Преди имало тестове, но отпаднали заради незаконосъобразност на наредба
През 2017 г. опитват да ги въведат отново, но без успех
МВР прави 2 теста за служителите си, но нито един от тях не мери корупционен риск, показа проверка на “24 часа”.
Дали са вземали подкупи, се проверява само при конкретен сигнал и по разпореждане на министъра. От 2 г. обаче не е имало подобен случай, разказаха запознати с практиката.
Темата с интегритета на полицаите стана актуална след случаите за връзки на дрогирания Георги Семерджиев с униформени и ескорта с патрулка на Димитър Любенов с поршето.
Една от причините е, че и в двата случая се разбра за поведението на полицаите само защото последваха тежки катастрофи със загинали.
Оценка за риск от корупция с тест се прави само при започване на работа във вътрешното ведомство. Там кандидатите за полицаи решават тест от 2 части. Първата мери интелигентността им. Втората определя психиката, личността на кандидатите. Точно там се преценява и дали кандидатът има склонност към корупция.
В изпита има въпроси като например “Ако спрете пътен нарушител, но той е с бременната си жена в колата и ви каже, че бързат за родилното и ви даде 20 лева, бихте ли ги пуснали?”. На теста отпадат 20-30% от кандидатите, стигнали до този етап на конкурса за постъпване. След него са само събеседването и полицейската школа. Причината за отпадането обаче почти никога не е в заключението за склонност към корупция, което е налично при не повече от осем на сто от кандидатите. Една от причините е, че в него изрично се посочва, че се мери само нагласа.
Веднъж постъпили в МВР, полицаите могат да се окажат на тест за корпупция само при вече подаден сигнал за конкретен случай. Той трябва да бъде описан много подробно. Тогава се минава на полиграф в Института по психология към МВР.
За да се стигне дотам, обикновено прекият ръковидител на полицая докладва на шефа на областната дирекция. Той предава на министъра, а дирекция “Вътрешна сигурност” назначава изследването.
Задават се изключително конкретни въпроси. Ти взе ли подкуп от 20 лева от човека, който е карал без светлини на 10 октомври?, е добър въпрос.
Какво те накара да вземеш 20-те лева, обаче е недопустимо питане. В него има презумпция, а и не може да бъде отговорено ясно с “да” или “не”, обясняват от Института по психология към МВР.
Казват обаче, че от началото на пандемията от коронавирус не са имали нито един изпратен служител на подобно полиграфско изследване. Преди пък били по не повече от един за 2 месеца. Имало полицаи от всякакъв тип - пътни, униформени от Охранителна полиция, криминалисти. Потвърждавали се около 50% от сигналите. Тогава се започвали досъдебни производства. Какво се е случило с тях обаче, от института не знаят.
От 2 години те провеждат и друг тип тестове, които са при констатирани психологични проблеми на даден служител. Те са уредени в наредба номер 307 на МВР. Но откакто действат, са тествани едва няколко души. Още толкова се отървали, като си взели болнични и така отложили проверката. Един не се явил без уважителна причина и бил уволнен. В момента обжалва. Общо обаче случаите са под 10.
По тази процедура се тестват служители, които са дали отклонение от обичайното си поведение. Така например имаше един, който беше преживял лична трагедия. Започнахме да работим с него, но се случи да се напие. След това отново почнахме работа, целта е да се възстанови напълно.
Процедурата е създадена за служители, които са вече обучени, добри са, но им се е случило нещо.
Идеята е с нашата помощ да им помогнем да го преодолеят, обясняват от института. И добавят, че има опция полицаят да излезе в шестмесечен неплатен отпуск. През това време се работи с него.
От института обясняват, че новата процедура не е като тестовете за реподбор, въведени през 2001 г. и отпаднали 6 години по-късно. Те също се правеха по сигнал. Премахването им след еврочленството ни през 2007 г. било свързано с транспонирането на законодателството ни - въпросните тестове били въведени не със Закона за МВР, а в инструкцията за прилагането му. Съдът ги отмени като незаконосъобразни. 15 г. по-късно обаче никой не е предлагал въвеждането на този подбор отново. Всички полицаи, служили тогава в МВР, са категорични, че макар и замислен добре, инструментът се оказал в ползва за политически чистки.
Със същата наредба били уредени и тестовете за корупционен риск. При тях нямало полиграф, само тест и събеседване. Когато се покаже склонност към подкуп, човекът се вадел от средата, която допринасяла за това. Например пътен полицай ставал квартален инспектор. След няколко месеца следвал нов тест, а при повторна склонност - забележка, забрана за повишение, понижение. Уволнени заради склонност към подкуп обаче нямало, си спомнят тогавашни полицейски началници.
А последните полицаи, ходили на подобни тестове, са антимафиотите от ГДБОП. През 2013 г. службата се вля в ДАНС и остана там 2 години. Тогава всичките над 1000 служители били подложени на тестовете на агенцията. Сред тях бил и полиграф с директни въпроси, както и тест с описани ситуации. Около 60 души се провалили и не преминали на работа в ДАНС.
Темата за проверката на корупционния риск бе върната в дневния ред от вътрешния министър през 2017 г. Валентин Радев. Той и екипът му разработиха проект, който дори бе пуснат за обществено обсъждане. Година по-късно обаче Радев напусна МВР заради катастрофата в Своге, при която загинаха 20 души. Проектът остана в МВР и при наследника му Младен Маринов, но така и не се стигна до приемането му.
В него тестовете бяха предвидени като симулация на реално съществуващи ситуации, свързани с изпълнението на служебната дейност на проверявания държавен служител. Те щяха да се извършват без неговото знание и съгласие.
