България е на второ място в света по смъртност от COVID-19. Страната ни е дала 5480 жертви на един милион души, като е изпреварена единствено от Перу с 6425 загинали на 1 млн. В сравнение средното число за света е 828.
71% от всички смъртни случаи в света се дължат на хронични и незаразни заболявания. Това значи, че можем да владеем съдбата си като хора и здрави индивиди. Средната продължителност на живота пък е спаднала с между година и година и половина. Това сочат данните от доклада, подготвен от екипа специалисти на "ПанЕвропа". Той бе представен на дискусията "(не?)ПОБЕДИМИТЕ ПАНДЕМИИ".
Докладът съдържа анализи на вредните навици, които са придобили пандемичен мащаб - тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, заседнал начин на живот, твърде многото време, прекарано пред екраните. Показано е и колко плаща обществото заради това, че не се справя с вредните навици превантивно. Така целта на екипа е да се създаде един мултидисциплинарен екип, който да отговори защо днес живеем по-дълго, но не сме по-здрави.
"В отговор на лавинообразните кризи, с които се научихме да живеем - здравна, социална, икономическа, политическа, като че ли здравната отстъпва на другите, които изискват спешни решения днес и сега. Независимо дали говорим за войната в Украйна или опитите и неспособността да създаваме правителства. Но всички други теми трудно биха намерили решение без здраво общество", каза Гергана Паси - председател на "ПанЕвропа". Тя обърна внимание, че това не е тема, с която може да се справи само една неправителствена организация, а с нея трябва да бъдат ангажирани и държавниците, и бизнеса.
"Храненето е свързано с ролята на храната като мощен епигенетичен модулатор, тъй като храната е източник не само на необходимите елементи за поддържане на нашите тяло и енергия, но също и на тези биоактивни молекули, които могат да променят изявата на нашата генетика", обясни доц. Милена Георгиева от Лабораторията по Молекулярна генетика към Института по Молекулярна биология - БАН.
Броят на хората с наднормено тегло в света се е утроил от 1975 г. насам. Така наднорменото тегло и затлъстяването вече убиват повече хора отколкото глада. 800 милиона души са отчетените с наднормено тегло в световен мащаб към 2022 г. Стряскащи са данните и за децата, като прогнозите са затлъстяването при тях да скочи с 60% през следващото десетилетие. А това, което се случва в ранните етапи на живота, дава резултат напред във времето.
Медицинските последствия от наднорменото тегло на населението се очаква да възлязат на 1 трилион долара до 2025 г. А един от всички рискове за хората със затлъстяване е, че при тях рискът да се разболеят от коронавирус е два пъти по-голям.Намаляване на съдържанието на мазнини, захар и сол в преработените храни, осигуряване на здравословни храни на достъпни цени, подкрепа от бизнеса и държавата за програми, насърчаващи редовната физическа активност са част от решенията на проблема със затлъстяването, които докладът предлага.
Според доц. Георгиева трябва да има и правилно етикиране на хранителните продукти, особено на тези, които са по-апетитни за децата, за да може родителите да са наясно със съдържанието и доколко то е подходящо за детето им.
Злоупотребата с алкохол е друг вреден навик, превърнал се в пандемия. Тя е рисков фактор за над 200 вида заболявания и травми, както и причината за 3 милиона смъртни случая годишно или 5,3%.
"Според СЗО здравето не е само отсъствие на болест, а и състояние на благополучие", посочи проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация. "Алкохолът и другите пороци може да бъде катализатор на настроение, но не може да измести фокуса ни на живот. Защото когато превърнем тези пороци в начин на живот, се сблъскваме с това, което виждаме по улиците на България", каза още той.
По отношение на злоупотребата с алкохол, България отново е в челните позиции. По данни на Евростат през 2019 г. 8,4% от гражданите на ЕС са консумирали алкохол ежедневно, а в България те са били 10,2% от навършилите 15 години.Възможни решения, които от "ПанЕвропа" предлагат за справяне с проблема с алкохола са нулева толерантност към употреба на алкохол от непълнолетни и преди шофиране, широко оповестяване на рисковете от алкохола, образователни инициативи относно вредата.Интересен факт е, че концентрацията на алкохол в най-популярните напитки бира, вино и концентрат е подобна. Затова и порциите, в които се предлагат, са различни. Важно е да се обърне и внимание на това, че прекаляването с големи количества наведнъж е изключително вредно и причинява шок на организма.
8 милиона годишно са жертвите на тютюна годишно. Над 7 от тях се дължат на пряка употреба на тютюн. 1,2 млн. пък загиват заради пасивно излагане на дим. Положителна тенденция е, че броят на пушачите намалява леко през годините, като по данни на СЗО се очаква пушачите през 2025 г. да са 1,27 млрд.
Според проф. Момеков пушенето има и социален елемент. Между 10 и 25% са намалели пушещите в България от 1990 до 2019 г. Такава е и тенденцията в Европа, Северна и Южна Америка.
Прекомерната употреба на електронни екрани и дигитални устройства е един от новите вредни навици, които стават все по-разпространени.
"Устройствата не причиняват психични устройства, но те карат хората, които имат проблемни усещания, да страдат по-силно", обясни психологът Детелина Стаменова. "Децата, които са прекарали повече време в стаите си с устройствата си, са тези на родители, които си гледат телефоните повече", посочи тя.Интернет гейминг зависимост, проблемна употреба на интернет, онлайн порно зависимост, пристрастяване към социалните мрежи - всички те са индикации за пристрастяване към дигиталните устройства.
Самата зависимост пък може да доведе до затлъстяване, самота, гръбначни изкривявания и късогледство, което може да засегне и до 50% от населението през следващите години. Забелязва се и нов вид изкривяване, породено от определена стойка пред екрана. Затова и Стаменова препоръчва честите профилактични прегледи на децата. Тя предлага и друго решение - въвеждане на изисквания за разработчиците на игри, предвиждащи спиране на играта след определен период от време.
Здравната тема е тясно свързана и с икономиката, тъй като тя зависи от потреблението на нездравословни стоки. Макроикономистът Аркади Шарков представи данните за смъртността в България и Европейския съюз в следствие на масовите вредни навици. Статистиките показват, че България отново води - 24 на 100 000 е средната смъртност в ЕС през 2019 г. от ниска физическа активност, докато в България нивото е 35. Това значи, че 2440 души са починали в България. 80,4 млрд. евро годишно в ЕС отиват за лечение на незаразни болести като коронарна болест на сърцето, диабет, колоректален карцином и др.
"Колкото и да сме амбицирани да разпространим темата в публичното пространство, сме наясно, че сме безпомощни, ако няма ответна реакция от всички заинтересовани и допринасящи към тази картина в интерес на всички българи. Планираме да стартираме този разговор в обществото през медиите. Второ, разбира се, ще запознаваме всеки един министър на здравеопазването, независимо в кое правителство е и колко живот ще има. И трето ще каним бизнеса настоятелно да допринася за това да намаляваме заедно вредата", каза Гергана Паси.
