Сега само жилищното е с висок ръст, браншът е на границата между стари и нови оперативни програми, затиснат от политически трусове и насложени кризи
Ледена епоха - така може да се нарече метафорично отминаващият сезон за строителния бранш, който винаги е бил сред водещите в икономиката на България. А спадът от близо 17% спрямо предходната година на строителната продукция през първото полугодие на 2022 г. превръща метафората в реалност.
Сериозните трудности за целия отрасъл започнаха още миналата година и продължиха през настоящата. За първи път от много години има значим спад на обществените поръчки, показват данни от мониторинга, който прави Камарата на строителите в България.
Броят на обявените през първото полугодие обществени поръчки е със 7,8% по-нисък, отколкото през същия период на 2021-а. А стойността им е с 48% по-ниска, сравнена пак със същия период, и то при значително по-високите цени на материалите и разходите за труд и енергия.
Самият брой на сключените вследствие на обществени поръчки договори спада с 25,2% в сравнение с година по-рано, а стойността им е с 26,2% по-ниска.
Така че обемите на строителството в България, които съвсем доскоро стигаха до почти 23 млрд. лв. годишно, се върнаха обратно към нивата от периода 2011 – 2012 г. Те са общо 6,6 млрд. лв. за полугодието – 2,8 млрд. лв. от сградно строителство и 3,8 млрд. лв. от инфраструктурно. Ако резултатите и през второто тримесечие са същите, ще се окаже, че строителството се е свило наполовина през 2022 г.
Дълбоките причини за този срив са няколко и далеч не се изчерпват само със субективни обяснения. На първо място, периодът 2021-2022 г. е граничен по отношение на европейските програми – програмният период 2014-2020 г. приключи неотдавна и проектите, изпълнявани по неговите оперативни програми, само се довършват и отчитат.
Новите – за периода 2021-2027 г., все още не са стартирали напълно, защото оперативните програми, а и планът за възстановяване и устойчивост бяха одобрени от Европейската комисия с известно закъснение. Дори в тях да има много проекти, които изискват строителство, те не могат да започнат веднага, а и възложителите трябва да се съобразяват с променените икономически реалности. Между периода, в който програмите се съставяха, и времето, когато трябва да стартират, цените на строителните материали се увеличиха и вероятно тепърва бюджетите на оперативните програми ще се преразглеждат.
Драстичното поскъпване на материалите, настъпило за кратко време, и нарушените вследствие на пандемията вериги на доставки също направиха своето, за да се стигне до сегашното положение. Още на петия ден от началото на руската инвазия в Украйна например желязото, което е основен материал за всяка арматура, изчезна от пазара, тъй като през последното десетилетие Европа предпочете да закрие своите доменни пещи и да доставя суровината за арматурата от Украйна, Турция и Русия. Когато доставките внезапно спряха, цената на желязото скочи двойно и дори тройно.
Същото стана и с много други основни строителни материали – бетон, дървен материал, битум и т.н. Това засегна цяла Европа, но у нас пострадаха повечето строителни фирми, които изпълняват договори с публични възложители.
В България времето между подаването на офертите, с които се участва в обществена поръчка, и реалния старт на строителството е твърде дълго и когато то започне, цените вече нямат нищо общо с действителността. В същото време нямаше и законов механизъм за индексация – постигането му по законодателен път отне цяла година, което подложи на изпитание целия бранш и продължава да създава риск от изпълнението на оперативни програми.
Още през 2021 г. предходното служебно правителство съсредоточи усилията си предимно върху това как са спечелени обществените поръчки и на кого точно са възложени. Фактът, че държавно ведомство като пътната агенция е възлагало основни ремонти на пътищата под формата на текущи, доведе дотам парите за тях дълго време изобщо да не се плащат.
1 млрд. лв. на фона на 6,6 млрд. лв. обща строителна продукция никак не са малко и забавянето на изплащането им продължава да тежи на бранша=
А от днешна гледна точка спорът се оказа напълно безсмислен и очевидно политически мотивиран.
Защото новото служебно правителство възнамерява да обяви следващите обществени поръчки за ремонт на пътища като договори за текущи и за основни ремонти на пътищата.
Също миналата година в стремежа си да изсветли процедурите по възлагане на строителството на магистрала “Хемус” правителството прибра обратно в бюджета близо половин милиард лева, заделени за довършване на липсващите отсечки от аутобана.
Така в началото на тази година плащанията приключиха и към днешна дата се натрупаха 7 месеца забавяне Да не говорим, че този половин милиард лева също допринася за общия спад. Който, естествено, води след себе си и до спад на приходите в хазната – и от основната строителна дейност, и от всички бизнеси, съпътстващи строителството.
Това, което спасява бранша, определено е строителството на сгради, и то най-вече на жилищни. Ръстът му продължава да е висок и през 2022 г. и за първото полугодие достига 24,6% на годишна база.
А ако се смята жилищната площ, дори е по-висок – 29,6%. И ако това се отнася само до издадените през 2022-а разрешителни за строеж, то и започнатите сгради също бележат ръст 10,3%, а приключените и въведени в експлоатация са се увеличили спрямо година по-рано с 28,3%.
Към това трябва да добавим и немалкото средства за строителство, които идват по линия на плана за възстановяване и устойчивост и със сигурност търговете за тях ще започнат още догодина.
Около 45% от цялата стойност на плана, т.е. около 6,075 млрд. лв., са предвидени за строителни дейности. По трите нови оперативни програми, в които са основни парите за капиталови разходи - “Околна среда”, “Региони в развитие” и “Транспорт”, се очакват още между 5 и 6 млрд. лв. Те ще бъдат насочени към строителния сектор за ВиК инфраструктура, пътища, системи за разделно събиране и рециклиране на отпадъци и други.
Така в следващите 5 до 7 години строителният бранш само от европейско финансиране може да очаква близо 12 млрд. лева. Това дава основание за очакван рестарт на бранша и надежда, че ледената епоха може да е само мрачен епизод без продължение.
