Държавна болница във всеки областен град, а в малките - медицински центрове.
Вместо раздути лечебни заведения по-малко, но с осигурени кадри и апаратура
По-малко болници, но с модерна апаратура и осигурени с кадри, защото сега медиците не достигат и голяма част са засегнати от бърнаут.
Прекрояване на националната здравна кадра, като дотогава се наложи мораториум върху разкриването на нови лечебни заведения, както и върху разширяването на сегашните.
Това лансира лекарското съсловие като стъпка към създаване на работещ и устойчив модел на здравеопазване. Медиците дадоха своята формула в 12-ото издание на лигата “Лекарите, на които вярваме”, в която “24 часа” отново събра имената на хората, за които да помагаш е кауза - посочени от самите пациенти. Тазгодишната церемония бе на 26 септември.
10 теми за създаване на устойчив модел в системата включваше допитването до участниците в престижната лига, което “24 часа” направи. Отговори дадоха както отличените като “Лекарите, на които вярваме”, така и бивши министри на здравеопазването, ректорите на медицинските университети у нас и директорите на големите болници.
95% от 521 медици, които се включиха в допитването, смятат, че болниците у нас трябва да са по-малко, но да са високотехнологични.
Към момента у нас над 360 са болниците, които получават финансиране от
здравната каса Бюджетът на НЗОК е малко над 5 млрд. лв., от които за тях отиват половината, но той се оказва недостатъчен.
Лечебните заведения разчитат на парите от касата, за да покрият всичките си разходи, но заради големия им брой делът за всяка намалява и не може да увеличи заплатите или да ремонтира отделения. Около 90% от приходите им са изцяло от НЗОК, което означава, че всяко увеличаване на болниците у нас води до още по-малък бюджет.
Вторият проблем е недостигът на медици. Липсата на кадри е от години, но след COVID пандемията той става все по-осезаем.
Над 70% от лечебните заведения изпитват недостиг на лекари, а в 9 от 10 липсват медицински сестри
Според анализ на “Индекс на болниците” повече от половината от лечебните заведения признават, че на една сестра се падат над 7 пациенти, които да обслужва. Същевременно сестрите и лекарите работят на няколко места, за да не се стига до затваряне на отделения и за да си осигуряват добра заплата. Експертите предупреждават, че заради липса на специалисти до няколко години може да има самозатваряне на болници.
“До 5-6 години най-много ще се сблъскаме с тотална липса на лекари, включително и в големите градове”, обясни в интервю за “24 часа” председателят на Българския лекарски съюз Иван Маджаров. До две години да изчезнат 60% от сестрите пък прогнозира председателят на УС на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи Милка Василева.
Недостигът води до прегаряне на персонала и трудно обезпечаване на 24-часова дейност, а в немалка степен - и до некачествено лечение. Намаляването на броя на болниците ще облекчи медиците и няма да се налага да работят на няколко места.
Сред идеите на участниците в лигата “Лекарите, на които вярваме” е да се коригира Националната здравна карта, а дотогава да се наложи пълен мораториум за разкриване на нови и разширяване на сегашни болници. Според Закона за лечебните заведения разрешаването на нови дейности или на строежа на нова болница у нас се извършва от агенция “Медицински надзор” на база на потребностите на населението от медицинска помощ съгласно Националната здравна карта, броя на лечебните заведения, легла и кадри в съответната област, както и на възможностите за финансиране от страна на НЗОК. Това означава, че ако има достатъчно кадри, както и обществени средства в касата, трябва да има и положително становище от властите.
Сред останалите идеи на медиците в анкетата на “24 часа” е в областните и големите градове да има държавни болници, а в малките градове - медицински центрове вместо болници. Освен това те трябва
да се финансират с диагностично свързани групи, а не по клинични пътеки,
както досега, смятат медиците от лигата.
Подпомагането и финансирането на здравната сфера е тема, обсъждана с години, а дебатът става все по-горещ. Десетки лекари смятат, че точно в тази посока трябва да се направи здравната реформа у нас. Реалните цени за лечение вече са в пъти над клиничните пътеки, обединяват едно мнение специалисти.
Цените в здравеопазването изостават над 4 пъти спрямо останалите, коментира за “24 часа” здравният икономист Аркади Шарков. Той дава пример с нормално раждане - НЗОК заплаща 1100 лв., а реалната средна цена е около 2800 лв. Същото важи за ключови, социалнозначими заболявания като респираторните, където средната стойност на пътеките е 730 лв., а реалната цена на лечението е над 3 пъти по-висока - 2350 лв. От своя страна обаче НЗОК се опитва да потиска ръста на разходите, тъй като бюджетът ѝ е ограничен.
Срещу сегашния начин на финансиране са се обявявали и здравни министри. Според проф. Радослав Гайдарски, заемал поста в правителството на Сергей Станишев,
клиничните пътеки са най-изостаналата система в света
Лекарите настояват за диагностично свързани групи, тъй като най-често, когато болен е приет със заболяване по една пътека, в хода на лечението му се откриват и други болести, но лечението им не се покрива от касата. Така болницата получава пари само по пътеката, по която е влязъл пациентът. В повечето останали държави всички манипулации заплатени.
10% от запитаните лекари пък искат клиничните пътеки да си останат, но да се преизчислят и модернизират. Смятат, че иначе не може да се управлява качеството на здравните услуги. Визия за промяна изложи и бившият служебен министър Стойчо Кацаров - парите от много каси следват пациента, а той избира болниците в зависимост от предлаганото качество на лечение.
75% от анкетираните са за от каса монополист да се премине към
конкуриращи се осигурителни каси
Със сигурност срещу тази промяна ще застанат от НЗОК, но и лекари, които смятат, че така ще настане по-голям хаос и дори срив в системата. Тези, които са за демонополизация, виждат в това пътя към повишаване на качеството на услугите, тъй като осигурените ще избират каса на конкурентен принцип.
Лигата на лекарите очерта и визия за системата за спешната помощ. Осигуряването на
въздушна спешна помощ
е приоритет. България е единствената в ЕС без медицинско спасяване по въздуха. През 2019 г. частната “Хели Ер” продаде своя специализиран хеликоптер, използван при над 20 акции на планинската спасителна служба, в Грузия. Държавна компания никога не сме имали. В момента за тежки спасителни акции се ползват военни хеликоптери, които обаче нямат постоянно медицинско оборудване.
След години планиране сега най-после тече обществена поръчка за 6 въздушни линейки и до 1 декември 2023 г. България ще има първата. Кога обаче ще заработи въздушната помощ, не е ясно, тъй като трябват и няколко обучени екипи. Според доклад на Института по пазарна икономика служителите в Спешна помощ са намалели с 270 за периода от 2017-а до 2021 г. Нужен е и сериозен финансов ресурс за поддръжка на машините. Освен това много малко болници у нас разполагат с хеликоптерни площадки. Нямат и “Пирогов” и ВМА и не е ясно как пациентът ще бъде транспортиран до тях.
Мерки за по-адекватно заплащане на спешните медици, което също е сред изискванията на лекарската лига, предприе д-р Меджидиев. До Нова година лекарите ще получават по 600 лв. месечни бонуси, фелдшерите - 400, сестрите около 350. Предстои да се търси устойчиво решение с новия бюджет.
Лекарите от лигата, заслужили доверието на пациентите, създадоха и 10 правила за работата на личните лекари. Сред тях е дигитализиране на системата - електронни пациентски досиета, рецепти, неправления, електронна връзка с другите звена на здравната система. Но в същото време от съсловието застават против пълната електронизация, тъй като така се ограничавала работата им. Факт е, че в много населени места няма добра интернет връзка или изобщо липсва, което прави невъзможно изписването на електронни направления и рецепти.
