Основен риск пред модернизацията били политиците
Да бъде изтеглен заем, с който да се финансира закупуването на ново въоръжение за армията в рамките на следващите 9 години. Това предвижда програма за приоритетните проекти за модернизация на армията, приета от служебното правителство. Тя бе анонсирана преди две седмици от министъра на отбраната, но бе публикувана като решение на правителството едва в петък.
До 2032 г. трябва да бъде закупено модерно въоръжение за 6,6 млрд. лв., предвижда тя. Към тези разходи се добавя и вече одобреният от служебното правителство проект за още 8 изтребителя F-16 на стойност над 2 млрд. лв. В сметките не влизат платените вече пари за първите осем американски изтребителя и за новите бойни кораби.
За следващите 10 години разходите за отбрана трябва да стигнат до 5 млрд. лв. на година през 2032 г. В момента са 2,4 млрд. лв. Като за целия период за армията ще бъдат дадени почти 45 млрд. лв., от които близо 10 млрд. лв. са за капиталови разходи, в които влиза и модернизацията.
Финансирането на програмата за модернизация да става чрез държавен заем, двустранните механизми за финансиране на САЩ като програмите за чуждестранни военни продажби или Фонда за финансиране на европейската сигурност и чрез програми на ЕС и НАТО, предвижда документът.
13 проекта за модернизация са обявени като приоритетни
Разделени са в четири категории в зависимост от прогнозната стойност - група А са тези от 100 до 499 млн. лв., група Б са от 500 до 999 млн. лв., група В са от милиард до 1,999 млрд. лв., а група Г са над 2 млрд. лв.
Още през следващата година трябва да започне покупката на бронирани бойни машини. Планирано е да са поне 150, за да може с тях да се оборудва поне една механизирана пехотна бригада. Този проект ще се изпълнява до 2032 г., защото е на стойност над 1 млрд. лв.
За 2023 г. е предвидено и началото на проекта за покупка на още осем изтребителя F-16.
Пак от началото на 2023 г. започват и три от най-евтините проекти - за изграждане на противовъздушна отбрана на ниво бригада, закупуване на трикоординатни радари, брегови противокорабни комплекси и закупуването на две дизел-електрически подводници. Като последният проект вероятно ще е за купуването на подводници втора ръка от класа на старите български подводни лодки. Според военните ни моряци те били най-подходящи за Черно море.
За 2024 г. е оставен проектът за подмяна на артилерията
с нови 155 милиметрови гаубици по натовски стандарт. В момента армията ни ползва старите 152-милиметрови гаубици, които са по съветски стандарти. 155-милиметровите обаче са по-далекобойни и освен това ползват боеприпаси, каквито и оръдията на съюзниците ни в НАТО.
Следващата голяма вълна от проекти за модернизация на армията ни трябва да започне през 2027 г., предвижда още програмата. Тогава ще е началото на сделката за нови зенитноракетни комплекси, които трябва да подменят сегашните ни съветски ракети.
Година по-късно пък военните планират да си купят високомобилна ракетна система за залпов огън от типа на комплексите HIMARS. Такива бяха дарени от САЩ на Украйна и стоят в основата на обрата на фронта в района на Харков и Херсон в последните месеци. Те са по-далекобойни и с по-висока точност от ползваните в момента от армията ни съветски ракетни комплекси.
Пак през 2028 г. ще започне внедряването и на нови тактически комуникационни системи. Година по-късно ще бъдат взети и бронирани инженерни машини за батальонните бойни групи.
Последните два проекта, които ще започнат през 2031 г., са за закупуване на ракетни катери за военноморските сили и бойни дронове от висок клас.
Прави впечатление, че от приоритетните проекти липсва каквато и да е подмяна на основния боен танк. Това означава, че
военните планират да останат на съветските Т-72,
които се модернизират в момента. Липсва и проект за подмяна на стрелковото оръжие, но само преди месеци Министерството на отбраната започна поръчка за модернизация на всички налични в армията калашници.
За последните две години на програмата за модернизация е предвидено разходите на МО за нови оръжия да стигнат почти 1 млрд. лв. на година.
Един от най-големите рискове пред осъществяването на програмата според военните са политиците, става ясно от текста на документа. Риск пред модернизацията е и опасността военните да не успеят да договорят разсрочено плащане по проектите си.
