Данъчни облекчения и субсидии при наемане на работници над 58 г.
Над 1,2 млн. от работещите българи ще бъдат над 55 г. през 2035 г. Сега те са малко над 702 хил., или 23% от всички работници.
През 2000 г. 100 души, които излизат от пазара на труда, са замествани от 124.
Сега на 100 излизащи се падат 64 заместващи
Това показват резултатите на Българската стопанска камара (БСК) в проекта “Адаптиране на работната среда към специфичните възрастови потребности на различните генерации, с цел насърчаване на по-дълъг трудов живот и способност за работа”.
В същото време продължителността на живота у нас е 74 г. Една от причините е, че значителна част от хората в трудоспособна възраст - предимно над 40 г., са с хронични заболявания. 22% от тях страдат от високо кръвно. С хронична обструктивна белодробна болест са 10%, а с диабет - 8,2%.
23% от работниците са от т. нар. поколение Т.
Това са хората
родени преди 1964 г., които се наричат още хартиено поколение
Те живеят, за да работят. Търсят сигурност на работното място и здравословни придобивки. Държат на ясни и стриктни правила, уважение и зачитане, както и възможности за предаване на знания и опит. Едва около 4% от представителите на поколението имат нагласа за трудова мобилност или напускане на страната. За разлика от другите поколения, които търсят по-високо заплащане, при тях мотивите са да са по-близо до децата си и да имат достъп до по-добра здравна система.
Около една десета от представителите на Т поколението са в състояние на т.нар. резигнативна удовлетвореност - намаляване на равнището на претенции,
обезверяване и примиряване с недостатъците в работната среда
Трудовите и кариерните житейски пътища на работниците над 55 г. се развиват в четири посоки - предприемачество и започване на собствен или семеен бизнес; адаптиране към промените и гъвкаво успешно развитие в професията; задържане на пазара на труда, чрез компромиси в очакванията, преквалификация и навлизане в ново професионално поприще.
“Хартиеното поколение” не обича нововъведенията и честите промени, особено ако са изправени пред предизвикателството да овладяват нови умения, пише в проучването на БСК.
Те са израснали с преживявания от книгата в ръцете им, от вестници и списания, от писане на писма и телефонни разговори, което им е помогнало да развиват
силни междуличностни умения и съпричастност
Отнасят се с тревога към промените в общуването при младите хора, към “висенето” с часове и пристрастяването към интернет и социалните мрежи, към безконтролния достъп до всякаква информация и рисковете, свързани с това, към все по-нарастващата зависимост от технологиите в личния живот и работата.
Традиционалистите държат на конвенционалните инструменти за комуникиране - по телефона, чрез факс и писма. Въпреки това с навлизането на технологиите поколението Т е изправено пред необходимостта да използва новите технологии. Тези хора обаче ги ползват като инструменти за производителност, а не за свързаност, както е при по-младите. Според проучване на НСИ едва 50,8% от българите между 55 и 64 г. и 19,8% от тези над 65 г. използват регулярно интернет. Почти
всеки втори от хартиеното поколение има
профил във фейсбук, са посочили анкетираните в проучването на БСК. Те използват социалните медии, за да бъдат в течение с новините и да ползват допълнителна информация, свързана с работата им. Не се доверяват много на онлайн магазините. По-рядко проверяват електронната си поща и мразят да бъдат “спамени” с ненужни съобщения, а още повече с реклами и оферти.
По-възрастните поколения акцентират на политическите събития и обвързват с тях социално-икономическите събития и последствия. Поколението Т е силно раздвоено по отношение на последствията от прехода на България към пазарна икономика.
При всички поколения доминира разбирането, че успехът в живота зависи най-вече от “личните качества” и “усилията, които полагаш”. Но за разлика от другите, около една трета от най-младите Z и най-възрастните Т отдават преимуществено значение и на външни фактори, като “съдба”, “късмет”, “другите хора”, което е показател за засилен външен фокус на контрол – “каквото и да правиш, нещата не зависят от теб”.
Практиката показва, че различията и дистанцията между поколенията на работното място се задълбочават и често те са в основата на множество междуличностни, делови и организационни конфликти. Днес
разделението между поколенията може да навреди на продуктивността и ефективността
на организациите, на мотивирането, и ангажирането на хората в много по-голяма степен, отколкото в миналото. Работното място не принадлежи на едно поколение и в тази по-сложна ситуация мениджърите трябва да станат чувствителни към въпросите на възрастта, за да постигнат ефективност, отбелязват експертите.
Управлението на хората и използването на предимствата на всяко поколение в интерес на работата е новата важна отличителна черта в ефективното лидерство и ключова необходимост за постигането на организационно съвършенство, отбелязват от БСК.
Поколението Т изразява особена тревога към рисковете в работната среда, които заплашват тяхното здраве и работоспособност. Те не са склонни да компенсират тези рискове с допълнително заплащане.
Очакват от работодателите щадящи условия, съобразени с тяхната възраст, и подходящ режим на работа. По отношение на влошените физически параметри проявяват най-висока нетърпимост към наличие на токсични химически вещества, биологични агенти, паразити, микроби, шум, висока температура, слабо или дразнещо осветление, алергизиращи, нетоксични вещества.
Представителите на поколението Т си дават ясна сметка, че не могат да си осигурят нормален живот само с доход от пенсия. По тази причина и поради демографските катаклизми на пазара на труда, все по-нарастваща част от хората в законно установена пенсионна възраст продължават да работят и след пенсиониране. Те са изключително чувствителни към всяка промяна в пенсионната система. Немалка част от тях
не могат да разчитат на подкрепа от децата си, защото са в чужбина или също имат нужда от подкрепа,
изпитвайки финансови затруднения. Все повече хора от поколението Т очакват от работодателите адекватни мерки, свързани с удължаването на техния трудов живот.
За да се мотивират хората да остават по-дълго на пазара на труда, са нужни промени в трудовото законодателство. Сред тях са и мерки за мобилност и реинтеграция на трудоспособните над 50 г.,
въвеждане на частично пенсиониране
и запазване на заетост чрез договор за обучаване на по-младите.
Данъчни облекчения и субсидии при наемане на работници над 58 г. Държавата да съфинансира менторите в предприятията, е друга мярка.
“България в момента има много добра статистика по отношение на безработицата. Удължаването на трудовата възраст на хората е един от начините да погледнем малко по-дългосрочно към предизвикателствата на пазара на труда и съответно това би повлияло и на доходите на хората. Биха могли да се мобилизират европейски средства. Да се помисли малко повече за мерки, насочени към самите работодатели, така че те да имат стимул да задържат хората по-дълго на работа и съотвено да се търсят начини за регионите, които се обезлюдяват как да се създадат допълнителни мерки, свързани със заетостта. “Все повече в сферите на социалната и здравеопазната система ще има липса на кадри заради застаряването на хората. Така че всички тези теми са изключително важни и трябва да има разум и кансенсус за работа”, обясни Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет и бивш социален министър. Тя обясни, че на финалната права е и анализ „Демографското и социално-икономическото състояние на районите за планиране – актуално положение и перспективи за развитие“, изготвен с възлагане от президента.
