Китайците в България преди 10 години бяха 749, сега са 1683
Вече почти една четвърт от българите са на възраст над 65 години
Поне 199 селища в България са изгубили статута си според последното преброяване, а стотици общини ще се окаже, че не изпълняват условията да са самостоятелна община.
Според Закона за административно-териториално устройство на Република България, за да има община, е необходимо в населените места, които я съставляват, да има общо поне 6 хиляди жители
Според данните от последното преброяване обаче от всички 5257 населени места у нас 2561, т.е. половината, имат под 200 души население.
Има и 199 населени места, в които не живее абсолютно никой, показват данните.
Те все още не са обработени по общини, за да се види къде точно се намират тези населени места, но заедно с преизчисляването на избирителните списъци, което се налага заради обезлюдяването, промяната на статута на населени места ще е втората последица от новото преброяване.
Освен силното редуциране на населението, което на практика връща България в периода между 1934 и 1946 г. (виж инфографиката), последното десетилетие е състарило населението до степен почти една четвърт от него да е над 65-годишна възраст.
Българите над тази възраст вече са 23,5% от общото население, а преди 10 години бяха 18,5%. Хората на трудоспособна възраст бяха 68,3% преди десет години, а сега са 62,4%. Единствено децата под 15-годишна възраст са повече като дял от населението - през 2011 г. са били 13,2%, а десет години по-късно - 14,1%.
Демографията изчислява това с т.нар. коефициент на демографско заместване, който показва колко хора, на които през следващата година предстои да излязат от пазара на труда поради пенсиониране, ще бъдат заместени от младежи, които тогава ще навлязат във възрастта, в която могат да работят.
В това отношение най-добро е съотношението в Сливен, Варна и столицата, където процентите са съответно 79,4, 71,4 и 70,2. Това означава, че в Сливен например всеки 100 души, които ще се пенсионират, ще бъдат заместени от 79,4 човека, които ще навлязат на пазара на труда. В столицата те ще бъдат заместени от 70.
99,1% от преброените м.г. са с българско гражданство, като 0,5% от тези хора са с двойно. Гражданите на Европейския съюз, които пребивават постоянно в страната, са общо 10 549, като преобладаващата част от тях са от Германия, Гърция, Италия, Полша и Румъния. Има и значително по-малко като брой хора от Франция, Нидерландия, Белгия, Чехия и Испания.
Най-многобройната група чужди граждани у нас обаче са руснаците - 17 456, т.е. колкото за три самостоятелни общини. Заедно с украинците, които са 6163-ма, те съставляват толкова хора, колкото са всички граждани на страни от ЕС, пребиваващи постоянно в България.
Китайците, които са установени при предпоследното преброяване у нас през 2011 г., са били 749, а миналата година - 1683-ма, т.е. нараснали са повече от два пъти.
Почти всяко трето лице с чуждо гражданство, включително гражданите на ЕС, живее на територията на столицата.
Следващите области, които приютяват много чужди граждани, са Варна, Бургас - предимно руснаци, а също и Пловдив.
