Само 30 заседания живот на парламента, ако партиите не си проговорят. Мисия “Диалог” на Паси и Плевнелиев с фалстарт
Игра с кворума или вот на балотаж, при който се стига до победител по вишегласие. Това са двата варианта днес 48-ият парламент да има избран председател.
Те се обсъждат в партийните централи, след като заради безпрецедентната ситуация 4-ма да са издигнати за шеф на Народното събрание се очаква депутатите да изпаднат в патова ситуация. При каре номинирани математически няма шанс за мнозинство зад нито един от тях. А конституцията изрично казва, че още на първото си заседание НС избира председател. Ако няма такъв, то не е конституирано - все едно няма парламент.
В неделя от “Продължаваме промяната” изненадващо издигнаха Никола Минчев, ден по-рано от ГЕРБ потвърдиха, че техният кандидат е Росен Желязков. БСП се включи с Кристиан Вигенин, а “Възраждане” - с Петър Петров.
Председател на парламента се избира с
обикновено мнозинство – 50% + 1 от присъстващите
В случая обаче това са 121 души, тъй като при свикването на парламента, когато трябва да положат клетва, идват всички 240 избрани. Така нужното мнозинство изглежда недостижимо при 4-ма кандидати.
Какъв тогава е сценарият?
Един от възможните, развит пред “24 часа” от юрист с парламентарен опит, е след неуспешен първи опит да излъчат шеф депутатите да излязат в почивка. А след нея някои от групите да не влязат въобще или да не са в пълен състав, което ще свали кворума. Така при повтаряне на избора за председател за победа вече може да стигнат и 90, че и по-малко гласове.
Според друг вещ парламентарист пък правилата за избор на председател са разписани така, че в тях има предвиден балотаж. Тогава измежду двамата, стигнали “финала”, за избран се смята този, който е събрал повече гласове. Това би пресякло опасността парламентът да влезе в тупик, както и евентуалните спорове за легитимността на вота, ако победителят е излъчен с под 90 гласа.
Тук има и друга хипотеза - вторият тур също
да е неуспешен, ако например двамата съберат равен брой гласове или отрицателният вот за победителя е по-голям от гласовете “за”. Тогава трябва да се организира изцяло нов избор.
Гласуването за председател е по азбучен ред на кандидатите. Възможно е някои от групите да подкрепят и повече от един.
При предварителното преброяване на силите фаворит е Росен Желязков. Освен 67-те гласа на ГЕРБ, се очаква да получи и подкрепа от ДПС (36 души) и евентуално от “Български възход” (12) с аргумента, че трябва да се уважи правото на най-голямата група да излъчи председател. Така Желязков събира между 103 и 115 гласа.
Зад Никола Минчев са 53-ма от “Промяната”, както и 20-имата от “Демократична България”.
“Логично е да го подкрепим и от гледна точка на добрата работа, която имахме с него в предишното НС, и като цяло на идейната ни близост с ПП”, обясни съпредседателят на дясната коалиция Христо Иванов след заседанието на групата снощи. И уточни, че
изборът за шеф на НС всъщност не е свързан с личните качества
на кандидатите “Никола Минчев е председател, който заслужи огромна обществена подкрепа и ние го харесваме, от г-н Желязков също имаме добри впечатления”, каза Иванов. Още преди да вземат окончателно решение, от ДБ предупредиха, че водещото е политическото рамкиране.
Подкрепа за Минчев се очаква и от БСП, щом Вигенин отпадне след първия тур - има подкрепата само на 25-имата червени депутати. Така “Промяната” вероятно ще събере 98 гласа.
“Възраждане” настояват, че ще подкрепят единствено своя човек Петър Петров. Той самият отхвърли опцията за игра с кворума и посочи, че няма спомен партията да не е участвала в гласуване.
Всичко зависи от това как ще бъдат формулирани временните правила за избор на председател, коментира преподавателят по конституционно право Наталия Киселова. Убедена е, че юристите на НС са много добри и ще направят така, че в сряда да има председател. Доц. Киселова също разви хипотезата, че ако никой на първия тур не получи повече от половината гласове на участвалите във вота, се отива на балотаж между първите двама. Тогава може партиите, чиито кандидати не са стигнали балотажа, да подкрепят някого от първите двама. Тя не изключи възможността Минчев да събере повече гласове.
Единственото, в което са категорични всички юристи, е, че
Вежди Рашидов не може да остане начело
на парламента, какъвто сценарий вече се завъртя. “Той дава старт на НС като най-възрастен депутат и е церемониал-майстор, а не е избран председател. Затова и няма право нито да свика заседание на следващия ден, нито да разпределя закони”, обясни бивш опитен депутат. Напомни, че по подобен казус има и произнасяне на Конституционния съд от 1992 г.
Така или иначе, ситуацията е първата подобна в новата ни парламентарна история. Винаги се е следвало правилото най-голямата група да предложи председателя, а опозицията да излъчи една алтернативна кандидатура и изборът да е само между двама. Като не е задължително първият да спечели. Така бе в 42-ото НС, когато БСП като втора сила издигна Михаил Миков и той надви номинираната от ГЕРБ Цецка Цачева. Тогава гласовете бяха почти равни, като “Атака” не участва във вота. За Миков гласуваха 118, “против” бяха 97. Цачева бе подкрепена от 96, 117 бяха “против”, а един се въздържа.
По същия начин бе и в 45-ото НС, когато
всички се обединиха
против ГЕРБ (отново първа политическа сила) и избраха Ива Митева от ИТН срещу Цвета Караянчева.
В 46-ото събрание БСП пак игра с Вигенин като алтернативен кандидат, но Ива Митева събра повече гласове. А в последния 47-и парламент “Възраждане” издигнаха опонент на Никола Минчев - Цончо Ганчев.
Играта на инат с 4-ма кандидати, с която стартира новият парламент, бе разчетена от политически анализатори като сигурен знак, че той няма да има дълъг живот. Все по-вероятно става 48-ото НС да проведе 30 заседания и да се разпусне предсрочно като предходните три събрания. Точно 30 са пленарните дни до Нова година, в които да се приемат спешните закони по плана за възстановяване и бюджетът за догодина.
Към такъв развой сочи и провалът на мисия “Диалог”, както нарекоха поканата си за разговори с парламентарните сили Росен Плевнелиев и Соломон Паси. Двамата бяха излъчени от ГЕРБ за медиатори, но вчера стана ясно, че само ДПС и “Български възход” са готови за срещи, в които да се търси обратният път към политическия диалог. Отказът на “Промяната” и ДБ дойде още в понеделник, а вчера и БСП отклони поканата. Няма нужда от медиатори, които не е ясно кого представляват, а от преки разговори, обяви Христо Проданов от соцръководството.
