Местната власт подготвя стратегия за развитието на уникалния комплекс
„С подписката, която е разпространена от 30 септември в работилниците в етнографския комплекс „Старият Добрич” в град Добрич, искаме подкрепата на граждани и общественици за сдружението на майсторите, което сформирахме за запазването и развитието на етнографския комплекс, който е уникален, и на занаятите. В момента обаче в него не идват туристи, работилници затварят, калдаръмите не са в добро състояние, а нашата кауза е да съхраним и предадем на следващите поколения това, което ние сме наследили, съхранили и развили – традиционните и художествени занаяти” – заяви майсторът ножар Иван Митаков, председател на Сдружението на майсторите, упражняващи традиционни и художествени занаяти в ЕК „Старият Добрич“.
„Според устава на сдружението, създадено наскоро – на 19 август, и целите ни, на първо място ще работим за съхранение на занаятите и осигуряване на приемственост. Следващата ни задача е да работим активно с общината в град Добрич, като смятаме да се включим във всички инициативи по календара й” – обяснява Митаков.
„Вече сме провели срещи с временната комисия, съзададена по решение на Общинския съвет, която трябва да подготви стратегията за запазване и развитие на етнографския комплекс, даваме идеи. Наемите не са високи, бих казал,че са разумни.
Необходимо е да се рекламира комплекса, да се водят разговори с туроператорски фирми и курорти, да се подобри инфраструктурата, което е необходимо да се направи час по-скоро” – добавя Митаков.
Според майстора-резбар Койчо Койчев, причината за сегашното състояние на комплекса е вниманието или по-скоро липсата му на общината към занаятчиите.
„В етнографския комплекс „Старият Добрич” всички сме действащи майстори, чиито ателиета работят. Има организации, които правят изложения на занаяти, но в управителните им съвети няма нито един занаятчия. Смятаме, че те са създадени, за да усвояват средства по европейски и национални програми, които по никакъв начин не достигат до занаятчиите. Представителна за нас е Националната занаятчийска камара, на която сдружението е член” – казва още Митаков.
„Всички се обединихме около каузата - комплексът да се запази като работещ занаятчийски център, където се съхраняват и популяризират традиционни и художествени занаяти. А проблемите ще решаваме с обединени усилия.
В комплекса работят 19 ателиета – ножар, зограф, грънчар, художествена обработка на кожа, художествена обработка на тъкани, кожар, дърворезба – две ателиета, обущар, кноговезец, тъкачница, симитчия (геврекчийница), бозаджия, кафеджия, берберница, ателие за изработка на национални костюми, ателие шевици, бъчвар, сиропчийница, гостилница и хан.
В три от тях има приемственост между поколенията майстори занаятчии. В страната има само 4 етнографски комплекса и с общи усилия трябва да развиваме нашия” – заявява Митаков.
