Целият ефект от повишаването на енергийната ефективност на жилищните сгради се изчислява на милиарди левове
Енергийното обновяване на жилищата в България е в състояние да създаде за период от десетина години 17 600 нови работни места, и то само за пряко заетите с тази дейност строителни фирми. В същото време то ще намали нуждата от внос на горива, така че общото енергийно потребление у нас ще се понижи с 6,9% за същия период, а отражението му върху бюджета за тези десет години е равно на 557 млн. лв.
Тези сметки, направени преди две години, са отразени в настоящата национална стратегия за повишаване на енергийната ефективност на жилищата в България, която бе приета от парламента преди около година и половина.
Към днешна дата калкулациите трябва да се правят отново, тъй като разликата в цените на строителните материали, а и на всичко друго е значителна. Но ползите са очевидни и стартиращият до броени седмици проект за саниране с над 1,4 млрд. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост трябва да се приеме само като началото на един дълъг процес.
По отношение на строителния бранш възможностите за разкриване на тези допълнителни работни места никак не са малки, като се има предвид, че към днешна дата в строителството у нас са заети 124 400 работници. Техният брой спада за първи път от години и в сравнение със същия период на 2021-а има 5300 души по-малко заети в този отрасъл.
В същото време обаче разходите за труд на работодателите в бранша са се увеличили с 6,5% спрямо година по-рано, тъй като средната заплата на заетите в отрасъла се вдигна с 9,4%. Това е по-малко от средните за страната 11,6%, защото и турбуленциите, през които преминава строителството, не са никак малко.
При това според анализа новите 17 600 работни места са само пряко заетите със санирането, ако се приеме, че през всяка от тези десет години се осъществяват различни програми за повишаване на енергийната ефективност на жилищните сгради. Но процесът неминуемо ще увеличи нуждата от много видове строителни материали, което от своя страна ще създаде допълнителни работни места – за производството им, а и за съпътстващите дейности.
Не трябва да се пренебрегва и обстоятелството, че за дългосрочното развитие на отрасъла в него трябва да се инвестират все повече средства, а сегашната криза не го позволява. Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи в строителството през първото полугодие са едва 421 млн. лв. и са само 4,9% от вложеното от българските фирми изобщо за този период.
Вложенията в строителството са се свили с 53,5% за едногодишен период, а предизвикателствата пред бранша са много големи, защото съвременното строителство е немислимо без все по-скъпо струващата техника и съоръжения.
Намаляването на зависимостта от вноса на енергийни суровини е другата полза от санирането. В новия проект е предвидено класът на енергийна ефективност на санираните сгради да се повиши до В. В предишната национална програма целта беше да се достигне до по-ниския клас С, но въпреки това бе отчетено, че сметките за отопление в реновираните сгради намаляха средно с 40%, т.е. новите цели са още по-високи.
При 40-процентно намаление на разходите за отопление според стратегията се спестяват по 2971 гигаватчаса енергия годишно, което представлява 6,9% намаление на общото енергийно потребление на домакинствата и сектора на услугите.
Има и многобройни положителни ефекти от санирането върху публичните финанси, например от спестените разходи за енергийни помощи за бедните, както и за болнична помощ заради подобреното качество на въздуха и на климата в помещенията.
Така че всички преки и косвени ефекти от санирането достигат милиарди левове, ако се имат предвид сегашните цени на енергоносителите.
По отношение на строителните фирми в новата програма почти няма различия в сравнение с предишната. И тогава, и сега търговете по Закона за обществените поръчки няма да се правят централизирано, а от съответните общини. Местните власти ще движат процеса по избиране на фирмите проектанти и на самите строители, както и на фирмите за строителен надзор.
Новото в предстоящата програма е, че след като бъде регистрирано сдружението на собствениците, то трябва да сключи партньорски договор с общината
По-нататък процедурите ще движи самата община – тя ще кандидатства от името на сдружението и ще подава документите, а след евентуалното одобрение ще избере фирмите. Тя ще издаде и строителното разрешение, както по принцип предвижда законът. Разплащанията също ще минават през общината и собствениците на жилища няма да боравят с пари.
Разлика има по отношение на конструктивните елементи на сградата. Сега, ако тя се окаже с дефекти в конструкцията или с нарушена земетръсна устойчивост, няма да получи пари за саниране, дори всичко друго да ѝ е наред. В такива случаи собствениците на жилища в нея ще трябва да намерят начин сами да отстранят дефектите.
Крайната оценка ще се прави по правилата на приетото миналата година постановление за усвояване на средствата от плана за възстановяване и устойчивост.
По отношение на избора на фирмите обаче ще играят роля правилата на Закона за обществените поръчки. Ще има референтни цени, които са посочени в публикуваните наскоро насоки за кандидатстване, те са разбити по вид на конструкция на сградата и по дейности и при подаване на офертите ще трябва да се спазват.
В новата програма за саниране са включени не само панелни и ЕПК блокове, а всякакви сгради. Базово изискване е да има поне 4 отделни жилища, както и поне 60% от площите вътре да са жилищни. Има както минимален, така и максимален праг на сумата, която може да се отпусне за саниране на жилищна сграда.
