Женени с деца, опитали в дурги професии,дори и в чужбина - това е профилът на най-добрите от випуск 2022
Три пъти "Заклех се!" прокънтя в историческото читалище "Надежда" във Велико Търново на 1 октомври на промоцията на четвъртия випуск медицински сестри и акушерки от Филиала на МУ - Варна. 24 красиви млади жени в един глас повториха обета на Флоранс НаЙтингейл, считана за основателка на професионалното сестринство. Последователките на Дамата с фенера, както е била позната тя в края на 19-ти век, обещаха да полагат добри здравни грижи, да поемат лична отговорност за професионалните си решения и постъпки, да запазят личната информация на своите пациенти. "От утре може да се наричате благородници и аристократи", насърчи дипломантките зам.-кметът на Велико Търново Нейко Генчев, припомняйки сентенцията, че
ако си спасил един живот,
си герой, а ако си спасил
100 - си медицинска сестра.
"Знам, че може да устоите на предизвикателствата. Направихте първия си избор. Дипломирането ще отвори нови възможности пред вас. Личните ви умения и мотиви ви помогнаха да стигнете до тук. Знайте, че само образованието може да промени бъдещето на страната ни. Мечтайте без задръжки и постигайте мечтите си", каза в академичното си слово на церемонията проф. Валентин Игнатов - ректор на Варненския медицински университет.
14 завършват специалността "Акушерка", 10 - за медицински сестри. Всъщност сред тях има и един мъж, който обаче не присъства на промоцията на Випуск 2022. "30% отпаднаха по време на 4 -годишното обучение. Не успяха да минат през ситото на над 100 изпита или при клиничната си практика в болницата сблъскаха романтичната си представа за професията с реалността", обясни доц. Диана Димитрова - директор на Филиал - Велико Търново.
"Четвърти випуск е и много, и малко. Ако го сравним с детската възраст, е едно току що проходило и проговорило дете, но за 4 години една сестра и една медицинска акушерка добиват такива знания и умения, с които могат още утре да започнат работа, не само в България, но и навсякъде в ЕС. Дипломите им са адаптирани и са по европейските изисквания, но за голяма радост всички те от Випуск 2022 остават да работят в България.Не е възможно с тези четири випуска да запълним огромния недостиг на медицински специалисти. Ще ни трябват още поне 10 г., за да наситим пазара", казва доц.Димитрова.
Женени с деца, опитали в други професии, дори и в чужбина - това е профилът на най-добрите от Випуск 2022 в старата столица. Първенецът на випуска Ростислава Кьорчева е майка на две деца, признава, че е водила сина си с нея на лекции, когато се налага, и никога не е мислила да става акушерка. /Виж интервюто б.а./
Повече от половината вече са на работа в здравните заведения на Велико Търново.
"Мисля, че намерих
своето място в екипа на
д-р Сибила Маринова - там
е най-голямата школа.
След като дойдох в търновската реанимация, видях ужаса ковид. Само този, койте не беше в болницата, не можеше да разбере какво е, колко е тежко за специалистите, недостига на кадри, но всеки един специалист се посвети на това, този ужас да свърши и да направим максималното да запазим хората", разказва тя.
Калина Лари пък е завършила сценография в Нов Български университет, преди да се отдаде на майчинството, а след това на призванието да помага на бебетата да идват на бял свят. Вече работи в реномирана акушерска практика в София. Не се изплашила да се премести в столицата, заедно с двете си деца на 11 и 13 г. "И за тях не е много лесно, обаче съм щастлива, че ме подкрепиха. На такъв етап от живота тези решения са по-съзнателни. Това дойде като гръм от ясно небе и всъщност преосмисляйки, реших, че това е нещото, което бих правила.Не знам дали до края на живота си, но е като път. МНого ми харесва и с времето, докато учех, все повече ми харесваше. Мисля, че човек не трябва никога да спира да търси, да предизвиква себе си, защото животът е много вълнуващ и всъщност това е най-хубавото", казва Калина преди да се върне на сцената на читалище "Надежда" за ритуалното хвърляне на шапките от новите бакалаври.
Първенецът на Випуск 2022 Ростислава Кьорчева:
Когато за първи път влязох на раждане,
разбрах, че това ще е съдбата ми
- Какво е усещането да си първенец на випуска с 5.70 в дипломата?
- Чувството е неописуемо, още се опитвам да го осъзная. Това е чувство на гордост, чувство на преуспял, на постигнал, въпреки всички препятствия, предизвикателства и трудности. Много ми струваше, но всяко нещо има своята цена. Заслужаваше си. Аз съм семейна жена с две подрастващи деца. Работех на две места, освен преддипломния стаж и беше изключително трудно. Но когато човек желае, винаги може да успее, въпреки трудностите, които му предоставя живота.
- Какво ви казват близките ви сега?
- Че са горди с мен, а това най-много ме радва - че съм успяла да ги накарам за пореден път да се чувстват горди.
- Каква е цената на този успех?
- Самата работа, която практикувах по време на преддипломния ми стаж, много ми помогна в професионален аспект и съм изключително щастлива, че имах тази възможност. Бях в АГ отделението ва МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" като болногледачка и на кабинет. В един момент вече изнемогвах, нямаше как да успявам навсякъде. Затова прекратих едната си дейност, останах на преддипломен стаж и в лекарски кабинет.
- Това ли беше мечтата ви?
- Мечтата ми бе да съм в медицината. Когато завърших Хуманитарната гимназия в Търново, исках да запиша в Медицинския колеж, но го закриха в този период и аз напуснах България. После създадох семейство, работех си, но в един момент не усещах удовлетворение от ежедневието. Всичко беше наред - работа, деца, семейство, но не се чувствах изцяло удовлетворена. Един ден чух по радиото за приема в Търново и си казах, че това е моят шанс. Моят първи избор беше медицинска сестра. Кандидатствах, приеха ме, но в специалност "Акушерка" и аз не бях щастлива. Никога не съм си мислела, че мога да бъда акушерка. И така, вече идва първият учебен ден, всички се вълнуват, но аз все още не съм напълно убедена, че не бъркам. В момента, в който влязохме на клинична практика в родилно отделение и присъствах на раждане, тогава осъзнах, че всъщност съдбата ми е поднесла изключително голям подарък. Това е моето призвание. Това сега е моята най-съкровена мечта - да се реализирам и да стана един отговорен, полезен за обществото медицински кадър.
- Не ви ли блазни, че като акушерка в чужбина ще получаваш двойно или тройно повече?
- Не искам да работя в чужбина, искам тук, защото има неистова нужда от медицински кадри - сестри, акушерки. Нашият народ има нужда от нас, а не ние да работим за друга нация.
- Какво ви огорчава в работата ти?
- На този етап не съм навлязла в тези дълбоки води и не мога да намеря негативи. Обичам професията, искам да работя и занапред със същия пламък, който го имам в момента.
