Притеснени сме от орязване на социалните разходи и от предвиждането на пари за самолети, което ние няма да позволим, заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова
"Притеснени сме от единия от вариантите за бюджет, в който се орязват или замразяват социални плащания. За нас, в следващите тежки месеци е важно да има подкрепа за хората, таван на цените а ток, парно, вода, увеличаване на минимална заплата, преизчисляване на пенсии". Това заяви в началото на изслушването на служебния финансов министър Росица Велкова в парламента. Притеснени сме от това, че кабинетът допуска това. Притеснението ни е още, че в такава ситуация някои от групите приемат времето за предизборно и при гласуването на бюджета започват наддавания, което безспорно е риск за финансовата стабилност, продължи Нинова. Тя се обърна и към колегите от ГЕРБ : "нека да не допускаме да се налага практиката на контактьори. Видяхме, че не се получава. Сега, предложението на г-н Борисов да има контактна група между партиите и президента, което за нас е неприемливо, защото знаем, че те изкривяват информацията", продължи Нинова. И завърши: оставихме 9 милиарда в резерва, за първото имахме висок ръст, към септември обявява близо един милиард на излишък. Затова искаме да знаем къде ще ги харчим тези 11 млрд. лв. Да не би това да са за самолетите, за което ние сме твърдо против. И защо залагате порочната практика на ГЕРБ да занижавате приходите. Нека да поговорим реално за нещата, да не се плашим и да хвърляме несъществуващи вини, каза още Нинова. Затова призовавам да се бюджетира реално, призова Нинова.
Пред депутатите, министър Велкова най-напред отчете изпълнението на бюджета за 2022 г. – КФП за септември е на излишък от 989 млн. лв., но дефицитите обикновено се оформят в последните два месеца на годината, затова „очакваме годината да приключи на дефицит, който е близък до гласувания, каза тя. В приходната част очакваме преизпълнение на приходите от 250 млн. лв., това се дължи на увеличение на заплатите. Имаме повишена събираемост на приходите, ръст на общата събираемост на данъчните и осигурителните задължения – от 17,95 % към 31.07.2022 г. до 22,65 % към 30.09.2022 г. Има и ръст на събираемостта на нововъзникналите данъчни и осигурителни задължения – от 60,31 % към 31.07.2022 г. до 67,89 % към 30.09.2022 г. Също така очакваме 2,6 млрд. лв. да постъпят от първо плащане по ПВУ през месец декември“ – обобщи Велкова. По отношение на разходите се очаква икономия от 1 млрд. лв. в частта на капиталовите разходи по ПВУ. По план капиталовите разходи са в размер на 8,4 млрд. лв. Очакваното изпълнение на капиталовите разходи е в размер на 6,7 млрд. лв., от които до деветмесечието са изразходвани 2,6 млрд. лева. Планираният дефицит за 2022 г. на касова основа е 4,1 % от БВП, а очакваният е 3,4 % от БВП. На начислена основа планираният дефицит е 6 % от БВП, а очакваният е 5,4 % от БВП. В момента поетият дълг е 7 млрд. лева.
При представянето на варианта за нов бюджет, министър Велкова акцентира на това, че в него приходите по КФП за 2023 г. спрямо разчетите по актуализираната програма за 2022 г. бележат номинален ръст от 5,9 млрд. лв., от които данъчни приходи – 3,1 млрд. лв., в т.ч. 0,2 млрд. лв. от местни данъци, социално осигурителни – 1,6 млрд. лв., неданъчни – 0,7 млрд. лв. и помощи и дарения – 0,5 млрд. лева.
Запазва се намалената ДДС ставка от 9 % за доставките на централно отопление и на природен газ до 01.07.2023 г., което ще доведе до загуба за бюджета от 71,3 млн. лв. Запазва се ДДС ставка от 0 % за доставките на хляб и на брашно до 01.07.2023 г., което води до загуба от 80,3 млн. лв. Запазва се освобождаването от акциз на ел. енергията, природния газ и LPG (като моторни горива) до 01.07.2025 г. – загуба от 185,2 млн. лв. Продължава прилагането и през следващите години на увеличен размер на данъчните облекчения за деца, така както са разписани в актуализирания ЗДБРБ 2022 г. Увеличава се прагът за регистрация по ДДС, считано от 01.01.2023 г. – загуба в размер на 110 млн. лв. Считано от 01.01.2023 г. се прилага ставка от 20 % за ДДС за определени стоки и услуги.
При разходната част министър Велкова не се предлага въвеждане на нови политики. Разходите по КФП за 2023 г. спрямо разчетите по актуализираната програма за 2022 г. бележат номинален ръст от 11 млрд. лв. Ръстът е в следните направления: разходи за персонал – 1,9 млрд. лв.; социално и здравноосигурителни плащания – 4,9 млрд. лв., в т.ч. пенсии – 3,7 млрд. лв.
Капиталовите разходи са с ръст от 3,1 млрд. лв. За методиката за индексиране на разходите за строителство са отделени 0,4 млрд. лв. Разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, са разчетени на 1,85 % от БВП, разходи за лихви – 0,2 млрд. лв.; вноска в бюджета на ЕС – 0,3 млрд. лв. Разходите за издръжка бележат нетно увеличение от 0,6 млрд. лв. спрямо актуализацията на Бюджет 2022 г. Запазва се минималната работна заплата и индексиране на пенсиите с 12% през юли. Най-голям е ръстът в средствата за персонал в системата на Министерството на вътрешните работи, който в абсолютен размер възлиза на 350 млн. лв., или 19 на сто от разходите за персонал по бюджета на МВР, утвърдени със ЗДБРБ за 2022 г., следван от Министерството на отбраната (в т.ч. държавните висши военни училища) в размер на 200 млн. лв., или 16 на сто от разходите за персонал по бюджета на МО, утвърдени със ЗДБРБ за 2022 година.
Най-висок ръст в относителен размер се наблюдава в системата на Министерството на земеделието, където разходите за персонал са увеличени с 43 на сто спрямо утвърдените със ЗДБРБ за 2022 г. разходи за персонал по бюджета на министерството. На втора позиция по процентно увеличение на разходите за персонал, спрямо утвърдените със ЗДБРБ за 2022 г. е Министерството на иновациите и растежа – 36 на сто. „При тези допускания дефицитът по КФП през 2023 г. достига 6,6 % от БВП или 11,6 млрд. лв., или влошаването спрямо актуализирания бюджет за 2022 е в размер на 5,3 млрд. лв., а размерът на новия дълг е 15,9 млрд. лв.“ – каза още финансовият министър.
Разработен е и вариант при който се спират временни данъчни облекчения и временно се спират определени проектни програми. Третият вариант, така наречения удължителен закон, които дават право да се използва сегашния бюджет в рамките на 1/12 от действащия до март, съобщи Велкова.
Очаквайте продължение!
