Чака се първо плащане по плана за възстановяване през декември
Между 5,8 и 8% инфлация за догодина прогнозира служебният финансов министър Росица Велкова. Като основна причина за високите стойности в началото на 2023 г. се посочва отпадането на намалените ставки на някои стоки и услуги като хляб, брашно, парно и други, което ще доведе до ръст на цени с до 20%.
Прогнозираната от финансовото министерство средногодишна инфлация за 2022 г. е 12,7%, а за 2023 г. се очаква да падне до 6,4% въпреки високите нива в началото на годината. Коефициентът на безработицата за 2022 г. е 4,6%, а за 2023 г. се очаква да е сходен с 4,5%.
Прогнозата за растежа на икономиката варира от 0,1 до 3,8%, но сметките за държавните пари се правят при 1,6. Очакваното увеличение на БВП за 2022 г. е 2,9%.
Проект за базов бюджет ще бъде внесен в парламента
и той ще отговаря на фискалните правила за дефицита, обясни Велкова. Тя похвали приходните агенции - НАП и митниците, благодарение на които планът за приходите ще бъде изпълнен. Министърката очаква 200 млн. да постъпят от здравноосигурителните вноски, 2,6 млрд. лв. е очакваното първо плащане по плана за възстановяване през декември, както и 1 млрд. лв. икономия от капиталовите разходи, съобщи тя. От похарчените за украинските бежанци 540 млн. лева 176 млн. ще бъдат предоставени от европейски средства и европейски програми, уточни тя.
Разходите за догодина при запазени политики се очаква да бъдат с 11 млрд. лв. повече, като най-голям ръст има при парите за МВР с 350 млн. лв., а с 200 млн. повече ще се отделят за Министерството на отбраната. Новият дълг за 2023 г., който трябва да бъде поет, е 15,9 млрд. лв., като така съотношението държавен дълг към БВП е 28,9%.
Според източници на “24 часа” вариантите за бюджет са три. Преди разработването им Велкова е събрала информация от всички министерства и ведомства както за изпълнението на тазгодишния бюджет, така и очакванията за 2023 г.
Единият от вариантите залага 2,3% ръст на икономиката догодина, инфлация от 6,4% в края на годината, както и допълнителни 5,5 млрд. лв. за финансиране на разходи, записани в актуализацията на сегашния бюджет. Заложено е 12% увеличение на пенсиите от 1 юли 2023 г. и замразяване на минималната заплата. При тези сметки субсидията за НОИ трябва да се увеличи с 3,2 млрд. лв., а с 600 млн. лв. ще се вдигне бюджетът на Здравната каса. С 600 млн. лв. повече ще струва издръжката на чиновниците заради тазгодишните индексации на заплатите. Общините ще получат допълнителен трансфер от 803 млн. лв. за дейности и администрация.
Предвидени са и 300 млн. лв. за увеличени лихвени плащания по дълга. При тези параметри дефицитът ще бъде около 11,5 млрд. лв., или 6,8% от БВП. За да се покрие той и да се обслужват стари дългови плащания през март догодина, експертите на Велкова предлагат нов лимит на дълга с 5 млрд. лв. повече от тазгодишния, който е 10,3 млрд. лева.
Вторият вариант на бюджет предвижда орязване на разходи за компенсации и запазване на социалната програма. При него ще е възможно повишение на минималната заплата, която според евродиректива от догодина трябва да стане 50% от средната.
Ако продължат тенденциите за поевтиняване на тока и газа, е по-вероятно да не се наложи предвиждането на компенсации за тях, което би довело до
икономии от близо 1 млрд. на месец
За тази година например досега на бизнеса са изплатени над 8 млрд. лева като компенсации за скъпия ток. Помощите са в сила до края на 2022 г. За октомври, ноември и декември ще са нужни 3,4 млрд. лева, които обаче не са предвидени в актуализацията на бюджета. Парите се събират във фонд “Сигурност на електроенергийната система” и идват от свръхпечалбата на държавните енергийни дружества, поради което не се очаква да има проблем с изплащането на компенсациите. Още повече че през последния месец токът на борсата поевтиня значително и е под 400 лв., а държавата покрива разликата при цена над 250 лв.
Третият вариант разписва сценарий, при който нов бюджет няма и се изпълнява 1/12 от тазгодишния, коригиран с промени в нормативни актове, приети от кабинета.
Държавата трябва да има внесен в парламента нов бюджет до 30 октомври, така както е предвидена процедурата. Тази година ще завърши с дефицит в консолидираната фискална програма от 4,2%, а в бюджета с 3,4% от БВП. Това ще постави България на четвърто място по най-нисък дефицит в ЕС, като преди нас са Латвия - 7%, Франция - 6,5%, и Малта - 5,8%.
