Служебният финансов министър Росица Велкова ще внесе проект за удължаване на сегашния бюджет до март догодина, ако не се очертава да има редовен кабинет. Ако обаче се реши да има кабинет, ще бъде внесен този вариант, върху който редовният кабинет да „нанесе“ своите политики. Това съобщи по време на изслушването от депутатите служебният финансов министър Росица Велкова.
Повече от три часа тя отговаряше на въпроси на депутатите от различните партии, по искане на БСП. „Предвиждаме да внесем така наречения "удължителен закон", тъй като не би следвало служебният кабинет да прави политика без мнозинство и без да е излъчен от партии“, обясни причините Велкова, в отговор на въпрос от лидера на партията Корнелия Нинова.
Министър Велкова потвърди съобщението на „24 часа“, че експертите на министерството е разработило три варианта за бюджета за следващата година с различни параметри на дефицита. И повтори, че служебният кабинет не би предложил в проекта си нито 3% дефицит, нито 6,6% дефицит заради рисковете и при двата варианта. Ако бъде приет 6,6% дефицит или по-висок размер, това би попречило на целевата дата на страната за влизане в Еврозоната, подчерта финансовата министърка.
"Вариантът от 3% е затягане на фискалната дисциплина, ние такъв бюджет не бихме внесли", каза Велкова, като уточни, че тогава няма да има средства за социални разходи. „При хипотезата, че няма избрано редовно правителство, няма проблем едно служебно да изпълнява бюджета с тъй наречения удължителен закон на съществуващия бюджет“, обясни тя.
Ако до края на годината не се вземе нов държавен дълг, фискалният резерв силно ще намалее, предупреди Велкова. И уточни, че към 30 септември той е 12,1 млрд. лв. Въпреки планираните приходи по различни програми като европейската SURE има разходи, които ще намалят наличността на средства - като например 900 млн. лв., които трябва да се платят на земеделските стопани в края на годината. Като се сметнат всички, излиза, че към 31 декември фискалният резерв ще спадне до 5,6 млрд. лв. при изискване той да е минимум 4,5 млрд. лв. , обобщи тя. Но предупреди, че тъй като в началото на януари няма приходи, трябва да има средства да се платят пенсиите.
Запитана как е направила прогнозата за ръст на икономиката за догодина, Велкова се позова на опитността на екипа си и на това, че са се съобразили със средните стойности. Даде за пример прогнозите за растежа на икономиката за 2023 г., които са в диапазона 0,1% - 3,8% и уточни, че при средно 2,3%, а заложеното в единия вариант на проектобюджета е 2,9%.
В отговор на въпрос, тя обяви още, че очаква преизпълнение на планираните приходи в бюджета с 250 млн. лв., 200 млн. лв. от които да дойдат от повече социални осигуровки и 50 млн. лв. от данък върху личните доходи. При това положение, тя очаква бюджетът да завърши с по-малък от планираните 4,1% дефицит. При повишените приходи се очаква той да спадне до 3.4% от БВП на касова основа.
Според бившият финансов министър Асен Василев, макрорамката на проекта с висок дефицит е сбъркана, защото ръстът на икономиката тази година ще бъде 4%, а не 2,9%, а инфлацията е подценена, защото се очертава да бъде поне 14%, а не заложените 5,8% за догодина. Това означава, че приходите са подценени с 5 млрд. лв. Разходите пък са вдигнати с 11 млрд. лв. спрямо т.г., от които 4,8 млрд. лв. са за социални плащания. За какво ще бъдат похарчени останалите близо 5 млрд. лв.
"Планираният дефицит за 2022 година на касова основа, както знаете, е 4,1% от брутния вътрешен продукт. На базата на преизпълнението в приходната част, която очакваме, и реализираната икономия в размер на 1 милиард лева в разходната част, очакваният дефицит е 3,4% от БВП на касова основа. На начислена основа планираният дефицит е 6% от БВП, а очакваният е 5,4% от БВП". За 2023 година дефицитът е 11,5 милиарда лева, което представлява на касова основа 6,6% от БВП. И съответно очакваният дефицит за 2024 е 11,8 милиарда, а за 2025 г. дългът възлиза на 11,9 млрд., което е 6% от БВП. Емитираме дълг, защото 2022 следващо рефинансиране през март около 3 милиарда, а дефицитът е над 6 милиарда, обясни министърът на финансите.
В резултат на емисиите към 19 октомври номиналният дълг на България е 35,3 милиарда лева при законов таван от 38,5 млиарда лева, съобщи Велкова. През декември България очаква първите 2,6 млрд. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост, каза още министърът на финансите. Росица Велкова отчете, че към 30 септември се очаква преизпълнение на данъчните приходи в размер на 250 млн. лв., което идва основно от увеличение на заплатите в обществения и частния сектор. Прогнозира се още 1 милиард да бъдат спестени от капиталови разходи. Осигурено е финансиране на програмите за енергийно подпомагане до края на годината. Към 30 септември са изплатени 3,7 милиарда лева за енергийно подпомагане, а по програмите за украинските бежанци са похарчени 540 млн. лева. В тригодишната бюджетна прогноза за парите на МО е спазен планът за достигане на разходите за отбрана в размер на 2% от БВП. Така за следващата година процентът на средства за отбрана е 1,75, като в тях не влизат проектите за покупка на нови изтребители, поясни Росица Велкова в отговор на БСП, след като Корнелия Нинова изрази подозрение, че допълнителни 8 самолета ще завишат разходите.
