- Само колегите им от Западните Балкани изостават от тях
- По покупателна способност са по-напред в класацията, България обаче заделя най-малко от бюджета си за образование
Три пъти са увеличени заплатите на българските учители за последните 10 г. Но дори този ръст на доходите не е достатъчен, за да ги отлепи от мястото на най-бедните преподаватели в ЕС. А под доходите на българския учител са само колегите му от Западните Балкани.
Фрапиращи са разликите в учителските заплати в различните държави
в Европа. И не е случайно, че в началото на учебната година през септември хиляди преподаватели излязоха по улиците в Будапеща с искане за по-високо заплащане. Учителите във Великобритания се канят да стачкуват със същото настояване.
Според статистиките годишната брутна заплата в средните държавни училища, с която започва един млад преподавател през 2020/2021 г., варира от 69 076 евро в Люксембург (най-високата) до 4233 евро в Албания (най-ниската). Въпреки значителното увеличение в последните години в България тази категория работещи остава най-ниско платената в ЕС в сравнение с колегите си - 7731 евро годишно. По-малко получават единствено в страните от Западните Балкани - Северна Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина и споменатата вече Албания.
Сравнително близо, но все пак с малко по-високо заплащане от българите са учителите в Полша (7908 евро), Румъния (8027) и Унгария (8063).
Както е видно, разликата в заплащането в Люксембург и България е почти 10 пъти. В първата десетка на стартиращи заплати в сектора са още Швейцария (66 972 евро), Германия (54 129), Дания (47 980), Исландия (45 468), Норвегия (40 479), Австрия (39 172), Нидерландия (38 413) и Ирландия (37 692).
Богати държави като Франция (26 839 евро) и Италия (24 297) са в златната среда. Там учителите печелят 2 пъти по-малко от колегите си в Германия.
Учителските заплати у нас все пак бяха увеличени значително тази учебна година и стартовата годишна заплата в бранша вече минава 9 хил. евро.
Всъщност българските учители стоят малко по-добре сред колегите си в ЕС, когато се погледне покупателната способност на заплатите. Тук нашите преподаватели изпреварват колегите си от Полша, Унгария, Словакия и Латвия, но са едно място след македонците.
Изненадващо е 11-ото място на Турция, където покупателната способност на новите учители изпреварва тази в Норвегия, Франция, Италия, Португалия, Финландия и др.
Най-висока покупателна способност имат стартовите учителски заплати в Германия, следвана от Люксембург, Швейцария, Дания и Австрия, а най-ниска е тя в Словакия и Албания.
Макар да си остават най-ниско платените в ЕС, у нас учителите са получили едно от най-големите в общността увеличения през последните 10 години - със 180%. По този показател те се нареждат на трето място, като само колегите им в Литва и Румъния са отбелязали по-голям ръст. В същото време в силно развитите европейски страни увеличението е в рамките на 10-20%, защото преподавателите са били с добри заплати и преди 10 години за разлика от унизителното тогава заплащане на българските. През 2009/2010 г. стартовата учителска заплата
у нас е била едва 2761 евро на година,
докато в Люксембург и тогава е била над 60 хил. евро, или конкретно 63 895 евро. Единствената държава, в която през последното десетилетие, учителската заплата е намаляла, е Турция. Там годишното възнаграждение е спаднало с 10%.
Що се отнася до съотношението към минималната заплата, то през 2020/2021 г. учителите у нас са вземали 1,9 пъти повече и така влизат в първата десетка. Преподавателите в Германия са пред всички останали с 2,8 пъти над минималната заплата, докато поляците са най-зле - там хората в класните стаи вземат едва 1,1% над най-ниската заплата в страната. Средно в 21 обхванати европейски страни съотношението е 1,86, но във Франция и Гърция например то е едва 1,4.
По показателя съотношение на заплата към БВП на глава от населението в съответната държава българските даскали са в златната среда с показател 0,78 - същия като в Албания, но и в Нидерландия. Много от учителите в богатите и икономически развити членки на ЕС са в групата след българите. На първо място е Северна Македония с показател 1,28, следвана от Черна гора, Германия, Испания и Босна и Херцеговина. Последна е Ирландия с 0,45.
България слиза рязко надолу, стане ли въпрос за парите за образование в държавния бюджет. Докато в европейския първенец Исландия те са 7,7%, а в първенеца в ЕС Швеция са 7% от общите бюджетни разходи, у нас са предвидени 4% по данни на Евростат. Единствено Румъния и Ирландия харчат по-малко.
Средно в ЕС за образование се отделят 5%
В 27-те членки един учител е отговорен за 13,6 деца от началното училище, показват още данните. В България на преподавател се падат по 11,2 деца. Най-натоварени са учителите във Великобритания, които се грижат за 19,9 малчугани, следвани от Румъния с 19,2 и Франция с 18,4, а в Гърция се падат едва 8,4 деца на учител. Според Евронюз гръцкият случай може да се приеме за идеален, като положението е подобно в Люксембург - 8,9 деца, и Унгария - 10.
Въпреки всеобщия европейски стремеж учителските заплати да растат дефицитът на преподаватели в началния и средния курс остава драматичен. Най-тежко е в Германия, където в началото на тази учебна година са останали 30 000 незаети позиции. В Полша не стигат 20 000 учители, в Унгария - 16 хил.
Под 35 г. е всеки 6-и преподавател
Общият брой педагогически специалисти през учебната 2022/2023 г. към 7.10.2022 г. е 92 855. От тях до 35-годишна възраст са 16 461. От общия брой учители 2639 са пенсионери.
Средният успех в дипломата на учениците, кандидатстващи за учители, расте през последните години с висок темп. Макар той все още да е по-нисък от средния за всички кандидат-студенти, ножицата между тях постепенно се затваря. Това означава, че желаещите да учат за учители вероятно са по-мотивирани от преди, те са обект на все по-сериозна конкуренция, а в специалностите се приемат все по-добри ученици. Можем да допуснем – макар и с много уговорки, - че по-добрите ученици ще са по-добри студенти и ще станат по-добри учители, се казва в анализ на Института за пазарна икономика.
Повишаването на заплатите в сектора е ускорено, като осигурителният доход на завършилите учители расте по-бързо от средния след 2017 г. Най-малко 1486 лв. получават учителите от 1 септември 2022 г. Това е увеличение с 5%.
Ръстът на заплатите в средното образование от 1 септември е втори за тази година - над вече дадените 12,3 на сто от 1 април. Еднакво с учителските заплати се увеличават възнагражденията на ресурсните учители, възпитателите, ръководителите на направление “Информационни и комуникационни технологии”, логопедите, психолозите, педагогическите съветници, корепетиторите, хореографите, рехабилитаторите на слуха и говора и треньорите по вид спорт в образователните институции.
Минималната основна заплата на старши учител и старши възпитател е 1533 лв., а за главен учител и главен възпитател - 1592 лв. За заместник-директор бяха предвидени най-малко 1675 лв., а за директор - 1810 лв. Индивидуалните основни заплати на непедагогическия персонал се увеличиха с 4%.
