БСП: промяна или разцепване, но кой е алтернативата на Нинова - опозицията й още търси

Всичко е в ръцете на самата лидерка, в събота решението на пленума ще зададе посоката

Идва ли краят на БСП? Или поне на тази, която познавахме досега. След петото място на партията след 2 октомври, промените са неизбежни. А дали ще са за добро и обновлението ще даде нова енергия, или разцепване, предстои да видим.

Първият сигнал за посоката ще прозвучи на пленума в събота. Лидерката Корнелия Нинова обяви, че няма да подава оставка. Чуват се гласове да го направи. Дори най-голямата организация - БСП в София, гласува в четвъртък, че трябва

да се свика конгрес,

който да направи промяна в ръководството и да "приеме мерки за идейно, програмно и организационно укрепване на партията".

Дали “Позитано” ще чуе гласа на вътрешната опозиция? И как ще отговори? Решенията днес ще очертаят съдбата на партията. Защото, ако не направи сама промени, столетницата я чака

тъжното бъдеще на бутикова партия - нещо като съдбата на СДС

Всъщност е впечатляващо, че БСП успя да просъществува 30 години след промените в този си вид. За разлика от посестримите си - наследници на компартиите в много страни в Европа, които се разпаднаха почти веднага след промените.

Но от онази милионна подкрепа през 1990 г. днес столетницата е на 9% и 232 хиляди гласа.

За първи път в 130-годишната си история БСП изпадна от класацията на основните сили в държавата. Не втора, не трета, а пета и само

5% надолу я изваждат извън парламента

А това е спирала, от която връщането е химера.

Нинова отново е убедена, че вината за този резултат не е у нея. Дежавю за БСП. След дългата поредица от загуби, която имаше при Сергей Станишев, сега партията е в същия филм.

11 пъти губи избори Станишев

до 2014 г., но все не подаваше оставка, докато не опря дъното с кабинета “Орешарски”. И оправданията му бяха все с по-важни дела за вършене за държавата. Звучи познато?

Единствените спечелени избори през тези 6 г., в които тя е начело на БСП, са тези за президент през 2016 г. След това Нинова загуби почти спечелени избори през 2017 г., когато я сочеха за победител, а се оказа втора. И на първите избори през 2021 г., когато социолозите ѝ отреждаха второ място, а БСП се класира трета. И така... до петото място.

Дори най-добрата роля, която партията е играла в парламентите в новата история - на силна и конструктивна опозиция, вече е заета в новото 48-о НС - заявката направиха бившите ѝ коалиционни партньори от “Продължаваме промяната”.

В предишния парламент Нинова успя от четвъртото място да направи БСП управляваща и да ѝ даде легитимация като партия на промяната, но този сценарий едва ли ще се повтори. Съюзът с дясната ДБ и с неопитните млади политици от ПП ѝ се отрази, но все пак участието на социалистите в коалицията “Петков” не донесе онзи срив, който те имаха след излизането от управленията на тройната коалиция и Орешарски. Истината е, че БСП дори

излезе от това управление като печеливша

- изпълнила голяма част от обещанията си и наложила силна социална политика. Но много от социалистите по места видяха безпринципност в прегръдката с десните. Остана и лошият послевкус от темата с оръжията за Украйна. Да, на документи България не изнесе и един куршум, както се зарече Нинова, но се засилиха доставките за Полша - на една граница разстояние от войната.

Със сигурност сред причините за резултата на БСП са и ниската избирателна активност, и вотът с машини, уплашил немалка част от възрастните българи. Да не забравяме и естествения ход на живота, отнемащ именно от електората на столетницата.

По-големият проблем обаче е, че хората не разпознават БСП като алтернатива. И то в момент, в който бедността и неравенствата стават все по-големи, социалната криза е тежка и обществото има нужда от силни леви политики. Но явно не точно БСП е социалната партия, от която хората в най-бедната страна в ЕС имат нужда.

Ето, социалистите увеличиха пенсиите, но “Промяната” много по-успешно артикулира тази тема в своите послания. А значителна част от левите гласове отидоха не само при Кирил и Асен, но и при “Възраждане” и Стефан Янев.

Така че явно е време “Позитано” да си даде сметка, че всичко, което прави, не дава търсените резултати и е време да чуе гласовете за промяна. Защото непрекъснатите войни вътре в партията отблъскват хората, БСП се самоизяжда.

Може ли партията да преодолее катастрофата?

Пленумът ще е първото преброяване на силите опозиция VS Нинова.

Истината е, че в момента няма механизъм, по който лидерката да бъде сменена, ако сама не пожелае. Тя е пряко избрана и в устава не е разписана процедура за отстраняването ѝ.

От мига, в който въведоха вътрешнопартийния вот, от опозицията се усетиха за това и се борят за промяна на партийната конституция и връщане на водещата роля на конгреса, но без успех. Там лидерката има превес сред симпатиите на делегатите. А дори и да успеят да свикат конгрес сега и да прокарат промени в устава, стои рискът партията

да бъде вкарана в поредица от съдебни процедури

по жалене на решения на прага на задаващите се нови предсрочни избори.

Така единствената възможност за някаква промяна остава Нинова да се оттегли доброволно и конгресът да избере неин временен заместник, който да подготви партия за пряк вътрешен вот за лидер. Но тя заяви, че оставка няма да дава. Необяснимо запъване, след като е ясно, че отиде ли на нов пряк избор, Нинова пак ще победи. Макар че този път

опозицията има на своя страна

Румен Радев Президентът бе избран за такъв именно благодарение на Нинова, но двамата отдавна са в ледени отношения и той видимо взе страната на вътрешната опозиция с избора на служебното правителство. И така де факто се намеси във вътрешните червени битки. Това се тълкува като грешка от мнозина, защото атаките срещу Нинова и масовите уволнения на назначени от нея хора всъщност само консолидираха подкрепата в партията за нея. А и ѝ дадоха удобно извинение за загубата и сега Радев и опозиционерите ще са виновни за резултата.

Тук стигаме до проблемите вътре в самата опозиция, които също не са малко. Първата е

битката кой ще води бащина дружина

Оказва се, че противниците на Нинова не само нямат механизъм, с който да я сменят, но и нямат лице, което да го направи.

От една страна са тримата тенори, както галено ги наричат в партията - настоящият служебен правосъден министър Крум Зарков, кметът на Перник Станислав Владимиров и евродепутатът Петър Витанов. От година насам те обикалят страната и пълнят залите при срещи с членове и симпатизанти. Хората им се радват, защото са млади, говорят добре и носят полъха на промяната. Защо пък начело на партията да не застане триумвират?

От тримата засега най-ясно като кандидат за лидер се е заявил Крум Зарков.

Той стана част от ръководството, посочен лично от Нинова още през 2016 г., но постепенно се дистанцира и започна да не премълчава критиките си не само пред Изпълнителното бюро, но и публично. А след загубата на БСП миналата година, когато тя остана трета, единствен от приближените на Нинова поиска оставката ѝ. След което обяви, че е готов да се включи в битката за лидеркия стол. Зарков неясно защо като депутат бе твърдо против връщането на хартиената бюлетина и с гласа си в парламента остави машинното гласуване и с това охлади надеждата на социалистите да върнат възрастните хора при избирателните урни.

След като стана служебен министър, на Зарков все повече се гледа като на кандидата на Радев за лидер на БСП. Майка му - известната журналистка Анна Заркова, пък бе в ръководството на Инициативния комитет, издигнал го за втория мандат.

Станислав Владимиров

е един от най-успешните кметове не само на БСП, но и в национален план. А по време на водната криза в Перник успя да излезе от партийната премяна и да покаже държавническо мислене, като работи заедно с Бойко Борисов - тогава премиер, за справяне с проблема. За съжаление феновете на Станислав Владимиров виждат, че на него повече му, харесва кметския пост.

Шефът на делегацията на българските социалисти в Европарламента Петър Витанов

все по-успешно се налага не само на политическата сцена в Брюксел, но и у нас. Той е сред тези, които неуморно обикалят страната, за да чуят лично проблемите в партията.

Още знакови червени имена се спрягат за лидер. Като това на Калоян Паргов.

Дългогодишният шеф на червените в София бе трън в очите на Нинова, накрая бе отстранен от “Позитано” 20, което беше отново излишна война.

Националният съвет го наказа да не заема партийни длъжности за 1 година, но съдът го възстанови като член на пленума. Паргов обаче е човек, който знае какво иска и как да го постигне. Той е дипломат не само по образование, но и по призвание и след като Нинова го изгони, се дръпна тактично, но започна да обединява около себе си различно мислещите. Създаде и оглави Стратегически институт за национални политики и идеи (СИНПИ), в който излезе от партийната рамка - събра представители на целия политически спектър, за да мислят как да изведат България от кризата. С което остави мнозина в почуда дали се готви за лидер на партията, или за премиер.

Все по-упорито напоследък се върти името и на Явор Гечев,

един от основните критици на лидерката. Служебният министър на земеделието е едно от знаковите лица вляво. Той е първият младежки лидер и изгради стабилна организация, която днес също е опозиция на ръководството.

На преден план преди дни пак излезе и името на Кирил Добрев.

От дясна ръка на Нинова и неин пръв заместник в партията, през 2020 г. той се превърна в основния ѝ опонент.

Взе над 10 хил. гласа на вота за лидер тогава. Година по-късно Добрев бе изключен от партията с решение на Националния съвет, взето на подпис между Коледа и Нова година. И до днес е тайна какво скара двамата така жестоко, че между тях вече има истинска война, в която преди дни беше замесена дори прокуратурата. Опонентите на Нинова бяха видимо ядосани от действията на Петков, защото ходът му с обвинението и призовките, я направи мъченица в очите на левия електорат.

На целия този фон преди дни стана ясно, че на българската политическа сцена скоро се връща и Сергей Станишев. Той обяви, че няма да се кандидатира отново за президент на ПЕС, след като няма зад гърба си силна партия. А неофициално стана ясно, че е получил предложения за нова номинация от отделни социалисти и структури, от хора от левицата извън БСП, но не и от “Позитано” 20.

Станишев засега мълчи за бъдещите си планове, но бе категоричен, че каузата “левицата в България да бъде силна отново” е негова лична и ще работи за нея. Едва ли обаче намеренията му са пряко към лидерския стол в БСП. Той е първият българин с висок пост в европейската политика и най-дългогодишният председател в новата история на социалистите. Но те още се опитват да променят плоския данък, приет от неговото правителство, а и помнят целувката с ДПС на Орлов мост и последвалото сваляне на кабинета “Орешарски” от целунатия партньор.

Така че бъдещето на БСП е в ръцете основно на Нинова. Тя или ще се оттегли, като подготви свой наследник за поста (както я посъветва отдавна Румен Овчаров), или ще “изчегърта” окончателно вътрешните си противници. Първото е би било разумен ход. Второто ще доведе до разцепването на БСП.