Българските общности ще могат да кандидатстват директно за средствата, обяви Илияна Йотова
Добре е, че в новия бюджет, който служебното правителство ще представи, са заделени средства за българските общности зад граница за първи път от много време. Не е въпросът да се получават средства от комуникационните стратегии, които са обвързани с европейско финансиране. Тези пари показват от отношение на българската държава.
Това обяви вицепрезидентът Илияна Йотова на среща с българската диаспора в Загреб под домакинството на представителя ни в местния общински съвет Рашко Иванов. Вицепрезидентът подчерта, че само с реални действия може да се покаже, че тези общности са важни на българската държава. Тя не успя да уточни точната сума, тъй като параметрите все още се обсъждат в парламента.
"Още миналата година говорехме за няколко десетки милиона. Бяхме поискали тези средства още от миналия служебен министър на финансите Асен Василев, той бе обещал. Записа ги в рамките на националното финансиране и така отказа да ги даде на общностите. Този път ще настояваме за нещо много важно - дори да бъдат записани в бюджета, те трябва да бъдат дадени на общностите", подчерта Йотова.
"От година и половина, по инициатива на президента Румен Радев се заделят допълнителни средства за подпомагане на българските общности, този бюджет ще бъде даден на външно министерство и ще може да се кандидатства за различни културни инициативи", посочи още тя.
Йотова бе провокирана от посланичката на България в Хърватия Генка Георгиева, която се оплака, че през 2020 г. е спряна комуникационната стратегия на МВнР, по която са се финансирали конференции, изложби и са се издавали книги. Знаете, бюджетите на посолствата и на външно министерство не ни позволяват много неща, заяви Георгиева. Вицепрезидентът уточни, че тази информация е стара и с приемането на държавния бюджет ситуацията ще се промени. Средствата, които ще отпуска външно за сънародниците ни зад граница няма да се ползват за наеми.
Йотова подчерта, че е важно да се търсят варианти българската общност да не губи представителството си в местното управление, тъй като не става въпрос само за финансиране, а за престиж и присъствие.
Иванов изрази съжаление, че много от наследниците на т. нар. стара диаспора не знаят български и не са били в България. Преди време повече от 100 студенти са учели български, сега новозаписаните в лектората са само четвърт от тази бройка. "Младата генерация знае потеклото си, но нямат патриотизъм. Асимилацията не може да се спре, може само да се забави. Опитваме с програми да запазят езика и културата, но за това трябват и средства", посочи той. И изрази надежда, че може да се намери възможност наследниците на старите преселници да посетят родните места на предците си.
Йотова анонсира и друга идея, която се обмисля сериозно - отваряне на постановленията за обучение в български университети и възможността да не важи само за деца от Северна Македония, Украйна и Молдова, а и за такива, чиито родители дълго са пребивавали в чужбина. Ще има и промяна, която да признава матурите, без да се прави разлика между деца от старата българска диаспора и такива на дълго пребиваващи в чужбина.
Вицепрезидентът настоя, че трябва да има нов и осъвременен Закон за българите в чужбина, за да може да се запазят българските малцинства и общности зад граница.
