Засега служебното правителство не смее да направи последната крачка
В АПИ вече пишат анализ, но това най-вероятно ще отнеме месеци
Горещият картоф с отлагания от много години старт на строителството на “Струма” през Кресненското дефиле най-вероятно ще бъде прехвърлен на бъдещия редовен кабинет. Това става ясно от позицията на служебния регионален министър Иван Шишков, който засега предпочита да остави финалното решение на ново редовно правителство. Преди няколко дни той заяви по БНТ, че решението може да се вземе през следващите 4-5 месеца “най-вероятно от редовния кабинет”.
Противопоставянето откъде точно да мине магистрала “Струма” в района на Кресненското дефиле бе една от основните причини за разпада на кабинета на четворната коалиция по-рано през годината (Виж по-долу.)
Въпреки позицията на министър Шишков в пътната агенция вече са започнали да правят анализ-сравнение дали приетите миналата седмица от министерството на екологията специфични природозащитни цели на защитената зона “Кресна – Илинденци” съвпадат с действащата в момента ОВОС за този участък. Това заключение, което накрая трябва да се направи от екологичния консултант на проекта, е единственото конкретно решение, което трябва да се вземе, за да започне строителството. Вече са избрани и фирми, които да проектират и строят. Никой обаче не се наема да даде ясен срок, в който анализът може да се направи, и е твърде вероятно това да се проточи няколко месеца.
Още през 2019 и 2020 г. за проектирането и изграждането на новото трасе, което минава източно от дефилето и ще се състои от едно платно с три ленти само в едната посока, бяха избрани два консорциума. Единият, в който водещата фирма е “Грома холд”, ще проектира и изгради около 14 км от участъка срещу 500 млн. лв. Обществената поръчка за другите 10 км бе спечелена в края на 2020 г. от консорциум около “ГБС Инфраструктурно строителство” срещу 475 млн. лв.
Решението участъкът да се раздели на две бе взето, за да може работата да се свърши по-бързо в рамките на 2027 г., когато изтичат последните срокове за приключване на обектите от настоящата Оперативна програма “Транспорт”. Договорите с двете обединения предвиждат фирмите да свършат работата за около 4 години, т.е. трябва да започнат най-късно през пролетта на 2023 г.
Проверка в регистъра на обществените поръчки показва, че към момента няма регистрирани договори с двата изпълнителя.
Тяхното сключване мина през обжалване от неспечелилите, но съдът отхвърли претенциите им. Въпреки това договорите не са сключени, защото първо трябваше да се изпълнят изискванията на Европейската комисия, най-важното от които беше именно приемането на конкретни природозащитни цели за зоната “Кресна – Илинденци”, което вече е направено.
Последното забавяне на старта на изграждането на този участък от магистралата изнерви по-рано през годината целия строителен бранш. В мандата на Борислав Сандов министерството на екологията забави много приемането на специфичните защитни цели на зоната. Тогава вицепремиерът и регионален министър Гроздан Караджов обвини колегата си, че нарочно тупа топката, надявайки се действащата Оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) да изтече, което би забавило фатално този участък от магистралата и би лишило страната от европейските пари. Причината - за нов ОВОС са необходими години, а валидният в момента изтича на 23 май догодина.
От своя страна Сандов твърдеше, че сегашният ОВОС изтича на 19 октомври т.г. Разминаването се получаваше от това, че този документ бе атакуван в съда от еколози. Макар че съдът отхвърли на последна инстанция претенциите им, самото дело продължи около 2 години и сега някои юристи тълкуват, че документът е влязъл в сила, когато съдът го е потвърдил, а не когато е бил издаден за първи път.
Двете компании, избрани да изграждат трасето - “Грома холд” и “ГБС Инфраструктурно строителство”, предпочитат засега да не коментират ситуацията. Те обаче имат пълното основание да откажат да сключат договори, защото са подали оферти през 2019 г. по тогавашните цени, а материалите поскъпнаха с над 50%. Те не могат да се възползват от индексацията на строителните договори, тъй като по правило тя важи само за фирми, които са започнали проектите си към 30 юни 2021 г.
53 вида птици, 6 вида влечуги и други животни ще бъдат пазени
Специфичните цели за опазване на дивата природа в защитената зона “Кресна - Илинденци” изискват да се опазват 53 вида птици, между които само видовете кълвачи са четири. Това личи от протокола от заседанието на Националния съвет по биоразнообразие, който заседава миналата седмица, за да приеме целите.
Отделно от това на опазване в зоната подлежат 16 вида земноводни и 6 вида влечуги. Бозайниците, чийто живот трябва да се опази, са пет вида, но отделно от тях са посочени 10 вида прилепи. Растенията, които подлежат на опазване, са стотици видове.
За много от защитените видове в документа е посочено, че в района са засечени последните бройки, например от вид малък орел имало само 50-60 гнездящи двойки.
Въпреки осигурената защита миналата седмица от екологично сдружение “За земята” се оплакаха, че съветът не е взел предвид предложенията им за много едри бозайници, например кафява мечка, вълк и др. Те се заканиха освен това да сезират международни институции за приетия документ, независимо че той се дискутира вече почти от две години.
Приемането на специфични защитни цели за “Кресна - Илинденци” е европейско изискване, което се отнася до всички защитени зони по “Натура 2000”, като за повечето от тях в България до момента все още няма гласуван такъв документ. За “Кресна - Илинденци” той бе приет, макар и с много голямо забавяне, само защото от това зависи финансирането на довършването на магистрала “Струма” през този участък.
