523 лв. минимална пенсия от юли, най-ниската заплата остава 710 лв.
- Таванът, върху който се осигуряваме, пак ще е 3400 лв.
- Ръстът на пенсиите трябва да е 5% над годишната инфлация
- Без промяна и при майчинството, бащинството и обезщетенията за безработица
Всички пенсии да се вдигнат от 1 юли с 12% по швейцарското правило. Това предвижда проектът на служебното правителство за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2023 г., с който “24 часа” разполага. Днес той ще разглежда от Надзорният съвет на Националния осигурителен институт.
Така минималната пенсия ще се вдигне с 56,04 лв. от 1 юли и ще стане 523,04 лв. Това ще доведе и до увеличение на пенсиите, които зависят от нея - социални и инвалидни. (Виж графиката.)
Социалната за старост ще е 276, 64 лв., а персоналната - 248,98.
Таванът на пенсиите обаче ще остане замразен на 3400 лв. През тази година той беше вдигнат на два пъти. От 1 юли стана 2000 лв., а от 1 октомври - 3400 лв.
Средната пенсия догодина ще
стане 792,51 лв. Тази за стаж и възраст пък ще е 838,08 лв. За бившите полицаи и военни средната пенсия ще стигне 1299,95 лв.
“Очаква се реален ръст на пенсиите от 17,3% при прогнозирана стойност на средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени за 2022 г. от 12%”, пише в докладната си записка управителят на НОИ Ивайло Иванов.
През следващата година държавата ще даде за пенсии малко над 19,215 млрд. лв. Това е с
близо 3,7 млрд. лева повече за пенсии
спрямо 2022-а
Причината за огромният ръст е, че през тази година пенсиите бяха увеличени на два пъти. Само вдигането им с 10% и вкарването на бонуса в тях през юли ще коства над 1 млрд. лв. в бюджета за догодина. А двете вдигания на тавана - още 195 млн. Новото преизчисление от 1 октомври на пенсиите пък ще бъде покрито с допълнителни 846 млн. лв. през 2023 г.
Вдигането от 1 юли догодина на всички пенсии с 12% по швейцарското правило са допълнителни 1,147 млрд. лв.
Така разходите за пенсии догодина ще стигнат 11,1% от БВП
Средният брой на пенсионерите обаче се очаква да намалее до 2 020 500. Това се дължи както на демографските промени, така и на това колко души ще придобият право за пенсия при плавното вдигане на възрастта за това, обясняват от НОИ.
Догодина жените в най-масовата трета категория ще се пенсионират на 62 г. Те трябва да имат стаж от 36 г. и 4 месеца. Мъжете ще излизат в пенсия на 64,6 г., като стажът при тях трябва да е 39 г. и 4 месеца.
Минималната заплата ще остане замразена на 710 лв. през следващата година. Толкова ще е и минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. На 710 лв. ще правят вноските си и самоосигуряващите се.
Максималният осигурителен доход също няма да се пипа и остава 3400 лв. Това решение се очаква да срещне подкрепа само от бизнеса.
Синдикатите вече обявиха, че очакват минималната заплата да стане 850 лв. още от 1 януари. Предложението им вероятно ще се приеме от депутатите - голяма част от
партиите вече обявиха, че искат по-високи заплати догодина
850 лв. минимална е предложението и на БСП. Според “Продължаваме промяната” тя трябва да стане 860 лв., а според ГЕРБ - 800 лв.
Очаква се средният осигурителен доход догодина да е 1581,69 лв. Заложените приходи от осигуровки пък са 10,7 млрд. лв., като се очаква 2 791 630 българи да се осигуряват.
Служебното правителство замразява и останалите социални плащания. Така втората година от майчинството и догодина ще е 710 лв. Толкова ще бъде и новият отпуск за бащите, който могат да ползват до навършването на 8 г. на детето.
И през следващата година минималното обезщетение за безработица ще бъде 18 лв. на ден, а максималното - 85,71 лв.
Еднократната помощ за смърт на осигурено лице остава 540 лв.
За 2023 г. няма да се внасят вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите”. Максималният размер на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя остава на същото ниво - 1775 лв.
Прецизират се и няколко текста при запора на пенсиите. Ако минималната заплата и догодина остане 710 лв., защитени са пенсиите, които са по-малки от нея. Удръжките от запорираните пенсии се определят в зависимост от размера на дохода на длъжника спрямо минималната заплата. Така, ако пенсионерите получават между 710 и 1420 лв.,
за дългове им се запорира 1/3 от дохода,
ако нямат деца, или с 1/4, в случай че се грижат за непълнолетен наследник.
Ако осъденото лице получава на месец възнаграждение между 1420 и 2840 лв,. то ще се раздели с половината или с 1/3 от сумата според това има ли деца. Тук ще попаднат пенсионерите с по-високи пенсии, тъй като от 1 юли максималната стана 2000 лв.
Пенсионерите обаче може да бъдат осъдени за дългове, независимо какъв е размерът на доходите им, ако става дума за неплатена издръжка за деца. Занапред запор по сметките на длъжниците на държавното обществено осигуряване се извършва чрез изпращане на запорно съобщение от ръководителя на териториалното поделение на НОИ до доставчиците на платежни услуги, които превеждат незабавно дължимите суми по сметка на ДОО.
“Запорът се счита наложен от часа на съответната дата, когато е получено запорното съобщение в доставчика на платежни услуги. В случай че по сметката на длъжника няма достатъчно средства, доставчикът на платежни услуги уведомява в 7-дневен срок териториалното поделение на Националния осигурителен институт за причините, поради които не е изпълнен запорът”, пише в мотивите на законопректа за ДОО.
Още в понеделник служебният премиер
Гълъб Донев събра ръководствата на синдикатите и работодателите,
за да обсъдят бюджета за следващата година. “Синдикатите и работодателите бяха запознати с различните варианти, които Министерството на финансите е разработило по отношение на държавните ресурси през 2023 г. и съответните възможни разчети относно приходната и разходната част на бюджета. Социалните партньори от своя страна изразиха позициите си по темата”, се казва в лаконичното съобщение на пресслужбата на Министерския съвет.
Социалните партньори са обсъдили и управлението на дълга, овладяването на инфлацията и начините за ограничаване на сивия сектор. “Акцент беше поставен и върху значението на средствата по линия на европейските програми и плана за възстановяване и устойчивост”, пише още в съобщението.
Бизнесът и синдикатите са изразили
“опасения от популистки решения, свързани с бюджета
за догодина, които има риск да произтекат вследствие на несигурната политическа ситуация в страната”.
Гълъб Донев е обяснил, че е необходимо да се подходи с разум към съставянето на бюджета и политиците да се отнесат с голяма отговорност към обещанията си и решенията какво да се прави с парите на държавата и на българските граждани.
855 млн. ще струват болничните догодина, а на ден – 44,93 лева
855 млн. лв. ще струват болничните на работниците през следващата година. Това е залегнало в проекта за бюджет на държавното обществено осигуряване за 2023 г.
Държавата е планирала болните да отсъстват над 19 млн. дни от работа. Средно на ден пък обезщетението през следващата година ще достигне 44,93 лв. Първите три дни отново ще се плащат от работодателите, а останалите от държавата. Преди години това бе прието като временна мярка, но въпреки недоволството на бизнеса това не се променя.
Още 17 млн. пък ще струват парите, които държавата дава за трудови злополуки догодина.
Според сметките на служебното правителство за обезщетения за бременност и раждане ще отидат 608 млн. лв., като средно на ден майките ще получават 43,51 лв., за втората година от майчинството пък ще отидат още около 357 лв. Тук обезщетението на ден е 33,80 лв. Причината е, че държавата планира то да остане замразено на 710 лв. догодина.
За безработните са отделени 561 млн. Средно на месец е планирано обезщетения да получават 71 хил. души по 655 лв., за профилактика и рехабилитация пък ще отидат 28 млн. лв.
