Без възрастни хора България, а и повечето развити страни не могат да съществуват. През последните 10 години се извърши най-фундаменталната социална промяна
Старците не са това, което бяха. Днес на Международния ден на възрастните хора трябва да кажем, че т. нар. трета възраст вече не е нещо срамно.
Хората 60+ вече са огромен социален фактор по няколко причини. Те са на пазара на труда и цели сектори от икономиката - например медицината и машиностроенето, не могат да функционират без тях. Клишето работещ пенсионер, с което се описва
дърт тарикат, който хем получава пенсия, хем заема мястото на някой млад и му взема всъщност заплатата, отдавна не отговаря на истината
Тарикати са не въпросните дъртаци, а работодателите, които си намират служители с нужните умения, но без претенциите на 20+ работници, които изобщо не виждат смисъл да работят за по-малко от 2000 лв. и бонуси. При някои лекарски специалности е напълно в реда на нещата цели отделения да са доминирани от специалисти 70+.
Парадоксът е, че от това положение недоволни няма. От една страна, възрастните хора могат и искат да работят, а не да дремят пред телевизора между заниманията с внуците. И тук не става дума само и единствено за пари. Те се чувстват в разцвета на силите си, искат да са полезни. А от друга страна, дефицитът на квалифицирани кадри у нас е епичен. Освен медици няма достатъчно машинни инженери, шлосери, селскостопански работници, строители и изобщо кадри, които могат да правят нещо с ръцете и главата си. Казано с една дума,
хора, които са научени на труд
Това не е само български феномен. Подобно е положението в целия развит свят. В някои страни на Северна Европа даже вдигнаха официално пенсионната възраст на 70 години. Просто без тези хора обществата рухват. Твърде хедонистично настроените млади хора не могат да заемат местата на бейбибумърите.
И не става дума за пълнене на пенсионните системи от Бисмарков тип, които издъхват в целия развит свят. А за реални работници в ключови сектори.
Например в енергетиката главните специалисти по ремонт на турбини са хора 55+. Ако те решат да се пенсионират, България, а и изобщо Балканският полуостров остава без ток, независимо от какъв тип електроцентрала работи. Дали е ядрена, топлоелектрическа и някакво ВЕИ, накрая винаги се стига до една турбина, която се върти, за да протече ток.
Ако можем да си позволим една метафора, пенсионерите на България са турбината, която чрез труда си движи икономиката на страната, а и изобщо на Европа.
Между другото пенсионерите отдавна не разчитат само на пенсии. Те движат фирми, работят и харчат доста пари. Банките, които преди бяха много стриктни към дългосрочните кредити, отпускани на лица над 50 години, сега доста са охлабили условията. Някакво мръщене има само за хора над 70, които искат ипотечни кредити за 15-20 години, но със застраховка и ипотека отпускат.
Защото възрастните хора са фактор на пазара за недвижими имоти. Те са тези, които, подплашени от инфлацията, влагат парите си в недвижими имоти и са тези, които надуват балона. Типичният купувач на ново жилище е 65+, жена, която е някъде на гурбет, изкарала е определени пари и иска да ги вложи. Не е това, което беше преди 30 години - 40+, работещ в България, мъж със семейство, който иска да осигури подслон.
Всъщност
зад тази голяма социална промяна стоят няколко предпоставки
- на първо място напредъкът на медицината. Лекарите се шегуват, че у нас се работи по почина: всеки пенсионер с нова леща, става и стенд. Това може и да е груба шега, но всъщност именно тези медицински процедури, които станаха масови, позволиха възрастните хора да удължат работоспособността си.
Лещата, която сменя оригиналната, над която се е спуснало перде от възрастта, позволява напълно ефективно възстановяване на зрението.
Смяната на тазобедрената става, освен че възстановява подвижността, всъщност
премахва един от главните фактори за старческата смърт,
а именно счупването на шийката на бедрената кост, което води до застой.
Масовото прилагане на ендоваскуларните процедури у нас реално намали тежката инвалидизация след съдови инциденти, които се случват в по-ранна възраст, но имат неприятни последици в напредналата.
Здравословният начин на живот, който включва природосъобразно хранене, умерена физическа активност и
пиене на разнообразни добавки и вода,
също е фактор за удължаване на активния живот до по-зряла възраст.
Поредица от медикаменти, наречени още лайфстайл медикаменти, като препаратите за еректилна дисфункция, старческа инконтиненция и стимулаторите на мозъчното кръвоснабдяване на практика отместиха старостта и са причина за толкова много работещи активно пенсионери.
Казано грубо,
пенсионерите водят сексуален живот, не се напикават и не забравят толкова много
Впрочем за запазването на активността на мозъка има и още два фактора - решаването на логически задачи от типа судоку и кръстословици, които метафорично наричат фитнес за ума, но те са си точно това, казват лекарите, до които се допита “24 часа”. Най-важното нещо, за да не оглупявате рано и да държите мозъка си в кондиция, е да решавате по една кръстословица и едно судоку всеки ден. Няма нужда да се тъпчете с хапчета. Едно судоку на ден и кажи чао на деменцията.
Другият фактор са компютрите и социалните мрежи, които се превърнаха в един
огромен пенсионерски клуб, благодарение на който милиони хора не се чувстват самотни,
а могат да общуват, макар и виртуално, с близките и приятелите си. Показателно големите социални разломи, които превърнаха пенсионерите в ключов фактор, е т. нар. пенсионерски вот. Преди години в това клише влизаше някакъв носталгичен вот към БКП и нейните наследници. А днес благодарение на социалните промени гласът на възрастните хора се разпределя пропорционално към различни политически партии, съобразно личните им предпочитания. И за гласовете на пенсионерите се борят всички партии, защото те не са вече абонати за една партия, подобно на някакъв отделен етнос, който винаги гласува за своите.
