Най-много остават да се трудят още година
Всеки шести пенсионер продължава да се труди, за да си докара допълнителен доход. През тази година Националният осигурителен институт (НОИ) преизчисли служебно пенсиите на общо 340 880 работещи пенсионери.
До 1 месец допълнителен стаж са си докарали около 12 хил. души. Над 200 хил. са работили допълнително между 1 месец и една година. Около 7000 от тях са работили допълнително между 1 и 5 години.
527 са успели да си вдигнат пенсиите средно с 10 лв. с допълнителни осигуровки, оставайки на работа между 5 и 10 години след пенсионирането. А
173 българи са работили над 10 години след пенсия
338 740 пенсионери са били в работоспособна възраст към 2021 г.
През миналата година
най-високото увеличение на преизчислена пенсия е било 379,12 лв.
При пенсиите за инвалидност то е 190,91 лв., а при тези за трудова злополука - 76,49 лв. Тези пари обаче могат да достигнат само хора, които са се пенсионирали рано на високи суми, но продължават да работят години след това.
На този фон пък средното увеличение на пенсията е било 6,01 лв. на месец, показват други данни на НОИ.
Служебното преизчисление се извършва от 1 април всяка година с данните за придобития от лицата стаж след пенсионирането до края на предходната календарна година.
Ако работещ пенсионер иска да бъде отчетен и доходът, върху който са правени осигуровки, ще трябва да подаде специално заявление за преизчисляване. Тогава увеличението не е гарантирано, а се получава само ако новите данни дават по-голям размер на пенсията. В противен случай тя не може да бъде намалена, а остава старата сума.
Най-много са българите, които остават на работа след пенсия в бюджетния сектор. През миналата година като държавни работници са се трудили 47 444 души, които вземат и пенсия. Почти 30 хил. от тях са жени.
Отделно в държавното управление работят 2392 души, а в образованието - 2541.
Охранител е следващата най-популярна професия за пенсионерите, показват данните от годишника на Националния осигурителен институт за 2021 г. Такава работа са си намерили над 17 665 души.
Следват продавачите, които са над 14 хиляди. 10 766 са пенсионираните лекари, медицински сестри и акушерки, които още работят.
9983 са били възрастните, които са работили като брокери, IT или научни изследователи. Строителите в пенсия пък са били 8854 души.
Най-малко мъже - 23-ма, работят след пенсия в сектор “Производство на турбини и двигатели, без авиационни, автомобилни и мотоциклетни”.
Близо 1,7 млн. пенсионери обаче разчитат само на доходите си от пенсия.
От 1 юли тази година пенсиите се вдигнаха. Така средната лична пенсия стана 617,64 лв. При мъжете тя е 717,23 лв., докато жените са получавали със 167,66 лв. по-малко. 508 777 българи получаваха лична минимална пенсия от 467 лв. Под 467 лв. пък вземаха още 391 006 българи. Това са хора с минимални пенсии при непълен стаж, за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер. В групата попадат и хората, които взeмат пенсия, която не е свързана с трудова дейност - социалната пенсия за старост и инвалидност, за особени заслуги, персонални. Тук отново преобладават жените, като пенсии под 467 лв. взeмат 235 945, а мъжете са 155 хил.
От днес всички пенсии ще бъдат преизчислени по новата формула - модифицираното швейцарско правило. Както “24 часа” писа, това ще вдигне пенсиите на малко над 700 хил. души. Останалите над 1,3 млн. няма да получат и стотинка отгоре. Така средната пенсия ще стигне 725 лв. Основната причина за това е, че се преизчислява действителният размер на пенсията, а не изплащаният от НОИ, обясниха от социалното министерство. Когато той е под минималния размер на съответния вид пенсия, преизчисленият размер може да се окаже по-нисък от гарантирания от държавата минимум.
Преизчисляването ще се извърши служебно от НОИ и не е необходимо пенсионерите да подават заявления. И
докато 340 хил. пенсионери продължават да работят, точно толкова са и безработните на възраст между 55-64 г.
Това показаха данните на финалния доклад на Агенцията по заетостта, ЕК и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Близо половината от тях обаче не работят, защото имат здравословна пречка. Само един от шестима безработни мъже на възраст между 60 и 64 години се регистрира в Агенцията по заетостта. Те все още нямат нужната възраст за пенсиониране, но не работят най-често защото заплатите им се виждат малки.
