- За 16 г. обвинението се сменя от умишлено убийство с особена жестокост до причиняване на смърт по непредпазливост
- Борис Механджийски е един от петимата служители на МВР, признати за виновни
- Заради давност те не отиват зад решетките, но вече са били в килиите по 8 месеца и имат право на обезщетение
След 16 г. съдебни дела и 8 месеца в затвора полицай осъди прокуратурата за 5000 лв. обезщетение за морални вреди.
Борис Механджийски - един от петимата униформени от Благоевград, окончателно признати за виновни за причинена смърт по непредпазливост на Ангел Димитров-Чората, осъди на първа инстанция прокуратурата за неимуществени вреди, защото е лежал 8 месеца в затвора. Решението е на Софийски градски съд и подлежи на обжалване.
Чората почина на 10 ноември 2005 г. при задържане на улицата в Благоевград по време на акция “Респект”. (Кой е той - виж карето). След като му сложили белезници и го съборили на земята, полицаите Борис Механджийски, Иво Иванов, Георги Калинков, Янко Граховски и Мирослав Писов не са взели всички предпазни мерки, за да не се задуши задържания от тях. Според последното становище на ВКС от март м.г. те е трябвало да го обърнат по гръб или настрани, да го изправят или да му свалят белезниците. Заради изтеклата давност обаче петимата не влизат в затвора, но тъй като вече са лежали по 8 месеца зад решетките, имат право на обезщетение.
“Ще обжалвам съдебното решение пред Апелативния съд. Искът ми е уважен частично. Сумата от 5000 лв. е
несъразмерна с преживяното от мен, семейството и близките ми
от вкарването ми за осем месеца в затвора заедно с другите колеги. За имуществените вреди искът ми е изцяло отхвърлен. Бях управител на банка, преди да ме вкарат в затвора. Лишен съм от доходи за този период. Съдът хем признава, че неправилно съм бил в затвора и по този начин съм ощетен, хем ми присъжда само 5000 лв. В съдебното решение има допуснати две фактически грешки, които на втора инстанция ще посоча”, коментира Механджийски. Сега той оглавява дирекция “Финанси и управление на собствеността” в община Благоевград.
Все още не са приключили идентичните дела, които водят колегите му Иво Иванов и Георги Калинков, а Янко Граховски живее в Германия и се е отказал да се бори.
Мирослав Писов също не търси обезщетение от прокуратурата. “През 2014 г. пуснахме такива искове. След решение от март 2021 г. аз се отказах да подновя иска. Не ми се занимава отново с ходене по съдилища. Искам да стоя колкото се може по-далеч и да не си създавам допълнително психическо натоварване”, коментира Писов.
Обвинението, повдигнато на петимата след смъртта на Чората, бе променяно няколко пъти - от умишлено убийство с особена жестокост, през умишлено убийство, тежка телесна повреда, довела до смърт, до убийство по непредпазливост. Някъде по средата мъжете бяха и напълно оневинени.
Още през декември 2005 г. военен прокурор прекрати обвинението, но актът му бе отменен, защото съдът стигна до извода, че става дума за умишлено убийство. Делото бе върнато за допълнително разследване. По-късно съдът още два пъти е връщал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснато нарушение на процесуалните правила.
“Основните забавяния в производството са допуснати в съдебната му фаза”, установи Инспекторатът на ВСС, който разгледа жалбите на петимата полицаи за продължилото извън разумните срокове дело.
На тях им било предложено да подпишат споразумение и да получат от Министерството на правосъдието по 4500 лв. обезщетение. Те обаче отказали, за да могат след това да заведат граждански дела за морални вреди.
Първоначално Мирослав Писов беше осъден на 19 г. затвор, а останалите - на по 18 г. от Софийския военен съд. След това делото се завъртя на различни инстанции, присъдите им бяха намалени, а през 2011 г. ВКС окончателно ги оправда. Тогава обаче
наследниците на починалия пуснаха жалба до Европейския съд по правата на човека
и през 2014 г. оттам излязоха с решение, че има нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Въз основа на това решение тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров поиска възобновяване на делото. След още 4-5 г. обикаляне по съдилищата на 19 април 2019 г. ВКС постанови ново окончателно решение, с което на петимата полицаи бе наложено наказание по 7 г. лишаване от свобода. Още същия ден те бяха откарани в затвора в Бобов дол.
Тогава за втори път бе приложен извънредният способ за възобновяване на делото по искане на осъдените и главния прокурор. На 16 декември 2019 г. ВКС отмени решението от 19 април и изпрати делото за разглеждане от друг състав на ВКС. Същия ден, след 8 месеца зад решетките, полицаите бяха освободени. На 5 март 2021 г. ВКС постанови окончателно решение, с което приема, че са извършили убийство по непредпазливост, но поради изтекла давност не им налага наказание.
Още през 2014 г. Борис Механджийски предявил в Софийския градски съд искове срещу прокуратурата, с които настоява за обезщетение - първо от 500 хил. лв., но после коригира иска за 70 хил. лв. за неимуществени вреди и още 65 хил. лева за заплатите, които би получил като управител на банков клон. На тази позиция го заварва и решението на съда да влезе в затвора. Условията там са били тежки, констатира съдът. Механджийски е
бил в килия с рецидивисти,
възприемали го като част от системата, която ги е вкарала в затвора. Станал по-затворен, напрегнат, тревожен, несигурен, раздразнителен, с по-ниско самоуважение. Особено тежко е възприел осъдителните присъди срещу него. Трудно му е било да обясни на дъщеря си случващото се, както и да се справи с любопитството на хората. Споменът у него от преживяното все още е траен, категоричен е съдия Евгени Георгиев, който гледа делото по иска в СГС.
Важният въпрос, който съдът коментира, е
дали държавата дължи обезщетение, когато гражданинът не е бил оправдан,
а е бил признат за виновен, но без наложено наказание поради давност. Ако изтърпяваното наказание е същото или по-леко от това, което би наложил съдът, ако не е била изтекла давността, обезщетение не би се дължало, защото вреди не биха настъпили.
За гражданина настъпват вреди, когато изтърпяваното наказание е по-тежко от това, което би наложил съдът при неизтекла давност. Механджийски е лежал 8 месеца, а за убийство по непредпазливост наказанието е до 5 г. и не е ясно какво би било наказанието му. Съдът приема, че ако давността не е била изтекла, той е можел да получи и условна присъда. Правилото е, че при неяснота съдът приема резултат, благоприятен за по-слабата страна и затова приема, че дори и ВКС да му беше наложил лишаване от свобода, присъдата е щяла да бъде условна.
Според съда 5000 лв. е справедливо обезщетение за неимуществените вреди. Магистратите обаче отхвърлиха изцяло иска за имуществени вреди, защото са установили, че банката не би сключила трудов договор за управител с обвинен за убийство. “Банката би прекратила трудовия договор с Механджийски дори и той да не е изтърпявал наказание лишаване от свобода, но да е бил признат за виновен. Ето защо Механджийски е претърпял загубата на доход не от действията на прокуратурата, а поради това, че е извършил убийство по непредпазливост”, мотивира се съдия Георгиев.
Подозират умрелия, че бил сводник и наркодилър, но не е осъждан
Срещу Ангел Димитров-Чората не е повдигано обвинение, не е бил осъждан и е с чисто досие. С акцията от 10 ноември 2005 г. криминалистите се надявали да намерят категорични доказателства, че Чората разпространява наркотици и склонява момичета към проституция. Полицейски групи започват обиски на дома му, където са били 5-годишният му син Райчо с майка си, както и в семейния хотел на родителите му.
Димитров е спрян с колата си около 21 ч пред блока на непълнолетната му приятелка. Оказва съпротива и се опитва да избяга. Повалят го на земята и легнал по корем, му поставят белезници. След около 5-6 минути той издъхва. Експертизи сочат като причина позиционна асфикция - притискане на тялото от самото тегло. Имал проблеми с белите дробове, наднорменото тегло, кървенето от носа и устата. Взимал кокаин.
