 лв. За да бъде възможно изплащането им, финансовото министерство трябва да направи трансферите към НОИ до края на тази година, тъй като, ако се изчака до януари, няма да има правно основание за това. Действието на сегашния бюджет през първите три месеца на новата година означава още, че остават без промяна 8% вноска за здраве, вноските за фондовете на държавното обществено осигуряване. Дотогава няма да се променят размерите на минималния и максималния месечен осигурителен доход, който ще остане 3400 лв. Няма да се промени и квотата на ваучерите за храна, с които вече можем да си плащаме и парно, ток, газ и вода, както и на билети за музеи и кина.
Велкова предлага и да се удължи действието на държавните гаранции от ББР за 700 млн. лв., с които да се финансира “Булгаргаз” ЕАД, ако възникне необходимост от спешно осигуряване на алтернативни доставки на природен газ. И още - заем за “Булгартрансгаз” до 382 млн. евро за разширяване на газохранилището в Чирен и за газовата връзка България – Сърбия. В бюджета ще се формира буфер за непредвидени или неотложни разходи за бедствия, миграционен натиск, нова пандемия, както и за избори.
Два варианта при евентуален недостиг на средства, или при желание за авансови корекции, освен приемането на нов бюджет, посочат експерти.
Първият е да се променят нормативни актове, като например Кодекса на труда, които биха могли да коригират размерите на социалните плащания.
Вторият е депутати да внесат предложения за актуализация на действащия бюджет. И двата варианта са оспорими от юридическа гледна точка, предупреждават обаче специалистите.
Има и възможност за консолидиране на разходи, което да свали дефицита в единия от вариантите за нов бюджет и той да бъде внесен в спешен порядък.
Има ли разходи, които е възможно да бъдат променени?
Според отчетите на финансовото министерство към септември е отчетен излишък от близо 1 милиард лева, общите приходи растат със 17,2% , а само данъчните приходи растат с 14,8%, постъпленията от ДДС се увеличават с 21,3% до юли, а от корпоративни данъци – с близо 35%.
Според експертите на Института за пазарна икономика (ИПИ) за разходите традиционно се прилагат два подхода – ликвиден, който е фокусиран върху отлагането им, или върху пренасянето на разхода занапред, и структурен, който намалява устойчиво даден ангажимент.
По-големи резерви според тях има в съкращаване на разходите. И финансисти, и икономисти са категорични, че разходите за пенсии само ще растат, докато преструктурирането на социалните разходи може да отвори значителен резерв, тъй като сега много от тях са на калпак, а не само за нуждаещите се.
Те дори предлагат пълно описание на различните социални програми с конкретни идеи за тяхната промяна.
Втората група разходи, които могат да бъдат съкратени, са компенсациите, особено за тока на небитовите потребители.
“Новият парламент и редовният кабинет могат да отговорят на въпроса
трябва ли компенсацията да покрива изцяло разходите над 250 лева на мвтч
Трябва ли в този вид схемата да действа през 2023 г.? Може ли част от печалбите на производителите на електроенергия да финансират други държавни разходи? Ако ги умножим по 12, т.е. запазим същата схема за цяла година, при тези високи цени на енергията това се превръща в бюджетна задача за 11 милиарда лева, категорични са от ИПИ.
Косвен ефект с близо 600 млн. лв., а и повече, ще има, ако още от догодина се премахнат повечето от въведените диференцирани ставки по ДДС, а допълнителни 150 млн. лв. могат да се наберат, ако спре помощта с 25 ст. за литър евтин бензин. Ако цените на горивата и догодина не се нормализират, изходът е тази помощ също да се ограничи до най-нуждаещите се, а не до всеки собственик на автомобил, или с въвеждане на обмисляното, но не приложено ограничение на брой зареждания за месец.
С 3,5% пък се е увеличила издръжката на правителството заради индексации на заплати, като
в някои министерства става дума за над 200%
Реформата в администрацията, която бе отложена, може също да доведе до бюджетни икономии, които да се насочат към по-нуждаещи се, посочват от Института за пазарна икономика.
