Преди да подаде сигнал до “24 часа”, Мустафа Юсеин неуморно се бори за ремонта на участък от третокласния републикански път
“24 часа” призовава читателите си да заснемат най-разбитите пътища, които се нуждаят от спешен ремонт. Искаме да обърнем внимание и на пътища от общинската мрежа - не само разбитите, но и добре поддържаните, за да покажем и добрите примери.
Има междуградски и селски пътища, които въпреки кризата, липсата на средства за строителните компании и спрялата с месеци работа са в перфектно състояние.
Ще разкажем как успява местната власт да ги поддържа и кои са компаниите, които ремонтират и градят качествено, гарантирайки дълъг живот на обектите.
Когато ни пращате снимки и видеа, посочвайте кой е пътят и участъкът от него. Изпращайте вашите снимки и видеа на имейл [email protected] или на страницата ни във фейсбук.
Mустафа Юсеин е кмет на малкото кирковско село Кран. Неуморно, но за съжаление, безуспешно, той се бори за ремонта на републиканския път до селото. А на места асфалтът буквално липсва.
“Явно държавата отдавна ни е отписала
От време на време се появяват работници, хвърлят по някоя лопата асфалт, колкото да ни замажат очите, а ние ежедневно трошим колите си”, коментира кметът на Кран.
Затова и не се поколебал да се включи в кампанията на “24 часа”, с която призовахме читателите да ни изпращат снимки и видеа на най-разрушените пътища, които се нуждаят от спешен ремонт. Именно за окаяното състояние на пътя до с. Кран Мустафа Юсеин подаде сигнал до екипа ни.
Повече от 10 години селският кмет се опитва да насочи вниманието към проблема.
“В знак на протест миналата година платих винетката за личния си автомобил с жълти стотинки. Този януари станаха 10 години от усилията да разрешим проблема, затова събрах 970 монети по 10 стотинки, които платих на държавата за пътища. За повече от месец станаха 2,91 кг. Резултатът отново беше нулев”, описва напразните си усилия Мустафа Юсеин.
Според него разбитият участък е от третокласния републикански път III-592 Момчилград - Подкова - Кукуряк - Токачка - Крумовград и е с дължина около 17 километра. Отсечката свързва 8 села от 3 общини.
“В селото ни според последното преброяване живеят 171 души,
а с постоянен адрес са 240. Това са хора, които плащат не само винетки, но и данъци. Заради безхаберието на държавата те бягат от малките населени места. Убеден съм, че ако бездействието продължи, след още 10 години тук просто няма да останат хора”, твърди Мустафа Юсеин.
От АПИ отговориха, че е обявена обществена поръчка за проектиране за основен ремонт на пътя, който е с дължина над 67 км. Подадените оферти са 16 и предстои избор на изпълнител. На по-късен етап ще бъде обявена обществена поръчка за избор на изпълнител на ремонта.
За да привлече вниманието на обществеността към този регион, кметът на Кран построи каменна чешма, дълга 12 метра. Хората казват, че мюсюлманският обичай да построиш каптаж е за хаир - все едно даваш обет.
При нас, турците, има традиция да оставим нещо след себе си. Една поговорка гласи: “Магарето умира - остава самарът, човекът умира - остават делата му”, а аз реших да направя чешма”, разказва Мустафа Юсеин, който управлява вече 4-и мандат.
Той вярва, че всеки кмет трябва да благоустроява населеното си място - пътища, улици, водоснабдяване, канализация.
Вдигнал е чешма като замък, вдъхновен от местна легенда, според която през Средновековието в района е убит рицарски крал. Преданието разказва, че това е станало в коритото на реката, която и до ден днешен носи името Кралийска.
Преди да бъде преименувано, село Кран се наричало Крал дере
“Има исторически източници, според които през XIII век тук е имало битка между българи и войската на латинския рицар Бонифаций Монфератски. Това станало при похода му от Максимианополис (днешния Комотини в Гърция) към Родопите.
Край крепостта “Краностубион” над село Кран е минавал основен път за Беломорието. Българите правят засада на Бонифаций и той загива в битката.
Главата му е осолена и изпратена като подарък на цар Калоян”, разказа директорът на Регионалния исторически музей в Кърджали Даниела Коджаманова.
Според нея крепостта е описана преди повече от половин век, но обектът не е проучван и не са правени археологически разкопки.
За сметка на това през последните години крепостта често се посещава от иманяри.
Допреди 20 години районът е бил гранична зона и за достъпа на външни хора е имало ограничения. След отпадането им настава бум на иманярството. А в днешно време никой не се интересува по какъв път хората стигат до дома.